Русия не иска натовски бригади в България

Русия настоява НАТО да забрани разполагането на съществени бойни сили (СБС), способни да водят нападателни операции, в новите членки на алианса. Това се казва в проектоспоразумение за отношенията между пакта и Русия, пише изданието "Комерсант-Украйна".

Москва смята за "съществено" примерно разполагането на въоръжени сили от НАТО в размер на една бригада (3000 до 5000 войници) на ротационна основа в България и Румъния. От гледна точка на Вашингтон обаче определението "съществени" не се отнася до тези сили, посочва вестникът.

Според вестника

документът е бил предаден на ръководството на НАТО още миналия декември

от руския външен министър Сергей Лавров. Страните се разбрали да не огласяват този факт, но оттогава не спирали да преговарят по въпроса.

Всекидневникът не изключва руски дипломати да са обсъдили вчера проекта с помощник-държавния секретар на САЩ Филип Гордън в Москва.

Пожелал анонимност източник от главната квартира на НАТО потвърдил, че там е получен руският проект, но посочил като основен проблем, че

терминът СБС "никога не е бил строго регламентиран".

Разговорът засегнал и подготвяното посещение на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в Русия. Източници на вестника в Брюксел и в руското военно министерство смятат, че Расмусен ще пристигне в Москва преди лисабонската среща на НАТО през ноември.

По време на визитата на Расмусен със сигурност ще се говори "за изпълване с конкретно съдържание на термина "съществени бойни сили" и за подписване на споразумение, с което алиансът би поел "задължение да не ги разполага на територията на страните, влезли в алианса след разпадането на Съветския съюз", твърди изданието.

Русия се стреми да постигне "по-високо ниво на предсказуемост на военната дейност" на територията на новите членки на НАТО, пояснил зам.-външният министър на федерацията Сергей Рябков, цитиран във всекидневника.

Москва не може да противопостави на НАТО собствен военен блок,

а Организацията на Договора за колективна сигурност - ОДКС, явно не би могла да претендира за тази роля. При това положение за Москва е важно юридически да бъдат оформени задължения, според които федерацията и НАТО не се разглеждат взаимно като противници и не разработват агресивни планове, пише вестникът.

Тезиси в този дух са включени в документи, подписани между Русия и НАТО, но "основната ни идея е да превърнем политическите ангажименти в юридически", пояснил пред вестника посланикът на Москва в алианса Дмитрий Рогозин.

Според Рогозин "натовците не искат да подписват нищо", но източници от алианса намеквали, че "преговорите по въпроса изобщо не са безнадеждни".