Равносметката от Г-20: Сирия, търговска война и сблъсък

С рещата на лидерите от Г-20 на 6 и 7 юли показа сериозна изолация за Тръмп, но и той успя в голяма степен да започне да налага своя наратив за проблемите и конфликтите на света.

Речта във Варшава
Доналд Тръмп хвана останалите лидери неподготвени с речта, която произнесе във Варшава на 6 юли. Тя се случи в деня преди срещата на Г-20 и на стотици километри от Хамбург, но успя да се превърне в своеобразна предпремиера на конференцията, като позволи на Тръмп да изглежда като онзи, който открива диалога със света и особено със западните си съюзници.

Тръмп остави обичайните клишета на американската дипломация и почти не спомена мантрата за демокрацията (заради което беше остро критикуван от либералния лагер), а избра да говори за Запада, като за цивилизация, чието общо кратно не са либералните демократични ценности, а историята, културата и религията.

РАЗМЯНАТА НА ДУМИ, ЖЕСТОВЕ И ПОГЛЕДИ МЕЖДУ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИТЕ ХОРА В СВЕТА (СНИМКИ)

Видно е, че Доналд Тръмп се опитва да сложи край на неоконсервативната доктрина за разпространяване на либерална демокрация; философията на Фукуяма отстъпва място на концепцията на Хънтингтън за сблъсък на цивилизациите – Западна, Азиатска, Африканска, Ислямска и пр. Тази идея беше почти назована в речта американския президент. Той обеща да се посвети на укрепването на НАТО и подсигуряването на източния му фланг срещу руска военна агресия и енергиен рекет, с което поне в очите на широката публика, сложи край на спекулациите за топлите си отношения с Путин – при това ден преди да го срещне лично.

Срещата с Путин
Голямата новина от срещата – спирането на огъня в югозападна Сирия - не трябва да се преекспонира. Това споразумение вече е било постигнато от дистанция седмица по-рано между Тилерсън и Лавров и не е резултат от срещата на двамата лидери в Хамбург. Деескалацията трябва да се случи в района около град Дараа, където са очертани възможно най-стабилни граници между териториите по правителствен (подкрепян от Русия) и бунтовнически (подкрепян от САЩ) контрол.

Това, което знаем за срещата е, че продължи много над планираното, близо два часа и половина и че е била в най-тесен кръг – Тръмп, Тилерсън, Путин, Лавров и двама преводачи.Това е било по настояване на Тръмп, за да се избегне ненужен теч на информация. Путин заяви след срещата, че Тръмп е поставил въпроса за евентуалната руска намеса в американските избори и след като руският премиер е отрекъл, Тръмп е приел обяснението и е сметнал темата за затворена – нещо, което не беше потвърдено от американската администрация.

Климат, стомана и сблъсък с Германия и Китай
Сериозните препирни във връзка с Парижкото споразумение за климата доведоха до преправянето на определени текстове в декларацията на Г-20, за да може Доналд Тръмп да я подпише. Меркел обаче засега успешно формира широк блок, за да го изолира по съществените въпроси. Най-важният от тях беше търговията. Тръмп иска да обложи с мита вноса на стомана в САЩ (негово предизборно обещание), а това беше посрещнато с единодушно недоволство от останалите. Жан-Клод Юнкер заговори за трансатлантическа търговска война и заплаши, че ако Тръмп сложи мита на стоманата, Европа ще отговори „не до месеци, а до дни”.

Тръмп и Меркел този път си стиснаха ръцете

Путин, Ердоган и Тръмп - тройната заплаха за Меркел

Bloomberg: Дипломати на САЩ се опасяват, че Путин ще изиграе Тръмп

Целта на Тръмп беше да избегне пряката конфронтация с Европа и да убеди другите в Г-20, че Китай субсидира стоманата си умишлено, за да предизвиква свръхпроизводство и да прави дъмпинг срещу американските производители. На срещата присъстваха най-големите вносители на стомана в САЩ, а именно Канада, Бразилия, Южна Корея, Турция и Мексико. Засега те са в лагера на Меркел по конюнктурни причини, но ако Тръмп наистина сложи мита, не е изключено блокът да се разцепи и те да се обърнат срещу Китай.

Подобни маневри са правени от предишни президенти на САЩ. През 1971 Ричард Никсън налага прави „Никсъновият шок” като разделя долара от златото и налага 10%-ви мита на много стоки, за да принуди Германия и Япония да преизчислят разменния курс на долара, което до броени месеци ги принуждава да седнат да преговарят. През 1985 Роналд Рейгън, за да се справи със силно оскъпения долар и големия си търговски дефицит, също кара Германия и Япония да преизчислят обменния курс на своите валути, като заплашва с вносни мита. Американският пазар е изключително голям и държи достатъчно лостове за влияние – ако Тръмп изиграе добре картите си, може изобщо да не му се наложи да слага мита и вместо да се окаже в изолация, да успее да изолира Китай и да ги принуди да ограничат производството на стомана.

А сега накъде?
Тръмп може и да е изолиран в Г-20, но той се ползва с голяма подкрепа от множество по-малки, но стратегически държави като Полша. Американците дадоха заявки, че ще се борят срещу германско-руския енергиен консенсус и ще санкционират Северен поток-2, който директно засяга интересите на източноевропейските държави. Говори се и за внос на втечнен американски газ, който да увеличи енергийната независимост Източна Европа.

Бъдещето на международни отношения зависи от това кой ще успее да наложи своя наратив и да начертае своите разделителни линии. Ако Германия запази разделението на либералнодемократичен и нелиберален лагер, ще успее да постави Тръмп в максимални изолация. Ако Тръмп успее отхвърли стария модел и начертае цивилизационен конфликт, в който Западът да се обедини срещу руската агресия, азиатската икономическа експанзия и ислямския радикализъм, тогава не само ще излезе от изолацията, но и ще се превърне в легитимен лидер на Западния свят.