Путин начерта нова ядрена червена линия. Как ще отговори НАТО?

И зявлението на Владимир Путин, че Москва може да разшири правилата си за използване на ядрени оръжия, може да преначертае червената линия в ядреното му сплашване, но също така вероятно е блъф, казаха експерти пред Newsweek.

(Във видеото: Путин отново заплаши Запада с ядрени оръжия)

Скоро след пълномащабното си нахлуване руският президент беше казал, че страните, които се намесят в Украйна, ще се сблъскат с последствия, „невиждани никога в цялата ви история“, и постави ядрените си сили в специална готовност.

Пропагандистите на Кремъл се позовават на насочване на ракети към западните столици, но The Washington Post съобщи тази седмица как руските дипломати осъзнаха, че ядрените заплахи, засилени от Кремъл, „не плашат никого“.

От Newsweek уточняват, че са се свързали с НАТО и Кремъл за коментар по имейл.

В сряда обаче Путин ескалира риториката си с промени в непрозрачната „ядрена доктрина“ на Москва, която може да включва отговор на масово изстрелване на ракети или дронове, пресичащи нейната държавна граница.

По време на телевизионно заседание на Съвета за сигурност на Русия Путин каза, че атака, която представлява критична заплаха за суверенитета на Русия, може да бъде извършена от неядрена сила с участието или подкрепата на ядрена сила.

Не бяха споменати държави, но контекстът беше ясен, тъй като войната, която той започна, доведе до увеличаване на използването на американски, британски и френски ракети от Украйна срещу руски цели.

Густав Гресел, старши политически сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, обаче каза, че коментарите на Путин не сигнализират за промени в ядрената позиция на Русия.

„Това е блъф“, каза той пред Newsweek и добавя: „Ако го мислеше, всички вече щяхме да имаме ядрена ескалация".

Червените линии на Путин

Той отбеляза как според руското законодателство пет региона на Украйна, които Москва твърди, че е анексирала, вече се считат за част от Русия и следователно всяка украинска отбранителна операция върху тях би се считала за атака, подкрепяна от Запада.

„Така че технически няма шанс дори да обмислим тази глупост“, каза Гресел.

„Официалната ядрена доктрина на Русия беше много гъвкава в миналото. Почти всичко можеше да бъде склонено към нея", допълва Гресел.

„На практика обаче дали Русия използва или не ядрени оръжия зависи от изчислението на разходите и риска“, добави Гресел.

Това включва дали ядрен удар подобрява или влошава положението на Русия.

В статия за Стокхолмския център за изследвания на сигурността, публикувана през юни, Гресел пише, че дискусията за "червените линии" на Путин, които, ако бъдат пресечени, биха предизвикали ескалация, не взема предвид, че за Москва ядрените оръжия са за възпиране .

Страхът от ескалация оказа неоправдано влияние върху вземането на политически решения на Запад, като например по въпросите на предоставянето на оръжия. „Подновеният ядрен шум от страна на Русия е знак за слабост на Запада“, каза Гресел и добавя:

„Изглежда смятат, че контра-заплахите на Байдън, отправени в случай на руско ядрено изхвърляне, не са съвсем достоверни".

Ако НАТО „се поддаде на това, ще си навлечем истински проблеми“, добави Гресел и добавя: „Нещото, което трябва да направим сега, е да покажем на Кремъл големи средни пръсти – във всички нюанси, размери и форми.

Ядрените предупреждения от Москва вече са се изтъркали. Последната заплаха на Путин обаче е по-мека от тези, отправени от съветския лидер Никита Хрушчов през 50-те и началото на 60-те години на миналия век, според съветския историк Сергей Радченко, професор в Училището за напреднали международни изследвания на Джон Хопкинс във Вашингтон, окръг Колумбия.

„50-те години на миналия век бяха по-опасни от това, което имаме днес, защото по това време все още не сте имали ясно разбиране от всички участващи страни за логиката на взаимно гарантираното унищожение“, коментира Радченко пред Newsweek и допълва: „Това, което имаме днес, е стратегическа стабилност и тази стратегическа стабилност не е изчезнала с края на Студената война.

Радченко каза, че е трудно да се прецени промените в ядрената доктрина на Москва, тъй като документът е "малко неясен" и има въпросителен знак над централната му предпоставка. Въпросът е как определяте заплахата за оцеляването на страната?

Ядрена доктрина

Въпреки че промените, обявени от Путин, може да са "обезпокоителни", ако включват прилагане на ядрено възпиране към страни, които могат да се тълкуват като Украйна, "това не засяга този друг въпрос за екзистенциалната заплаха", каза Радченко.

„Доктрината е изключително ограничена“, добави той.

„Това е психологическо оръжие повече от всичко друго и когато става въпрос за решение за използване на ядрени оръжия, не мисля, че всъщност изобщо има значение.", допълва Радченко.

Освен това, за разлика от епохата на Хрушчов, сателитната технология ще предупреждава Запада за всеки предстоящ ядрен ход.

„Правилният подход е да се търсят признаци, че Русия може да се готви да използва ядрени оръжия, независимо дали става дума за тактически или стратегически ядрени оръжия“, каза Радченко и допълва: „Това е много по-надеждна индикация за това какво, кога и как Русия може да използва ядрени оръжия, отколкото всеки лист хартия може да посочи иначе".

Путин също каза, че Москва може да използва ядрено оръжие, дори в отговор на нападение, извършено с конвенционални оръжия, което създава "критична заплаха за нашия суверенитет".

Киев твърди, че е превзел 500 квадратни мили при нахлуването си в руския регион Курск, а украинският президент Володимир Зеленски е във Вашингтон, за да повтори призивите към САЩ да разрешат оръжията си за удари на далечни разстояния на руска територия.

Сергей Миронов, лидер на партията „Справедлива Русия“, която е част от системната опозиция, която е на страната на външната политика на Кремъл, каза, че новата ядрена доктрина „ще лиши Съединените щати от възможността да водят война срещу Русия с нечии други ръце“, имайки предвид Украйна.

„Ядрените оръжия ще изпълняват същата роля, която изпълняваха първоначално – ролята на възпиране на чужда агресия във всичките й проявления“, каза Миронов пред Newsweek в изявление.

Въпреки това Джон Харди, заместник-директор на Руската програма на Фондацията за защита на демокрациите (FDD), каза, че въпреки че Путин е сигнализирал за промяна в декларативната политика относно ядрените оръжия, е малко вероятно това да окаже голямо влияние върху войната в Украйна .

„Това не бележи промяна в тяхното мислене; то обяснява къде се намират“, каза Харди пред Newsweek.

„Руснаците досега не са решили да използват тактически ядрени оръжия в Украйна и аз наистина не виждам това да се промени, тъй като липсва някакъв основен потенциален спусък, който по-вероятно би могъл да бъде някакъв голям колапс, като такъв, който заплашва контрола на Русия на Крим“, завършва Харди.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase