"Работих като ескорт и Свети Валентин беше един от най-натоварените ми дни в годината"

З а стотици хиляди хора най-романтичният ден в годината е и най-самотният. А за жриците на нощта тази самота се превръща в златна възможност. 

Елизабет Джи, високо платен ескорт с над две десетилетия в индустрията сподели, че Свети Валентин винаги е бил един от най-заетите й дни, а женени мъже са се редили на опашка пред вратата й. 

Ето какво имаше да каже тя за деня на любовта:

След като прекарах две десетилетия като ескорт, знам, че тези, които следват по моите стъпки могат да очакват тълпи от самотни мъже, които чукат на вратата им на 14 февруари.

Не се шокирам лесно, но от време на време клиентите ми ме изненадваха, а на Свети Валентин тези изненади бяха още по-чести.

Помня един случай – тъкмо излизах от банята си и заварих клиент, облечен от главата до петите в червен дантелен комплект дамско бельо: чорапи, жартиери, прашки и пристегнат корсет. Още по-изненадващо беше, че този човек беше викарий. Един палав викарий!

Но това не беше рядкост.

Valentine's Day was one of the busiest times of the year for high-end escort turned author & activist @elizabethgofcl, as she writes in The Sun. #books #authorshttps://t.co/BcFng6FpEj

— Palamedes (@palamedespr) February 12, 2025

Срещала съм много хетеросексуални мъже, които обичаха да се обличат в дамско бельо, да бъдат командвани, да им казват колко са безполезни.

В началото не ми беше съвсем естествено, но с времето определено свикнах. Все още ме учудва колко много мъже изпитват влечение към унижението.

Разбира се, само защото мъжете плащаха за компанията ми, не означава, че не заслужавах малко кавалерство.
Повечето бяха изключително мили и ме обсипваха с шоколадови бонбони, изискани вина и внимание. Един клиент ми подари диамантено колие във формата на сърце – беше търговец на диаманти и имаше изтънчен вкус. Друг – имотен магнат, който беше силно привлечен от мен – ми подари часовник Chanel Cartier на стойност 5000 паунда.

Но не всички бяха толкова галантни.

Имаше и такива, които бяха непокорни купонджии – резервираха ме за партита, които продължаваха с часове, докато пиеха, употребяваха наркотици, танцуваха и изпробваха всяка поза, за която можеха да се сетят. Не е изненада, че с годините търпението ми към тези партита започна да се изчерпва. В крайна сметка това стана и катализаторът да изтрезнея и да поставя здравето си на първо място.

Ако си мислите, че само необвързаните мъже идваха при мен, грешите. Сред клиентите ми имаше и доста женени мъже.
Всеки от тях имаше различна история. „Жена ми изгуби интерес към секса, откакто влезе в менопауза“ – беше често срещано оправдание.

Друг ми призна направо, че жена му сама му е предложила да си запази час с ескорт – и дори лично ме е избрала. Някои бяха в отворени връзки.

Никога не съм била човек, който да съди – връзките приемат различни форми. Но фразата, от която ми беше омръзнало, беше: „Аз съм мъж, имам нужди.“ Винаги отвръщах с усмивка: „Жените също имат нужди.“

Свети Валентин поставя секс работниците пред различни предизвикателства. Клиентите обикновено са по-емоционални по това време, особено необвързаните, които търсят близост.

Някои просто искаха да бъдат прегърнати и да си поговорят. Други – буквално плачеха в спалнята ми. Аз бях тази, която им избърсваше сълзите и им даряваше внимание. Някои започваха да фантазират, че могат да имат връзка с мен – бягство от нещастния им живот.

В един екстремен случай клиентът ми току-що беше преживял тежка раздяла и беше на ръба на самоубийство.
Да дойде при мен беше неговият начин да намери поне капка любов и утеха – макар и само за час.

Въпреки че винаги съм се радвала да помагам на самотните сърца на Свети Валентин, понякога допускаш типичната грешка – да се привържеш към клиент.

Да излизам с такъв човек ми спестяваше тревогите, свързани с разкриването на професията ми пред непознат на нормална среща. В известен смисъл това изглеждаше като естествена прогресия и премахваше риска да бъда засрамена или малтретирана – нещо, което съм преживявала преди.

Последният клиент, с когото излизах, беше неустоимо очарователен и упорит. В крайна сметка се влюбих в него.
Заля ме с внимание и подаръци. Водеше ме в най-ексклузивните ресторанти в Лондон.

След само няколко седмици бяхме обсебени един от друг. Беше нежен любовник и връзката ни изглеждаше изключително силна. На Свети Валентин ме засипа с подаръци – колие от Tiffany, бельо от Agent Provocateur. Вечеряхме в ресторант със звезда Мишлен и отпивахме от най-добрите вина. Не беше спестена нито стотинка.

Но каквото се издига, трябва и да падне.

Оказа се, че е бил женен през цялото време. Лъгал ме е от самото начало. Е, научих си урока.

След 20 години в секс индустрията знам едно – секс работниците изпълняват ясна роля за онези, които са самотни и търсят близост, особено около Свети Валентин. Ако лек за самотата се продаваше в бутилка, щеше да се разграбва мигновено.

В крайна сметка самотата е по-опасна за здравето от високото кръвно налягане, нездравословното хранене и затлъстяването.

Но засега секс работниците запълват тази празнина – и го правят добре. Ако те са щастливи да вършат тази работа и тя помага на хората по толкова различни начини, то това е нещо, което трябва да се уважава.

В края на краищата, никога не знаете кой звъни на ескорта от квартала. Може да е някой, когото познавате по-добре, отколкото си мислите.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase