Противоречията в Средиземно море удрят ЕС и НАТО

Е нергийната геополитика, търговската надпревара, териториалните спорове и вътрешните дрязги в НАТО, се сляха в една голяма криза в източните райони на Средиземно море. Напрежението продължава да ескалира постепенно, след като израелското правителство даде зелена светлина на сделката с Гърция и Кипър за изграждане на тръбопровода EastMed. Последните преговори по споразумението бяха през януари и се проведоха на фона на силно противоречие около териториалните води на Либия, която е пряко замесена в газовата надпревара в региона. Одобрението от страна на Израел премахва бюрократичните пречки, които позволяват на страните напреднат с плановете около проекта.

In a battle over gas fields in the Eastern Mediterranean, Turkey’s bold maritime claims have spurred a new alliance of Greece, Israel, Cyprus and Egypt https://t.co/JoZKExwqhH

— The Wall Street Journal (@WSJ) August 3, 2020

Бъдещия тръбопровод се очаква да пренася до 12 милиарда кубически метра природен газ от израелските и кипърски води към Южна Европа през Гърция. Първите доставки са планирани за 2025 година. В отговор, Турция има планове за свои собствени сондажи в Средиземно море във води, които оспорва с Гърция и Кипър. Европейският съюз разбира се застава зад Кипър и Гърция, а германският външен министър Хайко Маас заяви, че турските действия са „провокация“, която би навредила на двустранните отношения. Но темата е много по-голяма и засяга като цяло ЕС и НАТО.

На 27 ноември миналата година в Истанбул, турският президент Реджеп Ердоган подписа споразумение с лидера на международно признатото либийско правителство в Триполи, Файаз Сераж, което предполага създаването на нови морски граници между двете държави. Турско-либийското споразумение е реакция и на преговорите, които Египет, Израел и Гърция водеха от март 2019 относно съвместния добив на газ. Кипърските териториални води са оспорвани заради неразрешения въпрос със Северен Кипър, признат единствено от Анкара. Турция не беше поканена на съвместните разговори за EastMed и турското правителство направи свои собствени ходове в Средиземно море.

Германци: НАТО умира

Договорките между правителството в Либия и турската администрация обаче засягат зони в Критско море, към които претенции имат Гърция и Кипър. Съвсем скоро, след като турско-либийското споразумение беше обявено в медиите, последва остра реакция от Атина. Скоро се присъединиха и Израел и Египет, които също се чувстват притиснати заради новата икономическа зона, а Атина побърза да изгони представителя на Либия в знак на протест. Не закъсня и показването на сила – в края на миналата година в Средиземно море беше извършено военно учение с участието на Франция, Италия и Кипър. Париж се присъедини към Гърция и в оказването на натиск в ЕС и лобирането в НАТО срещу Турция. Междувременно, Израел предприе преговори и с Турция, за да си подсигури гърба, ако има ескалация.

Огромен скандал на Франция с Турция разтърси НАТО

Преди и по време на срещата на НАТО в Лондон в края на миналата година, Париж ескалира тона срещу Турция, което беше последвано от турска реакция и размяна на заплахи. Отношенията между двете държави ескалираха отново през юни, след като френска фрегата препречи пътя на и турски съд около бреговете на Либия. Париж, който заедно с Атина поведе европейската мисия за спиране на оръжейните доставки в Либия, обвини Анкара, че пренебрегва ембаргото и подпомага военно силите на либийското правителство. Френските критики обаче не предизвикаха реакция, тъй като Франция е също активен участник в либийския конфликт и застана активно зад генерал Халифа Хафтар, чиито сили обсаждаха близо година либийската столица Триполи. За да удари интересите на Турция, Гърция също подкрепи Хафтар и така се присъедини към ОАЕ, Египет, Русия и Саудитска Арабия, които изпращат военна сила и финансова помощ на либийския командир. Тази нова динамика, в която са замесени държави от НАТО, не остава незабелязано в Москва, Пекин и Техеран, които наблюдават отблизо назряващия по-дълбок конфликт.  

Вучич: На Балканите се случва нещо странно

Турско-либийското споразумение от края на 2019 година допълнително отдалечи позициите на либийското правителство и Хафтар. Те воюват за територията на Либия и след намесата на Турция в полза на Триполи, Хафтар беше изтласкан в началото на лятото от Западна Либия. В момента ситуацията е патова и силите на Хафтар и Триполи се намират на няколко километра едни от други около т.нар. „червена линия“ в близост до родния град на Муамар Кадафи, Сирт. Размяната на артилерийски обстрел започна и изстрелите отекват в целия регион, включително на европейския бряг.

Тръбопроводът EastMed ще трябва да прекоси зона, към която претенции имат Турция и Либия, което означава, че не е в съответствие с установената морска граница в споразумението между Анкара и Триполи. То пък беше определено като нелегитимно от още една държава с интереси в района – Египет. Миналият месец египетският парламент одобри разполагането на военна сила с идеята да се бори срещу „терористични групи и милиции“, което е завоалиран начин Кайро да заяви, че ще направи присъствието си в Източна Либия официално след години на активно участие на страната на Хафтар.

Карта, показваща разпределението на икономическите зони в източната част на Средиземно море след сключването на споразумението м/у #Турция и #Либия (Триполи). Гърция, Кипър, Египет и Израел реагираха негативно, а Атина обещава ответни действия. Гърция вече лобира в ЕС и НАТО. pic.twitter.com/kHMwnj2sog

— De Re Militari Journal (@remilitari) December 11, 2019

За египетския президент Абдел Фатах ел Сиси, правителството в Триполи е нелегитимно и противоречи на регионалните му интереси. През последните месеци имаше видимо раздвижване на военна техника от египетските военни бази в посока на Либия. Това би довело до нова яростна ескалация на конфликта и ще милитаризира още по-дълбоко източното Средиземноморие. Разполагането на сила се прави в координация с Русия. Москва е един от най-активните участници в Либия и яростно подкрепя силите на Хафтар. През последните две години в Източна и Западна Либия бяха разположени части на компанията „Вагнер“, които тренираха и съветваха силите на Хафтар. С намесата на Турция обаче, „Вагнер“ бяха изтласкани от Западна Либия и в момента се прегрупират с помощта на ОАЕ и Египет в бази, в които има участие и Франция. През юли Анкара и Москва направиха няколко опита за преговори относно ситуацията в Либия, но без успех. Кремъл има отношение и към регионалната енергийна надпревара, като наскоро сили на „Вагнер“ и други руски частни компании блокираха наново петролна инфраструктура в Източна и Централна Либия с идеята да притиснат икономически правителството в Триполи. 

Обрат в Либия. Какво се случва

Напрежението в района на Средиземно море има отражение върху НАТО и ЕС. Както стана ясно, Алиансът вече е белязан от сериозни противоречия и външен натиск. Москва изпитва търпението на САЩ и западните държави с акции по периферията на НАТО, включително на Балканите и в Източна Европа. Франция, Гърция, Кипър и Турция би трябвало официална да са в един лагер, но са на два различни бряга относно конфликта в Либия и добива на газ в Средиземно море. САЩ остават до голяма степен встрани от споровете в Либия, което подсили и сраженията в страната заради липса на по-сериозно намеса от страна на международната общност. Остава отворен въпросът как Алиансът ще се справи с вътрешното напрежение и как ще защити разнопосочните интереси на членовете си.

НАТО: Онези, които се опитват да ни разделят, няма да успеят

Все по-голямата криза във външната политика на САЩ, заради политиките на Тръмп, прави Вашингтон несигурен съюзник и това кара останалите западни сили да търсят свои начини да защитят целите и влиянието си. Отделен проблем е липсата на единна и силна европейска външна политика. Либия и кризата в Средиземно море показват явно, че има сериозни разминавания вътре в ЕС относно целите на съюзи дори в съседни региони. Традиционно Германия е считана за най-мощна страна в ЕС, но Берлин няма същата активност, каквато има в момента Париж. Реално Франция е единствената страна членка на ЕС, която има активни интереси в Африка.

Френската армия води европейската мисия в Мали, френски командири тренират силите на няколко африкански държави – французи са и основните европейски съюзници на генерал Халифа Хафтар в битката му срещу либийското правителство. Другата активна европейска държава в тази част на света, е Италия, но нейното участие е далеч по-ограничено от френското, а Рим макар и да подписа споразумение с Гърция относно добива на газ, е заедно с Турция в подкрепата за правителството в Триполи. Важно е да се спомене също, че Еманюел Макрон показва близост с Русия, докато Германия и други европейски държави странят от нормализиране на отношенията, пострадали след анексирането на Крим през 2014. Франция е на една страна с Русия в Либия, което не остава незабелязано. Резултатът е една разединена европейска външна политика, а това се отразява на международната сигурност като цяло.