Подводна „хибридна война“ заплашва сигурността на 1 милиард души

С игурността на близо 1 милиард души в Европа и Северна Америка е застрашена от опитите на Русия да атакува уязвимите места на подводната инфраструктура, включително вятърни паркове, тръбопроводи и захранващи кабели, предупреди командир на НАТО.

(Във видеото научете повече за: Девет европейски държави със споразумение за производство на ток от вятър в Северно море)

Вицеадмирал Дидие Малетер, заместник-командващ на Съюзното морско командване на НАТО (Marcom), каза, че мрежата от подводни кабели и тръби, от които зависи захранването и комуникациите на Европа, не са изградени, за да издържат на „хибридната война“, водена от Москва и други противници на НАТО.

„Знаем, че руснаците са разработили хибридна война под морето, за да разрушат европейската икономика, чрез кабели, интернет кабели, тръбопроводи. Цялата ни икономика под морето е застрашена“, каза той.

🇫🇮Finnish Navy investigators find a damaged anchor on seabed near the broken Finnish-Estonian #Balticconnector gas pipeline.

The 🇨🇳Chinese-owned container ship MV Newnew Polar Bear was at the site around the time of the incident - seen later in the Port of 🇷🇺Arkhangelsk with… pic.twitter.com/Wtz5Bck1DU

— Navy Lookout (@NavyLookout) October 24, 2023

„И, за да бъдем много ясни, ние знаем какво са разработили руснаците по отношение на ядрените подводници. Така че не сме наивни и ние (страните от НАТО) работим заедно", допълни той.

Коментарите идват след два случая на предполагаем саботаж на газопроводи в Балтийско море през последните 18 месеца – първо на Северен поток 1 и 2 през септември 2022 г., последван от Balticconnector през октомври миналата година. Въпреки задълбочените разследвания от множество държави и двете остават неразкрити, въпреки че Финландия заяви през декември, че „всичко сочи“, че китайски кораб нарочно е повредил Balticconnector с котвата си.

Малетер, който разкри, че самият той е прекарал „повече от 1000 дни под морето“, каза, че околната среда се е променила драстично, тъй като голяма част от сегашната инфраструктура е била разработена за първи път от частния сектор, което я прави изключително уязвима.

„Те [компаниите, отговорни за тях] не знаеха, че такава хибридна война ще се развие толкова бързо. Повече от 90% от интернет е под морето. Всички наши връзки между САЩ, Канада и Европа се предават под морето, така че има много уязвимости.“, допълва той.

MARCOM Deputy Commander 🇫🇷 Vice Admiral Didier Maleterre welcomed the French Ambassador to the UK @AmbDuchene to our Northwood HQ, for an update on maritime operations & exercises and a meeting with French members of #NATO staff #WeAreNATO #StrongerTogether pic.twitter.com/lvZsrvZz5J

— NATO Maritime Command (@NATO_MARCOM) November 14, 2023

Въпреки нарастващата роля на офшорната вятърна енергия за постигане на климатичните цели, инфраструктурата все още има „уязвимости на системата“, каза той. Офшорната вятърна енергия ще трябва да се увеличи с 25% до 2050 г., за да се изпълнят целите на ЕС за капацитет за вятърна енергия, според индустриалната асоциация WindEurope, докато администрацията на Байдън иска да разположи 30 000 мегавата офшорна вятърна енергия по крайбрежието на САЩ до 2030 г.

Във всеки един момент Малетер каза, че Marcom разполага с „повече от 100 кораба, атомни подводници и конвенционални подводници“, патрулиращи във води, включително Арктика, Черно море, Атлантическия океан, Балтийско и Средиземно море.

„Това буди безпокойство, защото е въпрос на сигурността за близо 1 милиард цивилни граждани. Трябва да бъдем защитени и добре снабдени от нашата жизненоважна подводна инфраструктура.“, допълва Малетер.

Но дори и със значително присъствие беше невъзможно за НАТО да охранява всяка част от подводната инфраструктура, каза той, като основната отговорност е на нациите да защитят собствената си инфраструктура.

„Знаем, че има много уязвимости... Когато имаме офшорна инсталация, на първо място отговорностите са в ръцете на държавите“, каза той.

Той добави: „В момента обръщаме специално внимание на руснаците, но е много трудно да имаме постоянно наблюдение на всеки кабел; не е възможно. Много нации – Норвегия, Швеция, Дания също – са разработили дронове, сензори, UUV [безпилотни подводни превозни средства], за да могат да откриват много бързо [нещо] подозрително или нещо, което се обърка.“

Страховете за подводната сигурност са толкова засилени, че НАТО е в процес на създаване на център, посветен на проблема, в базираната в Обединеното кралство централа на Marcom в Нортууд, в северозападните покрайнини на Лондон, заедно с корабния център на НАТО.

Използвайки софтуер за изкуствен интелект, Marcom може да открие и проследи подозрителна дейност в морето, като например кораби, които изключват своята система за автоматична идентификация (AIS), за да предотвратят проследяването им или да се скитат в определена зона.

Използват се и сателите. „Използваме всички наши сензори от морското дъно до космоса, особено сателитните възможности на НАТО, за да можем да идентифицираме подозрителна дейност“, каза Малетер.

Възможността да се идентифицират участниците зад хибридните атаки е жизненоважна, каза Малетер, но той призна, че може да бъде предизвикателство, сравнявайки го с проследяването на извършителя на кибератака.

„Ако руснаците използват много мощни способности – не мога да навлизам в подробности, но говорим за подводници и атомни подводници – това е много, много трудно; много трудно", каза той.

Присъединяването на Финландия към флота на НАТО миналата година, а наскоро и това на Швеция, която стана пълноправен член на НАТО през март, се смята за особено важно за защитата на Балтика и Арктика. Опитът на Швеция в двата региона „незабавно ще увеличи способността на НАТО да открива и възпира всяка регионална агресия.

„И когато говорим за агресия, ние очевидно мислим за Русия“, добави Малетер, който каза, че членството на Швеция в частност е допринесло с подводници, противоминни кораби, специални части и бързи, мощни лодки.