И кономическите модели систематично подценяват влиянието на глобалното затопляне върху богатството на хората, според ново проучване. То установява, че при повишаване на температурите с 4 градуса средният човек ще стане с 40% по-беден - намаление, което е близо четири пъти по-голямо от някои предишни оценки, пише The Guardian.
Изследването на австралийски учени сочи, че дори ако глобалното затопляне бъде ограничено до 2° C над прединдустриалните нива, световният БВП на човек ще намалее с 16%. Това е значително повече от предишните прогнози, според които спадът би бил едва 1,4%.
Учените изчисляват, че глобалните температури ще се повишат с 2.1° C, дори ако страните постигнат своите краткосрочни и дългосрочни климатични цели.
През последните години критиките към икономическите инструменти, известни като модели за интегрирана оценка (IAM), се засилиха. Тези модели се използват за определяне на инвестициите, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове, но често не отчитат ключови рискове, като екстремните метеорологични явления.
Новото проучване, публикувано в списанието Environmental Research Letters, подобрява един от най-популярните икономически модели, като интегрира прогнози за изменението на климата и неговото въздействие върху глобалните вериги за доставки.
Д-р Тимъти Нийл от Института за климатичен риск и реакция към Университета на Нов Южен Уелс, водещ автор на изследването, посочва, че при затопляне от 4° C – разглеждано от много експерти като катастрофално за планетата – средният човек ще стане с 40% по-беден. Това е значително по-голямо влошаване в сравнение с предишни модели, които предвиждаха само 11% спад.
"По-ранните икономически модели неволно заключиха, че дори високите нива на глобално затопляне ще имат само скромно въздействие върху глобалната икономика, което имаше дълбоки последици за политиката в областта на климата", коментира Нийл. Той добавя, че съществуващите модели обикновено отчитат единствено локалните климатични промени, без да разглеждат как екстремните условия като суши и наводнения могат да нарушат световните вериги за доставки.
"В по-горещо бъдеще можем да очакваме каскадни прекъсвания на веригата за доставки, предизвикани от екстремни метеорологични явления по целия свят", подчертава Нийл.
Проф. Анди Питман, климатолог от UNSW и съавтор на изследването, допълва: "Критичното значение на климатичните промени не се крие в средните температури, а в екстремните явления." Той призовава икономическите модели да бъдат преосмислени, така че да отразяват по-добре въздействието на климатичните промени върху веригите за доставки. "Това ще позволи на страните да оценят реалната си икономическа уязвимост и да предприемат най-очевидната мярка – намаляване на емисиите."
Някои икономисти смятат, че затоплянето може да донесе ползи за по-студените региони като Канада, Русия и Северна Европа. Въпреки това, Нийл отбелязва, че последиците от глобалното затопляне ще засегнат всички държави, тъй като световната икономика е взаимосвързана чрез търговията.
Проф. Франк Йоцо, експерт по климатична политика в Австралийския национален университет, който не е участвал в изследването, посочва, че моделите IAM често приемат, че ако климатичните промени направят определени сектори като селското стопанство нежизнеспособни в даден регион, друг регион просто ще компенсира загубите. "Това води до заключението, че климатичните промени оказват незначително въздействие върху глобалната икономика – нещо, което противоречи на физическите доказателства и сложните икономически взаимовръзки."
Доклад от януари на Института и Факултета на актюерите, представящ организацията, която стои в основата на решенията за управление на риска за застрахователите и пенсионните фондове, подчертава, че предишните оценки на икономическия риск не са отчитали ключови фактори. Сред тях са "повратни точки, екстремни събития, миграция, покачване на морското равнище, въздействие върху човешкото здраве и геополитически рискове."
"Погрешните, но добронамерени резултати могат да създадат погрешното впечатление, че климатичните рискове се развиват бавно и имат ограничено въздействие, вместо да бъдат възприемани като сериозна заплаха, изискваща незабавни действия", се казва в доклада.
Марк Лорънс, професор по климатичен риск в Университета на Аделаида и бивш високопоставен финансов експерт в Merrill Lynch и ANZ Banking Group, коментира, че резултатите от новото изследване са напълно достоверни. "Ако не друго, вярвам, че икономическите последствия от климатичните промени може да се окажат дори по-тежки."
Според Лорънс, едно от сериозните последствия от несъответствието между икономическите модели и реалните климатични въздействия е, че "потенциалните икономически ползи от спешните политики за борба с климатичните промени също са значително подценени."