А долф Хитлер несъмнено е един от най-жестоките диктатори, раждали се някога. Едва ли има човек, който да не е чувал за зверствата, извършени от нацисткия режим.
Пътят на Хитлер към властта продължава да е обект на всевъзможни анализи. Какви са били причините за неговия възход и как е успял да спечели доверието на германците?
Версайският договор
Една от основните причини за избухването на Втората световна война е Версайският договор, с който бил сложен край на Първата световна война. В него се отбелязвало, че Германия трябва да поеме пълната вина за глобалния конфликт. На страната били наложени тежки наказания. Тя трябвало да разпусне наборната си армия, която наброявала около 8 млн. души и да създаде професионална армия от едва 100 000 души. Освен това целият генерален щаб бил разпуснат, а тежкото въоръжение на Германия било отнето.
The Treaty of Versailles was a catastrophic failure. But it wasn't overly harsh on Germany, as is often claimed https://t.co/xwLOQlKg4s
— The Economist (@TheEconomist) July 13, 2019
Но това далеч не е всичко – страната била задължена да плаща репарации на победителите, с които да ги компенсира за щетите, нанесени им по време на войната. След дълги преговори, продължили до 1922 г., било взето окончателното решение размерът на тези репарации да бъде 132 млрд. марки (по съвременните стандарти, сумата се равнява на приблизително 442 млрд. долара). Това нанесло огромни щети на германската икономика и страната била обхваната от невиждана хиперинфлация. Крайнодесни организации, сред които и нацистите, започнали да призовават за анулирането на Версайския договор. Те го определяли като несправедливо споразумение, имащо за цел да съсипе германския народ.
Окупацията на Рур
Съвсем скоро се оказало, че Германия няма как да изплаща репарациите, изисквани от страните-победителки в Първата световна война. През 1923 г. правителството обявило, че не може да покрие своите задължения. Франция обаче сметнала това за провокация. В резултат, френски и белгийски войски окупирали Рурската област. Немското правителство отвърнало с „пасивна съпротива“ – миньорите и железопътните работници отказали да се подчинят на окупаторите и започнали протести. Френските сили арестували голяма част от демонстрантите и ги заменили със свои работници.
A French soldier threatens an elderly German man during the Ruhr Occupation, 1923 pic.twitter.com/gtp7nwIOiq
— NotableHistory (@NotableHistory) November 13, 2014
В края на 1923 г. „пасивната съпротива“ била отменена. Това позволило да бъде разработен и приложен план за намаляването на репарационния натиск върху Германия и възстановяването на тежката индустрия. Взети били няколко важни решения, едно от които е френско-белгийските войски да напуснат Рур (което се случило през 1925 г.), а друго – Великобритания и САЩ да поемат контрола върху икономиката на Германия. Случилото се убедило много жители на страната, че родината им няма да бъде свободна и независима, докато Версайският договор не бъде анулиран.
Рекордна хиперинфлация
Окупацията на Рурската област нанесла изключително тежък удар на германската икономика. Още преди нахлуването на френско-белгийските войски, инфлацията достигнала заплашителни размери. По време на Първата световна война Германия инвестирала около 160 млрд. марки в своята армия. След края на конфликта, страната имала дългове в размер на 156 млрд. марки, а освен това трябвало да изплаща споменатите вече репарации от 132 млрд. марки. Когато загубила Рур, Германия останала без един от основните си източници на приходи.
Резултатът бил катастрофален. Показателен е следният факт – през 1914 г. един долар струвал 4,2 германски марки. През 1923 г. доларът вече се разменял за 4,2 трилиона марки. Милиони жители на Германия гладували, а броят на самоубийствата нараснал драстично. Много работници започнали да настояват да им бъде плащано с хранителни продукти, тъй като валутата нямала почти никаква стойност. Емиграцията на свой ред достигнала рекордни нива.
Скандалът с братята Бармат
През 1924 г. Германия била разтърсен от голям скандал. Социалдемократическата партия, която управлявала страната по това време, предоставила няколко милиона долара на двама нидерландски инвеститори – братята Бармат. Те обещали, че ще увеличат многократно тази инвестиция. Това така и не се случило, а впоследствие се оказало, че правителството получавало подкупи от братята Бармат в продължение на години. Един от замесените в скандала бил бившият канцлер Густав Бауер. Това възмутило германците, а нацистите превърнали случилото се в основа на своята пропагандна кампания.
Jun 21, 1919 - Social Democrat Gustav Bauer becomes Germany's new Chancellor after Philipp Scheidemann resigns in protest against the Treaty of Versailles #100yearsago pic.twitter.com/7BqEH3PYzD
— Patrick Chovanec (@prchovanec) June 26, 2019
Тук трябва да се отбележи, че братята Бармат били от еврейски произход. Антисемитизмът съществувал в Германия много преди нацистите да дойдат на власт (в началото на XX век в страната вече имало няколко антисемитски партии). В годините след края на Първата световна война, голяма част от германците, които живеели в крайна бедност, започнали да смятат евреите за алчни, привилегировани и корумпирани. Те представлявали едва 1 процент от населението на страната, но сред тях имало редица заможни адвокати, лекари и писатели. Освен това, мнозина смятали, че евреите стоят в основата на Болшевишката революция в Русия и подкрепят комунизма. В резултат, антисемитизмът се превърнал във важна част от предизборните кампании на почти всички партии. Нацистите били най-активни в това отношение. Те искали да изгонят евреите, за да има повече работни места за германците – идея, която се радвала на голяма подкрепа.
Голямата депресия и възходът на Хитлер
Голямата депресия, започнала с краха на Уолстрийт от октомври 1929 г., се отразила особено тежко на германската икономика, тъй като тя била силно зависима от заемите, идващи от САЩ. Спирането им довело до катастрофални последици, като безработицата нараснала драстично. Статистиката сочи, че в края на 1929 г. милион и половина германци били без работа, а през 1933 г. броят им достигнал 6 милиона. Това се оказало отлична възможност за Хитлер, който заявил: „Жестоката действителност отвори очите на милиони германци“.
Black Tuesday hit Wall Street on #ThisDayInHistory in 1929 as investors traded 16,410,030 shares on the New York Stock Exchange in a single day. In the aftermath, America and the rest of the industrialized world spiraled downward into the Great Depression. https://t.co/1PHfqDO9DL
— HISTORY (@HISTORY) October 29, 2022
На изборите през 1928 г. нацистите спечелили едва 12 места в 491-местния парламент. Две години по-късно бил проведен нов вот, а резултатите изненадали мнозина – партията на Хитлер получила цели 107 депутати. През юли 1932 г. нацистите направили още един скок напред, след като се превърнали в най-голямата партия в парламента. Те, обаче, не разполагали с достатъчно мнозинство, за да управляват сами.
Хитлер бил назначен за канцлер на 30 януари 1933 г. Няколко седмици по-късно, Райхстагът (сградата на парламента) бил подпален, за което бил обвинен комунистът Маринус ван дер Любе. Хитлер убедил президента Паул фон Хинденбург да издаде постановление, с което на практика бил сложен край на повечето граждански свободи. Нацистите спечелили изборите на 5 март 1933 г. с 43,9 на сто от гласовете, но отново не получили абсолютно мнозинство. Въпреки това, няколко дни по-късно депутатите приели Закона за упълномощаване, който дал право на правителството да приема закони без съгласието на парламента. На практика, това дало на Хитлер диктаторски правомощия, което позволило на нацистите да създадат един от най-жестоките тоталитарни режими, съществували някога.
Още от автора:
Най-дългата и кървава война в историята на Европа
Между фактите и лъжите: Нацистката археология
Ужасяващите фобии на "безстрашните" диктатори
Чингис хан, Клеопатра, Атила... Загадките на изчезналите гробници
Бронзовият гигант, който не знаеше, че е робот
Той е един от най-жестоките диктатори в историята на Европа
Шокиращите медицински практики от близкото минало
„Бялата смърт“, „Ангелът на смъртта“... Нацистите, които избягаха в Южна Америка
Детството на Хитлер: какво разкриват писмата на баща му
"Аз познавах Хитлер": Какво разказват съвременници
