Т ретата година от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна ще започне с до голяма степен статична 900-километрова фронтова линия. Руските и украинските сили се редуват в опити да пробият укрепената контактна линия, но с ограничен успех.
За Русия ситуацията на бойното поле е свидетелство за системен провал.
Павел Лузин, руски военен анализатор и гостуващ учен във Флетчърското училище по право и дипломация, заяви пред Newsweek, че играта на Кремъл е била фатално погрешна от самото начало.
"Най-голямата грешка беше да се започне тази война", категоричен е той.
"Русия изобщо не би могла да спечели тази война", продължи той.
"Никакви шансове. Няма какво да се поправи... Всичко е сбъркано: Стратегията на Русия, идеологията на Русия, процесът на вземане на решения, образователната система и т.н."
През последните две години военните усилия на Москва станаха по-скъпи, по-брутални и по-малко амбициозни. Плавната доктрина на Кремъл за опустошение все още опустошава фронтовите райони, но целта за пълна победа беше изоставена - подобно на толкова много руски войници - в разбърканите подстъпи към Киев през пролетта на 2022 г.
"Имаше постепенни постижения, ако щете, на невероятна цена", заяви Дейвид Петреъс, бивш директор на ЦРУ и четиризвезден генерал, който е ръководил коалиционните сили в Ирак и Афганистан, пред Newsweek по време на неотдавнашно събитие, организирано от фондация "Виктор Пинчук" в кулоарите на провелата се скоро Мюнхенска конференция по сигурността.
"Руската армия така или иначе не беше в състояние да победи", казва Лузин.
"Русия сама предприе фатална стратегическа катастрофа от февруари 2022 г."
От Newsweek уточняват, че са опитали да се свържат с руското министерство на отбраната по имейл, за да поиска коментар.
Конвоят в Киев
"Гръмотевичният поход" на Русия към украинската столица, който трябваше да бъде подкрепен от превземането на летище "Хостомел" в покрайнините на Киев, битката за което се оказа една от най-значимите във войната, завърши със скъпоструващ провал.
40-километровият конвой от Беларус е гръбнакът на руския стремеж да превземе Киев, но логистичното натоварване се оказва твърде голямо за силите на Москва. Змиевидната колона, която постепенно бе разрушена от украинските удари, се превърна в емблема на тактическата гордост на Русия.
Асошиейтед прес нарече неуспеха в превземането на Киев "поражение за вековете". Руските сили, разположени около столицата, пристигнаха от Беларус по шосе и въздух. Водещите части на Москва заеха позиции - и започнаха да извършват жестоки нападения над цивилното население - в предградия като Буча и Ирпин. Разузнавателни и диверсионни екипи дори навлизат в самия град. Но без снабдяване превземането на Киев е невъзможно.
"Те така и не осигуриха снабдяване, което да има някаква стойност за руските сили, които се събираха около Киев, така и не им се притекоха на помощ", казва тогавашният говорител на Пентагона Джон Кърби за блокираната снабдителна колона.
"Украинците спряха този конвой доста бързо, като бяха много ловки, разрушавайки мостове, удряйки водещите превозни средства и спирайки движението им."
"Това щеше да е трудно, дори ако руската армия беше доказала, че е компетентна", казва пред АП Питър Мансур, пенсиониран полковник от армията и професор по военна история в Държавния университет в Охайо.
"Тя се доказа като напълно неспособна да води съвременна бронирана война".
Унижение в морето
Руските сухопътни, военновъздушни и морски сили претърпяха унизителни загуби през двете години на войната. Докато армията затъваше, а военновъздушните сили не успяваха да прочистят небето от украинските си врагове, страховитият Черноморски флот на Русия изведнъж се оказа на огневата линия, въпреки че нямаше конвенционален украински флот, който да бъде победен, пише в своя анализ Newsweek.
Първоначално се говореше за руски десант по южното крайбрежие около Одеса, черноморски пристанищен град, но това не се случи. През април шоковото потъване на флагмана на Черноморския флот - ракетния крайцер "Москва" - от украински противокорабни ракети постави северната част на Черно море извън строя.
Потъването на "Москва", чийто екипаж се състоеше от 510 души, беше най-значителната загуба във военноморския флот след Втората световна война. То е първото от многото. Смята се, че преди нахлуването на Русия през 2022 г. флотът е разполагал с около 80 кораба. Сега Украйна твърди, че е потопила поне 25 военни кораба с различни размери и е прибрала за ремонт други 15.
Военноморските сили на Русия са постоянно надхитряни в Черно море, не са в състояние да поддържат блокадата на украинските пристанища и дори не могат да защитят домашните си бази на окупирания полуостров Крим. Противокорабни ракети, произведени в Украйна морски дронове, доставяни от Запада крилати ракети и екипи от командоси - всички те се оказаха способни да пробият руската отбрана.
Корабът "Москва" все още е най-значимата военноморска загуба за Русия, въпреки че Москва загуби и множество десантни кораби от клас "Ропуча", ударната подводница "Ростов на Дон" и ракетната корвета "Ивановец" от клас "Тарантул" - друг военен кораб. В кримския пристанищен град Севастопол беше разрушена важна инфраструктура на сухия док, а мостът през Керченския проток, свързващ Крим и Русия, беше повреден от военни дронове.
Дори сградите на щаба на Черноморския флот в Севастопол бяха разрушени от удар с крилата ракета Storm Shadow.
"Ще атакуваме руски кораби, докато всички те не последват "Москва" или не избягат в източната част на Черно море и не останат там", заяви през септември миналата година пред Newsweek Андрий Загороднюк, бивш министър на отбраната на Украйна, а сега съветник в Министерството на отбраната.
"Жестове на добра воля"
Застоят на фронтовата линия на войната е далеч от боевете през 2022 г., когато обширни територии се сменяха в седмици на плавни и механизирани боеве. Отстъплението на Русия от Киев през април беше последвано от преоборудване на двете страни, преди Украйна да постигне големи победи в източната Харковска област и южната Херсонска област.
Южното настъпление на Украйна към Херсон и евентуално към бреговете на река Днепър е отдавна планирано. Това постепенно настъпление започна през август.
Но на североизток Украйна организира изненадваща офанзива източно от Харков, като проби сравнително слабата руска отбрана и освободи повече от 400 кв. км територия. На някои места украинските нападатели дори изпреварват собствените си линии за снабдяване - такава е скоростта на тяхното настъпление.
Това предшества успеха на юг, където украинските войски достигат и освобождават Херсон през ноември.
Последователните руски поражения и отстъпления около Киев през април, Харков през септември и Херсон през ноември бяха описани от Кремъл като "жестове на добра воля". Също така и изоставянето на Змийския остров в Черно море през юни.
Фразата стана често срещана в езиковите коментари на украинците и техните защитници в чужбина. "Отдавна познаваме навика им да правят "жестове на добра воля" - каза тогавашният министър на отбраната Олексий Резников през ноември 2022 г.
Същия месец украинският президент Володимир Зеленски заяви:
"Не съм съгласен с това, че не съм съгласен: "Врагът не ни носи подаръци, не прави "жестове на добра воля". Ние се борим по пътя си нагоре. А когато се бориш, трябва да разбереш, че всяка стъпка винаги е съпротива от страна на врага, винаги е загуба на живота на нашите герои".
Готвачът на Путин
Войната на Русия в Украйна промени динамиката на властта в Кремъл и предложи нови пътища за влияние на съюзниците на Владимир Путин, които са достатъчно безмилостни и находчиви, за да ги използват. Зашеметяващият възход на Евгений Пригожин - влиятелен олигарх, чието състояние в сферата на ресторантьорството му спечели прозвището "готвачът на Путин" - е най-забележителната история, която изплува от московската психодрама през двете години на войната.
Пригожин се превръща във военачалник, използвайки позицията си на ръководител на "Вагнер Груп", организация за наемници, за да придобие огромно влияние върху руските военни усилия. Неговите сили водят смазващата борба в Донецк от 2022 г. до 2023 г., като през май 2023 г. излизат като победители в боевете в Соледар и Бахмут.
Ожесточената борба за власт на Пригожин с министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на генералния щаб на армията Валерий Герасимов спомогна за изграждането на марка "човек на народа", която го хареса на провоенните ултранационалисти и - според проучванията на общественото мнение - на много руснаци.
Но враждата в крайна сметка се оказа неговата гибел. През юни миналата година "Вагнер" вдигна бунт от базата си в югозападния град Ростов на Дон, близо до украинската граница. Последвалият поход към Москва е изоставен недалеч от столицата и в крайна сметка Пригожин се съгласява на предварителна сделка с Кремъл за прекратяване на бунта си.
Споразумението обаче се оказва само отсрочка за падането на Пригожин. През август частният самолет, с който той пътува, се разбива северно от Москва. Американското разузнаване предполага, че Пригожин е бил убит.
Драмата с Пригожин-"Вагнер", особено бунтът и неуспехът на руските служби за сигурност да реагират бързо и решително, беше изтълкувана в чужбина като удар по легитимността на Путин.
"Слабостта на Путин и наглите критики на Пригожин оставят Кремъл в най-слабата му точка от десетилетия насам", заяви Атлантическият съвет през юли.
Зеленски е съгласен с него. "Фактът, че той уби Пригожин - поне това е информацията, с която всички ние разполагаме, а не някаква друга - това също говори за неговата рационалност и за това, че той е слаб", каза украинският президент през септември.
"Какво прави противовъздушната отбрана?"
През 2022 г. Русия започна войната в Украйна с почти свободни ръце, като бомбардираше на воля, използвайки разнообразни крилати ракети, изстрелвани по суша, море и въздух. Украйна се бори през първата си зима на пълномащабна война под изпепеляваща бомбардировка, която почти срина енергийната ѝ мрежа.
С напредването на конфликта обаче Киев усъвършенства възможностите си за нанасяне на удари на далечни разстояния и в процеса на работа разкри пробойни в уж напредналата руска противовъздушна отбрана.
Украйна вложи значителни средства в програмата си за безпилотни самолети. Киев се похвали с възможности за далечен обсег на действие, включително с UJ-26 Beaver и UJ-22 Airborne. Украйна работи по усъвършенствани проекти с реактивен двигател, включително UJ-25 Skyline.
Неуспехите на руските противовъздушни екипажи станаха толкова често срещани, че породиха свой собствен мем - "Какво прави противовъздушната отбрана?" - който се разпространяваше в социалните мрежи всеки път, когато имаше високопоставено нападение с дрон или ракета срещу руски градове, критична инфраструктура или военни цели. Дроновете дори достигаха и се взривяваха над комплекса на Кремъл.
Защитата на руските граници се разглежда като недостатъчна и на терен. Значителна поредица от нахлувания в западната Белгородска област от страна на руски бойци, подкрепяни от Киев, през лятото на 2023 г. се оказа неудобна за Москва и местните власти.
Институтът за изследване на войната, американски мозъчен тръст, заяви, че руските блогъри и анализатори са реагирали със "степен на паника, фракционизъм и непоследователност, каквато [руското информационно пространство] има склонност да проявява, когато преживява значителни информационни сътресения". ISW добави: "Атаката изненада руските коментатори."
Абас Галямов, политически анализатор и бивш говорител на Путин, написа в Телеграм, че набезите в Белгород "напълно разрушават мита за непобедимата армия на Путин".
Той добави: "Те не само не знаят как да настъпват, но са също толкова зле и в отбраната".
* На снимката: Дете в Букурещ, Румъния, реагира, докато записани звуци от аларма за въздушно нападение се възпроизвеждат на високоговорители по време на демонстрация, изобразяваща живота на украинските цивилни по време на войната
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!