Ричард Ран: Идва следващата финансова криза

К рахът е близо – в зависимост от това какво определение давате за „близо” и къде живеете. Например италианският банков сектор е обременен с дълг и малък трус ще е достатъчен големи италиански банки да се сринат.

Преди няколко седмици легендата сред хеджфонд инвеститорите  Стенли Дръкънмилър направи важно изявление, че кризата е на път да удари и инвеститорите трябва да се освободят от акциите. За задаваща се финансова криза предупредиха и от Международния валутен фонд - вижте във видеото.

Дръкънмилър и други, които имат подобни виждания, станаха обект на широки дебати сред икономистите – повече за това кога ще бъде следващата глобална криза и за американския спад, отколкото за това дали ще има криза, пише във „Вашингтон Таймс“ (The Washington Times) известният икономист Ричард Ран.

Кризата вече засегна мнозина – в зависимост от това къде живеете и какви активи притежавате. В последствие ще се разпространи до милиарди други хора, обхващайки голяма част от американското население. Ако живеете на други места като Гърция, Бразилия и Пуерто Рико, вероятно вече сте станали свидетели на значителен спад в реалните ви доходи и стандарт на живот. Ако сте пенсионер и живеете с лихвите от спестяванията, сте установили спад в дохода ви като резултат от твърде ниските лихвени проценти, поддържани от Федералния резерв.

Основният проблем е, че повечето държави регистрират само незначителен или никакъв растеж в резултат от огромните правителствени разходи (особено за трансферни плащания), от разрушителни регулации и данъчна политика. Нежеланието на политиците да ограничат разходите и регулациите доведе до взрив на държавния дълг, който не е устойчив при сегашните нива на икономически растеж. Това, от своя страна, подхранва исканията за повече правителствени разходи (повече безплатни неща) и поради това – по-голям дълг.

Хората купуват американски правителствени облигации и ценни книжа, защото вярват, че те имат реална стойност. Ценността им произтича от това, че правителството на САЩ  има власт да извлича реално богатство от частния сектор, основно чрез данъци, за да плаща лихвите и главницата по дълга. Този въпрос е бил уреден, когато правителството на САЩ потушава данъчния протест, известен като „Уиски бунта” (1791-1794 г., данъкът върху уискито е първият, наложен от новосформираното федерално правителство върху вътрешен продукт - бел. прев.), а Джордж Вашингтон демонстрира, че ще използва сила, за да събере данъка върху уискито. Облагането с данък е правомощие на Конгреса, но когато Фед въвежда лихвени проценти под онези, които пазарът би наложил или дори под инфлацията, на практика налага данък богатство – както са забелязали всички, които имат спестовни сметки.

Global Tax Bullies http://t.co/BQTXMUA3pS

— Richard W. Rahn (@RichardWRahn) September 29, 2015

Правителството на САЩ няма намерение да не обслужва дълга, защото продава облигации в националната си валута и печата банкноти – въпреки че реалната стойност на главницата и лихвите може да бъде намалена чрез инфлацията.

Държави, които не продават облигации в национална валута, каквито са Гърция или Аржентина фалират, защото остават без чужда валута, с която да плащат главницата и лихвите.

Американските щати, градове и територии, като Пуерто Рико, също могат да не обслужват дълговете си, защото не могат да печатат американски долари, в каквито са деноминирани техните облигации.

В момента наблюдаваме криза, която се развива бавно. Заради нея реалните доходи в редица държави са в застой или спадат в резултат от срива в цените на стоките и скока в цената на обслужване на дълговете им.

Обслужването на дълга се плаща чрез отчетливи увеличения на данъците, инфлация или косвен „данък богатство”, налаган на спестителите по посочения по-горе начин. Все повече държави вероятно ще бъдат потърпевши от големи спадове в доходите, които се дължат на цената на обслужването на дълга.

Например италианският банков сектор е обременен с дълг, който по всяка вероятност не е в състояние да обслужва, а правителственият дълг категорично е над 100 процента от брутния вътрешен продукт на Италия. Малък трус ще е достатъчен големи италиански банки да се сринат, а това може да предизвика ефекта на доминото в цяла Европа. А и никой не знае до каква степен германските данъкоплатци ще имат желание да спасяват италианците.

В сегашния момент много правителства „ядат зърното за посев”, т.е. разрушават реалното богатство в своите държави, тъй като прекалено много хора потребяват повече, отколкото произвеждат и инвестират продуктивно.

Гърците, бразилците, руснаците и много други народи в момента осъзнават, че реалната стойност на заплатите и правителствените трансферни плащания, които получават, ще продължава да спада, докато общата стойност на тяхната колективна продукция не надвиши тяхното потребление и амортизиран капитал. В този момент техните икономики отново ще тръгнат нагоре.

Ричард Ран за икономиката на 2016 г.

Черните лебеди, които плашат финансовия свят

Уайт: Нещата са толкова зле, че няма правилен отговор

В САЩ много политици говорят гръмогласно за застой на заплатите и това често са същите хора, които бяха най-настъпателни в настояването си да се наложат разрушителни разходи, данъци и регулации, които са причина за проблема.

Както демократичните, така и тоталитарните социалистически държави са податливи на циклични прекомерни разходи, което води или до промени, или до срив.

Например Венецуела беше процъфтяваща страна и разполагаше с най-големите в света нефтени залежи, но днес хората не могат да си набавят основни храни или дори тоалетна хартия в резултат от проведения социалистически експеримент.

Никой не може да предрече бъдещето със сигурност. Но аз не се отказвам от януарската си прогнози за рецесия до края на годината, защото тези, които контролират нещата, продължават с икономическата политика, която разрушава растежа