Полицията претърси дома на шефката на МВФ

Полицаи претърсиха парижкото жилище на директорката на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард в рамките на разследване за продажба на спортна екипировка в банката "Креди Лионе", съобщи нейният адвокат.

"Г-жа Лагард няма какво да крие", посочи адвокатът Ив Рьопике, уточнявайки, че неговата клиентка не е давала показания в рамките на разследването.

Кристин Лагард, която беше френски министър на икономиката в периода 2007-2011 г., реши да прибегне до арбитраж, за да разреши спор между "Креди Лионе" и бизнесмена и бивш министър Бернар Тапи.

Арбитражният съд, който е частна юридическа структура, осъди през юли 2008 г. публичния консорциум CDR, който управляваше пасивите на "Креди лионе", да изплати на Бернар Тапи обезщетение на сума 285 млн. евро (400 млн. с лихвите).

Френското правосъдие разследва това решение на арбитражния съд.

Претърсени са също жилищата и офисите на бившия главен секретар на Елисейския дворец Клод Геан, Бернар Тапи и Стефан Ришар, бивш завеждащ кабинета на Кристин Лагард в момента на арбитража.

Аферата, в която се оказа забъркана Лагард, всъщност датира от 1992 г.

Страните в нея са Бернар Тапи, мажоритарен собственик на "Адидас" в началото на 90-те години, и държавната френска банка "Креди лионе", която почти фалира през 90-те години и беше спасена от държавата.

През декември 1992 г. Бернар Тапи обявява за продан "Адидас" за 317 млн. евро, като по това време притежава 95% от компанията.

На 15 февруари 1993 г. Тапи съобщава, че "Адидас" е продадена за по-малка от исканата сума - 315,5 млн. евро. Купувачът е инвестиционен консорциум, в който участва и държавната по онова време банка "Креди лионе".

Година по-късно обаче Тапи, който е бивш министър в правителството на Франсоа Митеран, заявява, че "Креди лионе" се е сдобила по непрозрачен начин с над 19,9% от капитала на "Адидас". Банката отрича.

През 1994 г. президентът на управителния съвет на "Адидас" Робер Луи-Дрейфюс поема контрола над фирмата срещу сумата от 701 млн. евро. Тогава Бернар Тапи обявява, че тази препродажба е пълна с измами. На 4 юли 1995 г. той иска от "Креди лионе" 229 млн. евро, защото смята, че когато той е продал "Адидас" на консорциума, в който е участвала банката, е бил ощетен точно с такава сума.

Съдебните процедури по случая започват през 1996 г. и парижки търговски съд осъжда "Креди лионе" да плати на Бернар Тапи 91,5 млн. евро.

Две години по-късно обаче Тапи започва да иска 10 пъти повече пари - 900 млн. евро. Тогава търговският съд прехвърля случая на апелативен съд в Париж и отменя първото си решение за изплащането на 91,5 млн. евро.

Апелативният съд в Париж разрешава през 2004 г. посредничество между Тапи и държавата. Посредничеството се проваля година по-късно.

През 2005 г. парижки апелативен съд осъжда Консорциума за реализация, управляващ пасивите на "Креди лионе", да изплати на Тапи 135 млн. евро. Касационен съд обаче отменя тази присъда през 2006 г. заради открити в нея юридически грешки.

В края на 2007 г. Консорциумът за реализация приема да се стигне до арбитражен съд, след като Кристин Лагард е издала такова решение. На 7 юли 2008 г. арбитражният съд постановява, че Консорциумът трябва да плати 285 млн. евро на Бернар Тапи. С лихвите те стават 400 млн. евро.

Това решение поражда бурна полемика. Тогава министерството на Лагард уверява, че в крайна сметка след плащането на данъци и суми на кредитори Тапи ще получи само 20-50 млн. евро в брой.

Две години по-късно френският вестник "Канар аншене" пише, че Тапи е взел всъщност 210 млн. евро държавни пари и полемиката се заражда отново. Така се стига до решението на прокуратурата да настоява пред Републиканския съд за разследване на Лагард.

Бернар Тапи беше министър в правителствата на френските социалисти, но после получи подкрепата на Никола Саркози.

Дълго време той беше истинска медийна, политическа, икономическа и спортна звезда. В последните години започна кариера на комедиен актьор.