Русия настъпва в Арктика, строи най-мощния ледоразбивач в света

Р уското правителство има огромни амбиции за Арктика. Въпреки предизвикателната глобална икономическа среда заради кризата с коронавируса, Кремъл планира да построи поне пет нови ледоразбивача, които според премиера Михаил Мишустин ще бъдат използвани за по-нататъшно развитие на Северния морски път покрай арктическото крайбрежие, пише Екатерина Золотова в „Геополитикал фючърс”.

В началото на седмицата Русия обяви, че е започнала строителството по проекта „Лидер”, най-мощният ядрен ледоразбивач в света, в корабостроителницата „Звезда”.

Учените бият тревога за това, което става в Сибир

Според правителството проектът си струва разходите, тъй като ще помогне да се направи достъпът до Северния морски път целогодишен. Но интересът на Кремъл към Арктика не е резултат само от потенциалните икономически ползи, а също е въпрос на обезпечаване на източните граници.

Русия отдавна концентрира усилията си за сигурност на Запад. Основните заплахи за териториалната цялост произтичаха оттам и затова са отделени значително време и ресурси за изграждането на Балтийски и Черноморски флот. Но Москва все повече се фокусира върху източната си граница, която е изправена пред нарастващи заплахи от няколко източника, някои от които изграждат свои собствени военноморски сили. Япония, САЩ и Китай са съседи там и макар че е малко вероятно някоя от тези страни да инициира военни действия срещу изтока на Русия, Москва не смята за рискува.

Тя също е изправена пред вътрешни заплахи. Това е просторен и отдалечен регион с лоша инфраструктура, което го прави потенциално труден за контрол. Поддържането на единството на такава обширна територия изисква силна армия.

Поради това Русия усилва военното си присъствие в този регион, като развива техническата база на Тихоокеанския флот и повишава бойната си ефективност. В момента флотът разполага с 58 кораба и 20 подводници, ракети, самолети и изтребители, както и войски на сушата.

Дупка с рекордни размери се е отворила в озоновия слой над Арктика

Тихоокеанският флот е вторият по големина и най-ефективният в Русия, като има широк спектър от задачи, включително защита на изключителната икономическа зона на страната и осигуряване на достъп през тези води за търговски и военни кораби. Оперативната му зона, която включва Арктика, Южното полукълбо, Тихия океан и Индийския океан, е огромна.

За да поддържа своята бойна ефективност, Тихоокеанският флот трябва да бъде постоянно модернизиран. Но това изисква големи инвестиции, както и сложна логистика.

Основната слабост на Тихоокеанския флот е неговата отдалеченост, а Северният морски път е решение на този проблем.

Работа за ледоразбивачи

Дългосрочната стратегия на Русия е да превърне Северния морски път в транспортен коридор, който да бъде достъпен целогодишно от Мурманск до Владивосток, мястото на главната квартира на Тихоокеанския флот. Но дори и като се вземат предвид ефектите от глобалното затопляне, е малко вероятно ледът да  позволи това в близките години. През зимата дебелината му достига до 2 метра.

Русия гордо казва, че тя е единствената страна, която разполага с флот от ядрени ледоразбивачи: два, всеки с мощност от по 75 000 конски сили, наречени „Ямал” и „50 години от победага”, и други два с мощност 50 000 к.с., носещи имената „Таймир” и „Вайгач”. Има също и контейнеровоз с ядрен реактор – „Севморпут“ – с мощност 40 000 к.с.

Арктика е подходящи за земеделие

Флотът обаче се нуждае от обновяване. Три от четирите ледоразбивача с ядрени реактори ще бъдат изведени от експлоатация до 2030 г., а четвъртият ще излезе от експлоатация през 2035 г.

На тяхно място „Росатомфлот” ще получи три нови ледоразбивачи - „Арктика”, „Сибир” и „Урал”. Първият вече е в последен етап на тестване. Планират се и два допълнителни ядрени ледоразбивача на стойност 100 милиарда рубли (1,4 милиарда долара).

В допълнение, през януари правителството одобри бюджета за строителство, възлизащ на 127,5 милиарда рубли, на ледоразбивача с атомна енергия „Лидер”. Този съд може да се движи през лед дебел до 4,3 метра и да работи целогодишно. Москва планира да има три ледоразбивачи от тип „Лидер” до 2033 г. Към 2035 г. Кремъл планира да има поне 13 оперативни ледоразбивачи, девет от които ще бъдат ядрени.

Въпреки че общата цена на всички тези проекти е неизвестна, те определено няма да са евтини. Ядрените ледоразбивачи - както и пристанищата, пътищата и друга инфраструктура, необходима за експлоатацията им - са изключително скъпи за изграждане.

Поради което Кремъл търси нови начини за финансиране на изграждането на ледоразбивачите. Москва разкри нова стратегия за развитие на Арктическата зона до 2035 г., която ще включва привличане на инвестиции и създаване на работни места.

Путин смята, че товарооборотът на Северния морски път може да достигне 80 милиона тона до 2024 г., изключително амбициозна цел, като се има предвид, че оборотът е бил 10,7 милиона тона през 2017 г., 20,2 милиона през 2018 г. и 31,5 милиона през 2019 г.

Как противник на Путин бе изпратен в Арктика

Целта на Путин може да бъде постигната само чрез големи инвестиции и разширяване на границите на Северния морски път, за да се включат Баренцово, Бяло, Печорско , Берингово и Охотско морета. В краткосрочен план Москва иска да увеличи инвестиционния интерес към маршрута, което означава да осигури стимули, да развива търговията и да създаде благоприятна бизнес среда.

Министерството на природните ресурси и екологията като цяло подкрепя либерализацията на достъпа до арктическия шелф. На 23 юни Държавната дума прие на второ четене законопроект, който ще създаде специален режим за предприятията, работещи в Арктика, включително данъчни облекчения и безмитна зона.

Доналд Тръмп иска да купи Гренландия

Дългосрочната цел на Русия да разработи Северния морски път и да изгради ядрени ледоразбивачи е изключително скъпа. Но като се има предвид необходимостта от осигуряване на източната граница, Русия ще продължи да инвестира милиарди в Арктика, въпреки предизвикателните икономически времена. Кремъл смята, че преодоляването на пропастта между Тихия океан и останалата част от страната си струва разходите и се надява, че то ще се изплати финансово в бъдеще.