Референдуми за присъединяване към Русия: Светът реагира

В ластите на самопровъзгласилите се Донецка народна република и Луганска народна република, както и поставените от Москва администрации на окупираните части от Запорожка и Херсонска област взеха решение да организират от 23 до 27 септември референдуми за присъединяване към Русия.

След обявяване на референдумите последваха реакции както от Русия, така и от световната общност.

Това е предизвикателство към Запада, което може да доведе до рязка ескалация на войната и предизвика остри критики от страна на Украйна и нейните съюзници, отбелязва агенция Ройтерс.

"Руснаците могат да правят каквото си искат. Това няма да промени нищо",

заяви външният министър на Украйна Дмитро Кулеба в отговор на репортерски въпроси в централата на ООН. В "Туитър" той добави: "Украйна има пълното право да освободи териториите си и ще продължи да ги освобождава, каквото и да каже Русия".

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви, че Вашингтон отхвърля недвусмислено всякакви подобни референдуми, а Европейският съюз и Канада осъдиха плана. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че блокът и неговите държави членки няма да признаят резултатите от референдумите и ще обмислят допълнителни мерки срещу Русия, ако гласуванията се състоят. Френският президент Еманюел Макрон и литовският му колега Гитанас Науседа използваха думата "пародия", за да опишат планираните гласувания.

В очевидно координирания ход проруските сепаратисти обявиха референдуми за 23-27 септември

в Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област, които представляват около 15 процента от територията на Украйна, или площ с размерите на Унгария. Русия вече разглежда Луганск и Донецк, които заедно съставляват региона Донбас, частично окупиран от Москва през 2014 г., като независими държави. Украйна и Западът смятат, че всички части на Украйна, държани от руските сили, са незаконно окупирани.

Някои прокремълски представители окачествиха референдумите като ултиматум към Запада да приеме руските териториални придобивки

или да се изправи пред тотална война с въоръжен с ядрено оръжие противник. "Навлизането в руска територия е престъпление, което ви позволява да използвате всички сили за самозащита", заяви в социалните мрежи Дмитрий Медведев, бивш руски президент, а сега ястребски настроен заместник-председател на Съвета за сигурност на президента Владимир Путин.

Маргарита Симонян, главен редактор на прокремълския телевизионен канал Ар Ти, написа: "Днес референдум, утре признаване като част от Руската федерация, вдругиден удари на руска територия се превръщат в пълномащабна война между Украйна и НАТО и Русия, развързваща ръцете на Русия във всяко отношение".

Самият Путин заяви, че "Русия ще подкрепи решението на жителите

на украински Донбас, Запорожка и Херсонска област, което ще бъде взето на предстоящите там референдуми", предаде ТАСС.

Руски политици също така обещаха цялата необходима помощ

и приоритетно разглеждане на резултатите от вота. ЦИК в Москва съобщи, че ще помогне на Донбас, Херсон и Запорожието да организират няколко десетки бюра за гласуване на територията на Русия за хората, напуснали тези региони, посочва руският в. "Известия".

Съединените щати и съюзниците от НАТО, които подкрепят Украйна с оръжия и друга подкрепа, заявиха, че подобни плебисцити биха били безсмислени.

Ако планът за референдум "не беше толкова трагичен, щеше да е смешен", каза Макрон пред репортери в Ню Йорк. Говорителят на литовския президент Гитанас Науседа го цитира да казва: "Тези региони са и ще бъдат Украйна, а фалшивите референдуми на Русия са незаконни. Литва никога няма да ги признае".

Преосмислянето на боевете в окупираните територии като нападение срещу Русия може да даде на Москва основание да мобилизира два милиона резервисти. Досега Москва се съпротивляваше на подобен ход въпреки нарастващите загуби в това, което тя нарича "специална военна операция", а не война.

Русия обяви превземането на Луганска и Донецка област за своя основна цел,

след като през март нейните сили за нахлуване бяха сразени в покрайнините на Киев. В момента тя контролира около 60 процента от Донецк, а през юли завзе почти целия Луганск след бавен напредък през месеците на интензивни сражения. Тези успехи сега са застрашени, след като този месец руските сили бяха изтласкани от съседната Харковска област, губейки контрол над основните си линии за снабдяване на голяма част от фронтовете в Донецк и Луганск.

По време на своята изява от трибуната на ООН френският президент Еманюел Макрон обвини Русия,

че е върнала "епохата на империализмите" с нахлуването в Украйна. "Тези, които сега си мълчат, обслужват неволно или сътрудничат тайно на каузата на един нов империализъм, на един съвременен цинизъм, рушащ нашия международен ред, без който мирът е невъзможен", заяви Макрон, цитиран от Франс прес.

В пълен унисон прозвуча и речта на германския канцлер Олаф Шолц, който обвини от трибуната на ООН Русия в "безочлив империализъм"

и обеща още военна помощ за Украйна. "Путин ще се откаже от войната и имперските си амбиции само ако осъзнае, че не може да спечели", заяви Шолц, цитиран от ДПА. По думите му руският президент унищожава не само Украйна, но и своята страна. "Ето защо ние няма да приемем никакъв мир, диктуван от Русия и затова Украйна трябва да бъде в състояние да отблъсне руската атака", заяви Шолц в първото си обръщение към Общото събрание на ООН.

Ето и какви коментари последваха от руски, украински и западни медии:

До края на месеца Донбас може да стане част от Русия, заявява в заглавие руският в. "Известия", преди още президентът Владимир Путин да обяви частична мобилизация... Волеизявлението, насочено срещу "абсолютното зло на киевския режим", ще стане "тържество на историческата справедливост", твърди пред вестника Сергей Аксьонов, ръководителят на украинския полуостров Крим, анексиран от Русия през 2014 г.

Опозиционното издание "Медуза" цитира близки до Кремъл източници,

подчертали, че руските власти нямат намерение да създават дори "илюзия за легитимност": "Важното ще е да се проведе някакво гласуване и да се отчетат резултатите". Западът вече заяви, че няма да признае вота, припомня печатът в Русия.

По думите на Олексий Копитко, съветник на украинския министър на отбраната, инициатор на референдумите не е Москва, а донбаските "квазиобразувания", подтикващи Владимир Путин към изостряне на ситуацията. Но вотът ще затвори пътя към преговори, което може да накара някои групировки в Русия да отворят "трети фронт" в московските центрове за вземане на решения, коментира съветникът за "Независимая газета".

Официозът "Росийская газета" подробно описва процедурата на плебисцита по региони.

Включването им в състава на Русия "ще даде възможност да се изпратят там редовни армейски части за пълноценна защита на пълноправни субекти на федерацията", цитира "Взгляд" руския военен експерт Константин Сивков. Тогава тези земи ще станат "субект на нашата държава, окупиран от Въоръжените сили на Украйна", заявява колегата му Александър Перенджиев. 

Референдумите са юридическа формалност, но тя има стратегическо значение - развързва ръцете на Москва за по-широко използване на силите и средствата ѝ, пише "Комсомолская правда". 

С цел освобождаване на тази наша територия Москва може да промени режима на обявената от нея специална операция.

Държавната дума неслучайно вкара в Наказателния кодекс понятията "военно положение" и "военно време", термина "мобилизация", предвиди наказания за "мародерство" и "доброволно предаване в плен", по-строго става наказанието за дезертьорство, добавя изданието.

Според юристи при включването на тези територии в Русия Москва ще може да тълкува атаките срещу тях като агресия и да приложи комплекс ответни мерки - от пълна или частична мобилизация до ядрен удар, обяснява "Комерсант".

От страна на Москва референдумите са жест на отчаяние,

защото пушечното ѝ месо все по-агресивно отказва да тръгва към месомелачката. Затова Кремъл иска да превърне войната от "освободителна" в "отечествена", за да мобилизира бойците си не за "интернационалистическа" помощ на "републиките" (в Донбас, б. р.), а за "собствените" земи на хората в Русия, коментира във Фейсбук киевският депутат Володимир Ариев, цитиран от украинското издание "Факти".

Дори Русия да обяви мобилизация, тя едва ли ще повлияе върху положението на фронта.

Според израелския военен журналист Сергей Ауслендер за 100 000 мобилизирани са нужни поне 5000 офицери от майор до генерал, но Русия вече не разполага с толкова. Освен това новобранците трябва да бъдат обучени, а Москва "е събрала  вече от учебните центрове всички офицери, инструкторите там сега са срочнослужещи", пише украинският сайт "Кореспондент".

С евентуалната мобилизация Путин фактически ще обяви война на населението на Русия,

в някои региони ще започне "истинска паника" и е "много интересно кого ще обвинят жителите на Русия за тази ситуация. А причината е Путин", отбелязва пред киевската новинарска телевизия ТСН украинският аналитик Михайло Самус. Според него Путин "сам си произнася присъдата", обкръжението му вижда, че той може да натисне червеното копче, и навярно иска да се отърве от него, добавя ТСН.

Заплахата от използване на тактически ядрени оръжия е по-реална от всякога.

Путин няма друг изход - не може да победи на бойното поле, международната изолация на Русия се засилва и крахът на икономиката е неизбежен, това е само въпрос на време, заявява наблюдател на украинското издание "Цензор".

"Според плана на кремълския безумец това е начин да закара колективния Запад на преговорната маса, вариант войната да приключи при изгодни за империята условия", пише той. 

Никой няма да бомбардира Москва с атомни бомби, но никой няма и да се откаже от подкрепата за Украйна.

Напротив. Ако Путин премине червената линия, Въоръжените сили на Украйна ще станат поразяващ меч на целия цивилизован свят. Готови сме да стигнем докрай, добавя киевският журналист. 

Западни медии коментират:

Русия проправи пътя за анексирането на обширни украински територии, което е сериозна ескалация на войната на Кремъл с Киев, констатира британският вестник „Телеграф“.

От трибуната на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се чуха осъдителни гласове от събралите се световни лидери, които обявиха референдумите за "измама".

Британската премиерка Лиз Тръс заяви, че Русия трябва да плати репарации на Украйна от своите "огромни запаси от нефт и газ", когато конфликтът приключи.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви,

че референдумите са в нарушение на международното право, а френският президент Еманюел Макрон ги нарече "трагична пародия".

„Ню Йорк таймс“ отбелязва, че нахлуването на Русия в Украйна е централна тема на годишната сесия на Общото събрание на ООН.

Световните лидери, които участват в сесията, се фокусират върху съпътстващото конфликта насилие, хаоса във веригите за доставки, рязкото покачване на цените на енергията и другите последици от войната.

Вестникът отбелязва, че поне двама президенти - турският Реджеп Тайип Ердоган и френският държавен глава Еманюел Макрон - използваха ООН като сцена, за да се представят за възможни миротворци във войната в Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски във видеообръщение рано днес  заяви във връзка с референдумите:

"Нашата позиция не се променя в зависимост от този шум или друго съобщение", пише в. „Гардиън“. Вестникът посочва позицията на украинския президент, че "фалшивите" референдуми са безсмислени, и се зарече да "елиминира" заплахите, отправяни от Русия, като заяви, че украинската армия ще продължи да отвоюва територии независимо от това, което Москва или проруските сепаратисти обявяват. 

Вестникът цитира и казаното от Сергей Никифоров,

говорител на Зеленски, пред украинското издание Лига.net, според когото всеки референдум за присъединяване към Русия на окупираните от нея украински територии ще унищожи всички останали възможности за преговори между Киев и Москва. "Без референдуми все още има - макар и много малък - шанс за дипломатическо решение. След референдумите - не", цитира Лига.net думите на Никифоров.