Полицията отново контролира Кишинев

Специалните отряди на молдовската полиция за борба с безредиците напълно си възвърнаха през нощта контрола върху сградите на парламента и президентството. Двете сгради бяха атакувани и ограбени вчера от разбунтували се срещу победата на комунистите на парламентарните избори, които протестиращите смятат за манипулирани.

По данни на Интерфакс след 1 ч. през нощта в центъра Кишинев са влезли допълнителни полицейски сили, което са заели позиции вътре в двете сгради.

Това е било направено, след като нахлулите в сградите мародери са се разотишли, за да се избегнат ненужни жертви, предаде ИТАР-ТАСС.

Кореспондент на Франс прес предаде от мястото на събитията, че десетина демонстранти, останали до късно вечерта около запален огън пред парламента, са били арестувани.

Ройтерс съобщи за 193-има арестувани, сред които осем непълнолетни, при вчерашните размирици.

Арестуваните са обвинени в мародерство, хулиганство и грабеж, заяви говорителка на молдовското министерство на  вътрешните работи.

Засилена е охраната на Централната избирателна комисия, министерствата на вътрешните работи, на външните работи и на правосъдието, на обществената телевизия, както и на сградата на правителството, където според някои медии министрите са заседавали през нощта.

Властите призоваха родителите да не допускат децата си на демонстрации. Според медии във вчерашните протести са участвали главно студенти и деца на 12-16 години. Протестите бяха подкрепени и от основните опозиционни партии.

По улиците на Кишинев патрули проверяват документите на всички минувачи. На шосетата, водещи към града, има много полицаи, чиято задача е да не допуснат в столицата да пристигнат привърженици на опозицията от останалата част на страната.

През изминалата нощ в района на Кишинев е била прекъсната мобилната връзка. Спрени са били някои румънски кабелни канали, които са предавали от мястото на протестите, прекъсната е била интернет връзката.

Агенция РИА Новости цитира мнението на европейски политолог за събитията в Молдова, които той нарича революция.

Андрю Уилсън от Европейския съвет за външни отношения смята, че протестите и безредиците в Молдова са "насилствена "революция на нетърпимостта", която се отличава от "оранжевата революция" в Украйна.

Този път тълпата е разгневена не от победата на комунистите на изборите, постигната благодарение на различни номера, а от растящата корупция в редовете на компартията, от обвързването й с Русия и от надвисналата икономическа криза, казва той.

Противниците на властите заявиха, че ще продължат протестите докато не бъдат обявени нови избори, предаде ИТАР-ТАСС. Вчера имаше противоречиви съобщения, че е постигнато съгласие за повторно преброяване на бюлетините от изборите.

По-късно обаче бе съобщено, че лидерите на опозиционните сили - на Либералната партия Дорин Киртоака и на Либерално-демократическата Влад Филат, се отказали от предложението на властите за повторно преброяване.

Пред кишиневската телевизия ПРО двамата лидери заявиха, че безредиците са били организирани от "външни деструктивни сили". Според тях сред демонстрантите е имало провокатори.

На изборите в неделя компартията получи 49,95% от гласовете, което и осигурява 61 от мандатите в 101-местния парламент. Опозиционните партии получиха общо 35% от гласовете. Изборите бяха признати за демократични от международните наблюдатели.

Румъния по никакъв начин няма намерение да се намесва в събитията в Молдова.

Ние обаче не можем да останем безучастни към това, което става в една съседна страна, но отхвърляме варианта за решаване на политическите проблеми чрез насилие, заяви председателят на румънския Сенат Мирча Джеона, който е и председател на управляващата социалдемократическа партия, предаде ИТАР-ТАСС.

Той заяви, че ще иска спешно свикване на Висшия съвет за отбрана, който да обсъди събитията в Молдова.

Румънското външно министерство излезе с декларация, в която осъди насилието по отношение на държавните институции в Кишинев и призова страните в конфликта да сложат край на безредиците и на насилствените действия. Заради събитията в Молдова външният министър на Румъния Кристиан Дяконеску отмени официалното си посещение в Азербайджан, планирано за 8 и 9 април.

Неоснователни са обвиненията, че случващото си в Кишинев е своего рода "оранжева революция" и че събитията се подкрепят от националистически и радикални групи в Румъния, коментира един от ръководителите на института за политически науки и международни отношения на Румънската академия Дан Дунгачиу.

Той каза, че румънските национални знамена и лозунгите, появили се сред протестиращите в Кишинев, се използват от молдовски студенти, учещи в Румъния.

Молдовската опозиция отвърна на изборната си загуба с революция, пише в заглавие московският вестник "Комерсант".

Вчера 25-хилядна тълпа щурмува парламента и президентската резиденция в Кишинев. Така молдовската младеж протестира срещу резултатите от парламентарните избори в неделя, спечелени по данни на ЦИК от комунистите, пояснява "Независимая газета".

Изданията отразяват вчерашните сблъсъци между протестиращи и молдовските вътрешни войски, и отбелязват, че има ранени, а някои споменават и за загинали.

Във връзка с погромите и палежите в Кишинев бивш съветник на президента и лидер на молдовските комунисти Владимир Воронин обвини опозицията в опит за държавен преврат.

Самият държавен глава призова тълпата да прекрати вакханалията, но се въздържа да посочи конкретни имена, пише "Газета".

Изданието цитира лидера на опозиционния Съюз "Нашата Молдова" Серафим Урекян, според когото размириците са били "планирана акция на молдовските специални служби".

Вероятно Воронин иска просто да се възползва от ситуацията, за да обяви извънредно положение в страната и да въведе военна диктатура, твърди опозиционерът.

Сега ще се положат усилия върху опозиционните лидери в Молдова да бъде хвърлена вината за неща, които не са извършили, коментира местен политолог пред "Независимая газета".

Никой не знае как ще свърши всичко това, но карабинерите със сигурност реагираха погрешно - употребиха сила и бе пролята кръв, подчертава той.

Недоволните от комунистическата власт в Молдова са много и сред хората от държавообразуващата нация, и сред рускоезичното население, изтъква лидер на местната руска общност, цитиран в материала.

Рускоезичните все пак гласуваха за комунистите, "за да не допуснат до властта националпатриотите, които се борят за обединение на Молдова с Румъния, и затова не участват в протеста, обяснява общественикът.

Москва продължава да губи влиянието си в страните, съседни с Русия, констатира във връзка с молдовските събития "РБК дейли". Същия ден беларуският президент Александър Лукашенко фактически сложи кръст не само на проекта за Съюзна държава между Беларус и Русия, но и на бъдещия митнически съюз - разпореди да бъде подновен граничният контрол по границата с федерацията, отбелязва вестникът.

Постсъветска Русия май няма с какво да привлече своите съседи, освен с петрол и газ, гласи изводът на експерти, цитирани в материала. Всекидневникът пише за "негативния образ на Русия" в Молдова и цитира местен опозиционер, според когото младежта в страната "търси за себе си друга съдба".

За младежта това означава на първо място Румъния. Страната е членка на ЕС, а Общността за мнозина е символ на перспективи и благополучие, пояснява "РБК дейли".