29 септември 2018 г. започва като обикновен ден, но завършва с трагедия от смачкана ламарина и болка. Тръгвах си от дома на приятел малко след 23:00 ч. и бях изминал само няколко мили, когато пиян човек, управляващ камион, премина в моята лента и се блъсна в мен със скорост 55 мили в час, като избута джипа ми от пътя и го запрати в канавката.
Това е шокиращият разказ от първо лице на Стефани Ронан пред Newsweek.
Често си мисля какво щеше да се случи, ако бях решил да остана по-дълго или да си тръгна по-рано. Дали щях да съм там, където съм днес? Дали вместо това шофьорът щеше да се блъсне в някой друг? Опитах се да отхвърля тези въпроси, защото не мога да променя обстоятелствата и не бих желал друг човек да пострада вместо мен.
След катастрофата на мястото на инцидента пристигнаха службите за спешна помощ, които разрязаха автомобила, за да ме качат в хеликоптер, с който бях откарана в най-близката болница.
O kaza sonrası kafası ikiye ayrıldı! Stephanie Ronan kurtuluş hikayesini bakın nasıl anlattı
— Odatv (@odatv) May 8, 2024
Не си спомням много от катастрофата, но съм обременена от посттравматично стресово разстройство, което прави шофирането и работата като пътник изключително трудни. Претърпях различни операции, при които бяха възстановени ребрата, краката, шията и белите ми дробове. И до днес имам хронични болки и стрес от събитията, случили се в онзи ден.
Цялото това преживяване се отрази не само на мен, но и на хората около мен. Може да изглеждам като повечето жени на моята възраст, но ежедневно трябва да се сблъсквам с ненужни борби, които не съм поискала. Заради скоростта и вида на причинения удар тялото ми никога няма да бъде същото.
Онази вечер травматолозите спасиха живота ми, като ме сглобиха с апаратура във врата, бедрената кост, пищяла, стъпалото и ребрата. Ударът също така причини кръстосване на едното ми око, което ми остави зрителни увреждания.
Най-тежката травма, която получих, беше атланто-окципитално изкълчване, което в основни линии представлява вътрешно обезглавяване, при което черепът се отделя от гръбначния стълб.
Все още си спомням как отворих очи и изпитах пълна паника, докато бях в болницата. С ограничена подвижност на врата и рамото шофирането отново беше предизвикателство. Трябваше да разчитам на системата за наблюдение на мъртвата зона в новия ми автомобил, както и на специални огледала.
Шофирането в нетрезво състояние е 100 процента предотвратимо, с толкова голям напредък в технологиите хората имат възможности да се приберат безопасно и трябва да ги използват. От тази трагедия научих, че в живота има добри хора, които искат да помогнат. намерих по-голяма цел, като споделих историята си с MADD (Майките срещу шофирането в нетрезво състояние), за да помогна на други оцелели и на органите на реда. Има голяма награда за това, че превърнах болката си в нещо, което може да помогне на другите. И накрая, научих се да бъда благодарна за добрите дни и да си позволявам милост, когато тялото ми изпитва силна болка, когато не мога да правя нещата, които искам или трябва да правя. Вярвам, че сме свързани чрез болезнени моменти и съм открила начини да търся благословии в това бреме.
Стефани Ронан е оцеляла след вътрешно обезглавяване. Тя е доброволец в MADD (Майките срещу шофирането в нетрезво състояние) и използва платформите си в социалните медии, за да разкаже историята си.
Всички изразени възгледи са на авторката.
Vesti.bg призовава: шофирайте разумно и никога не се качвайте зад волана след употреба на алкохол и упойващи вещества
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!