Русия просто не би могла да спечели война срещу ЕС

Р усия просто няма как да спечели война срещу Европа, дори и САЩ да се откажат от защитата на Стария континент. По този въпрос математиката е непреклонна – и Владимир Путин би бил напълно луд, ако провокира подобен конфликт, пише Андрю Лилико в статия за британския "Телеграф", съобщава "Фокус".

В последно време се говори много за това как трябва да се подготвим за война с Русия. Как може да бъде върната наборната служба. В пресата се появяват статии за това как в случай на война нашата индустрия може да бъде преустроена за военно производство, посочва Лилико.

Съюзник на Путин се похвали: Русия може да "унищожи САЩ за един час"

За наблюдател, който не е запознат с атавистичните опасения на Запада, връщайки се към съветската заплаха по време на Студената война, "въоръжен" само с разбиране за математиката и икономиката на военната мощ, това безпокойство вероятно ще изглежда изненадващо. Икономиката на Русия е сравнително малка, само около 85 процента от размера на италианската например. Руското население от около 140 милиона е по-малко от това на Германия плюс Франция взети заедно. Тя не успя да победи Украйна – страна, която, когато Русия нахлу, беше 53-ата по големина икономика в света, след Нова Зеландия и Перу. Дори ако САЩ загубят всякакъв интерес да защитават Европа, трябва ли наистина да се страхуваме, че Русия може да победи обединените сили на ЕС, така че да достигне Великобритания? Пита Лилико.

Връзката между военната мощ и икономическия растеж е сложна и двупосочна. Наличието на по-силна армия може да стимулира дългосрочния икономически растеж. Но има и друга зависимост - степента, в която по-високият БВП означава или не означава да бъдеш по-силен във военна гледна точка и какво означава това за руската заплаха и руската икономика.

Класическата отправна точка за анализ на връзката между военната и икономическата мощ обикновено е, че военната мощ - при равни други условия, е отражение на ресурсите, с които разполага армията. Очевидно други неща, като география, съюзи, технология, военни умения и опит или морал, обикновено не не са на едно ниво.

Ресурсите, с които разполага армията, се състоят от тези, които вече са били мобилизирани като военни сили, и тези, които биха могли да бъдат мобилизирани бързо, за да бъдат използвани, ако са необходими. Нека засега мислим за военните сили като за два компонента: численост на персонала и оборудване, посочва Лилико.

Идва краят на НАТО, ако Тръмп стане президент?

Помислете за две противоположни страни. Едната има по-голямо население; другата има по-висок БВП. За да създаде съвпадащи армии по отношение на персонал и оборудване, страната с по-голямо население трябва да отдели по-малък процент от населението си за армията, но трябва да отдели по-висок дял от своя БВП. А сега да предположим, че двете страни са отделили равни дялове от персонал и БВП и по този начин по-гъсто населената страна има повече персонал, но той е по-зле оборудвани, следователно всеки войник е по-малко ефективен. В този случай можем да придобием представа от гениална част от военната математика, разработена по време на Първата световна война: т.нар. квадратен закон. Той ни казва, че от гледна точка на чистото изтощение, ако една военна сила е по-многобройна от друга, но по-малко ефективна, тогава, за да спечели, съотношението на предимствата в ефективността на по-малката армия трябва да бъде по-голямо от квадрата на съотношението на числения ѝ недостатък. Това означава, че ако имате 10 процента по-малко войски, вашите войски трябва да са с повече от 21 процента по-ефективни, за да спечелят война, базирана на изтощение, пояснява Лилико.

Съотношението на населението, което различните страни могат да мобилизират за война, може да е различно. Една авторитарна държава може да е в състояние да призове по-голяма част от населението си да се бие. Но една авторитарна държава може също да има това, което бихме могли да наречем "морален“ недостатък – нейните сили да станат неефективни или да не желаят да се бият заради липсата на по-благородна кауза. От другата страна има хора, които твърдят, че някои демократични либерални държави са станали достатъчно упадъчни, че не смятат собствената си кауза за достатъчно благородна, за да се борят за нея, отчита Лилико.

Нека приложим някои от тези разсъждения към разглеждането на средносрочната заплаха на Русия за ЕС. Руската икономика е около 10 процента от размера на тази на ЕС. ЕС харчи около 1,3 процента от БВП за своята армия, а руснаците наскоро повишиха разходите си до около шест процента. Така че военните разходи на ЕС ще бъдат около два пъти по-големи от тези на Русия. Ако приемем, че харченето на повече води до по-голяма ефективност на войските, тогава по квадратния закон, за да компенсира харченето, Русия ще трябва да мобилизира 40 процента повече войски от ЕС. Обединените въоръжени сили на ЕС имат около 1,4 милиона войници. Така че Русия ще трябва да разполага с около 2 милиона войници в една война на изтощение. Ако приемем, че Русия ще атакува и приложим класическото правило, че атакуващите сили се нуждаят от предимство 1,5 към 1 на фронта, Русия ще се нуждае от около три милиона войници. В момента тя разполага с около 1,2 милиона войници, пресмята Лилико.

Вебер: ЕС трябва да е готов за война без САЩ

Тогава в средносрочен план, дори да оставим настрана всякакви "морални“ различия, за да може да се изправи срещу обединения ЕС, Русия ще трябва или да удвои или да утрои сегашните си военни сили или да удвои или утрои военните си разходи спрямо БВП. Удвояването на разходите спрямо БВП би ги повишило до нива, близки до тези преди колапса на СССР през 80-те години на миналия век. Евентуално утрояване би било още по-осакатяващо, посочва Лилико.

Той добавя, че руската икономика продължава да е обект на западни санкции. Само петролното ембарго струва на страната милиарди долари. Повторното удвояване или утрояване на военните разходи би тласнало Русия към фалит след няколко години. Тя може да заплашва или дори да нахлуе в своите малки, бедни съседи. Но математиката показва, че когато става въпрос за заплаха за ЕС, да не говорим за Великобритания, ако Западът продължава да вярва в своите достатъчно, за да се бори, Русия просто няма да има достатъчно икономически ресурси, за да е сериозна средносрочна заплаха за него.