Смъртоносните минни полета, спиращи контраофанзивата на Киев

У краински войник се влачи през дългата трева, а единият му крак се влачи безжизнено след него. Секунди по-късно светкавица в яркооранжево и облак бял дим маркират мястото, само на няколко метра от него, където е задействана поредната противопехотна мина.

Докато вторият тежко ранен войник се изтегля нагоре към относителната безопасност на близкия бронетранспортьор, размахвайки ръце като плувец, който се опитва да се задържи на спасителна лодка, гъсти петна от тъмночервена кръв отбелязват агонизиращия му ход.

Първи коментар на Шойгу за "Вагнер": Планът за дестабилизация на Русия не успя

Всичко това беше заснето на живо миналата седмица от дрон на украинската армия, който се носеше над фронтовата линия южно от град Бахмут в Донбас. Отвисоко напуканото минно поле изглеждаше като покрито с безразборна плетеница от тъмнокафяви житни кръгове.

"Мините са ужасяващи. Те ме плашат повече от всичко друго", казва Артьом, 36-годишен войник от 108-а бригада на Териториалната отбрана на Украйна. Два дни по-рано двама негови колеги са застанали върху "венчелистчета" - малки зелени противопехотни мини - които наскоро са били разпръснати по полето от руски ракети.

"Нашите момчета бяха опитни. Но е трудно да имаш очи навсякъде. И двамата са с ампутирани крака. По един крак. Имаме [минни] наранявания след всяка битка", казва Артьом, обучен сапьор, като обяснява, че ракетите дават възможност на руските сили да поставят нови мини на места, които вече са били освободени и прочистени от украинските сили.

Дългоочакваната контраатака на Украйна все още не е набрала скоростта и динамиката, на които някои се надяваха - включително президентът Володимир Зеленски, който призна, че тя е "по-бавна от желаното". Редица войници, с които разговаряхме на различни участъци от фронтовата линия, обвиниха руските минни полета за поне част от това забавяне.

Зеленски: Путин губи контрол над собствения си народ

"Разбира се, това забавя придвижването на войските", каза командирът на сапьорски отряд от девет души. Той току-що е приключил мисия по обезвреждане на мини на близката фронтова линия на изток от малкото разрушено село Предтечина, край Бахмут. Разположил е масив от деактивирани руски мини на земята под едно дърво, като е внимавал да не бъде забелязан от руските безпилотни самолети над главите му.

"Врагът няма милост към собствените си войници. Те се използват като пушечно месо. Но ние се опитваме да се придвижваме напред с минимални жертви", каза лейтенант Сергей Тишенко от 3-та щурмова бригада, говорейки от укритието на близкия бункер.

На около три часа път на юг, през поредица от наклонени понтонни мостове, украински сапьори се придвижват край напукан път и внимателно деактивират мощна противопехотна мина "Клеймор", скрита близо до електрически стълб, готова да изпрати шрапнели в пехотата или превозните средства.

"Ненавиждам тази работа", казва Артьом, бивш гаражен механик с червена брада, малко след като е приключил с обезопасяването на мината. Чува се свистене, а след това и бум - руски артилерийски снаряд удря близките полета.

Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна

Над билото на близкия хълм украинската пехота бавно напредваше на юг, отвъд новозавладяното село Ривнопил. Гневът на Артьом не е само отговор на опасностите, които крият минните полета, но и на "лукавия" манталитет, който според него трябва да се крие зад поставянето на мини и капани, вместо да се сражаваш с врага "човек до човек".

По-късно, във временната си база във вила на няколко километра, войниците изразяват разочарованието си от липсата на оборудване за разминиране и от недостига на сапьори - четирима от тях са били ранени през последните седмици.

Но след това Артьом ни показа голяма антена и извади лаптоп, за да започне да пуска записи на това, което по думите му са скорошни радиоприхващания на руски войници. Съобщенията, изпълнени с недомлъвки, изглежда показваха, че в тях цари хаос и нисък морал.

"Нашият дрон камикадзе удари [собствената ни] кола. Имаме един загинал, друг е ранен. Измъкнете се оттам."

"[Войниците] бягат. Някои от тях крадат коли... 50 души са избягали. Избягаха..."

Радиопрехващането предполага, че руските войници са напуснали позициите си след украински артилерийски обстрел.

"Това се случва от време на време. На групи от по 10 или 20 души - [руските] хора изчезват и напускат без разрешение. Руснаците осъзнават, че можем да подслушваме комуникациите им, но понякога забравят", казва Артьом.

Той определи себе си като "реалист" по отношение на украинската контраофанзива, като смята, че твърде много хора "в медиите и обществото бързат" и очакват внезапен напредък.

"Смятам, че най-лошият вариант винаги е възможен. Най-лошият вариант е бавният [напредък]", каза той.

Два украински изтребителя прелетяха ниско над главите с оглушителен рев, последван от поредица от трясъци от фронтовата линия на юг. Скоро след това чухме артилерия и нещо, което звучеше като ракетна система с по-дълъг обсег на действие HIMARS, която обстрелваше руските позиции.

Контранастъплението на Украйна може да бъде бавно и сравнително предпазливо на този етап. Но един от офицерите, който говореше на заден план, предположи, че този търпелив подход скоро ще се отплати по драматичен начин, тъй като ударите с голям обсег унищожават способността на Русия да превъоръжава фронтовите части, а ниският морал на руснаците предоставя възможности за стратегически пробиви на украинските сили.

"Скоро ще видите това", каза той.

Що се отнася до огромните участъци минни полета, които все още се намират пред контраатаката на Украйна - Дил, командирът на сапьорския отряд край Бахмут, беше тихо уверен.

"Научаваме се да импровизираме и да измисляме начини да си проправяме бързи и безопасни пътища през минните полета. Но се сражаваме с много жесток враг", каза той.