Б ивш служител в нацистки лагер на смъртта, наричана „Секретарката на злото“, почина на 99 години в Германия две години, след като се изправи пред правосъдието за подпомагане на повече от 10 000 убийства, съобщава „Дейли Мейл“ (Daily Mail).
Ирмгард Фурхнер, която е била секретарка на командира на СС на скандалния концентрационен лагер Щутхоф, почина на 99 години, съобщават германските медии. Смъртта ѝ на 14 януари – за която досега не беше съобщено – беше потвърдена пред „Шпигел“ от местния прокурор.
Това се случва, след като
миналата година тя се провали в опита си да бъде отменена присъдата ѝ за съучастничество в над 10 000 убийства
в концентрационния лагер в Северна Полша по време на Втората световна война. Федералният съд на Германия потвърди присъдата на Фурхнер през август миналата година.
Helm ab für Irmgard Furchner! pic.twitter.com/eYZdC4jZJv
— Der letzte Deutsche. (@DeutscheLetzte) April 7, 2025
Приблизително 63-65 000 души – евреи, политически затворници, обвинени в престъпления, гейове и Свидетели на Йехова, са били избити в лагера между 1939 и 1945 г. Тя беше обвинена, че е била част от апарата, помогнал за функционирането на лагера край Данциг, сега полския град Гданск. Тя е осъдена за съучастие в убийство в 10 505 случая и съучастие в опит за убийство в пет случая.
На изслушване във федералния съд в Лайпциг през юли адвокатите на нацистката се опитаха да хвърлят съмнение дали тя наистина може да се счита за съучастник в зверствата, извършени в лагера, и дали е била напълно наясно какво се случва. Тя беше съдена в съд за непълнолетни, тъй като е била на 18 и 19 години по време на предполагаемите престъпления и съдът не можа да установи без съмнение нейната „зрялост на ума“ тогава. Но съдът постанови, че Фурхнер е „знаела и чрез работата си като стенограф в комендантството на концентрационния лагер Щутхоф от 1 юни 1943 г. до 1 април 1945 г. умишлено е подкрепила факта, че 10 505 затворници са били жестоко убити“.
Убийствата са били чрез обгазяване, от враждебни условия в лагера, чрез транспортиране до лагера на смъртта Аушвиц и чрез изпращане на маршове на смъртта в края на войната.
През септември 2021 г. тя беше задържана за няколко дни от германската полиция, след като се опита да избяга в началото на процеса срещу нея.
Фурхнер избяга от дома си в Нордерщед, Северна Германия, и се опита да вземе такси до жп гарата на града, но не успя да стигне далеч. Тя беше задържана за пет дни, като началото на делото беше отложено поради опита ѝ за бягство. По време на процеса съдът чу как есесовци в бели медицински униформи се преструват на лекари, които просто измерват ръста на затворниците. Но вместо това височината на затворника е използвана като настройка за специално проектирано устройство за „изстрел във врата“. След това около 30 затворници са били простреляни във врата в рамките на два часа.
В други случаи затворниците са били принуждавани да влизат в камери, пълни с отровен газ Циклон Б. Тук затворниците крещяли в агония, драскали кожата си, докато се зачерви, и дори скубят собствените си коси.
A 96-year-old ex-Nazi secretary appeared in German court to face war crimes charges after going on the run from her retirement home to avoid trial.
— AJ+ (@ajplus) October 19, 2021
Irmgard Furchner is charged for helping murder over 11,400 people at a death camp — one of the oldest on trial for Nazi crimes. pic.twitter.com/6JSRDlfmM3
Фурхнер, роден като Ирмгард Дирксен на 19 май 1925 г., работи като секретар на коменданта на концентрационния лагер Пол Вернер Хопе. Прокурорът описва как на 22 юли 1944 г. SS Obersturmbahnführer Пол Маурер издава заповед група затворници в Щутхоф да бъдат транспортирани до Аушвиц за унищожение.
Четири дни по-късно в комендантството в Щутхоф е съставен списък на затворниците, които трябва да бъдат прехвърлени. В 18:05 ч. комендантът Хопе потвърди по радиото, че транспортът е на път. След това обвинението твърди, че това съобщение трябва да е написано от Фурхнер.
По време на процеса тя твърди, че въпреки че е работила в командния блок на лагера, не е знаела нищо за неговия убийствен режим
Но по време на процеса ѝ беше разкрито, че нейният съпруг – който е бил нацистки войник от СС по време на Втората световна война – е свидетелствал през 1954 г., че е знаел, че хората са били обгазени в концентрационния лагер.
Въпреки че се твърди, че е запазила мълчание през голяма част от процеса, тя каза към края: „Съжалявам за всичко, което се случи. Съжалявам, че бях в Щутхоф по това време. Не мога да кажа нищо друго“. В отговор на извинението на Фурхнер, Образователният тръст за Холокоста заяви, че само оцелели и роднини на нацисткия геноцид могат „наистина да я съдят“ за нейното „дълго отлагано „извинение“.
Stutthof Concentration Camp. pic.twitter.com/hFzJJYDJ8f
— Leecarey197129 (@Leecarey1971291) March 12, 2025
Манфред Голдберг, който оцеля осем месеца в лагера Щутхоф като робски работник, каза тогава, че двегодишната условна присъда на Фурхнер – което означава, че тя не е излежала време в затвора – е „грешка“ и е твърде снизходителна.
94-годишният Голдбърг каза: „Този процес има за цел да уведоми обществеността, че няма ограничение във времето за престъпления с такава жестокост или мащаб. Единственото ми разочарование е, че двугодишната присъда ми се струва грешка. Никой нормален човек не би пратил 97-годишен в затвора, но присъдата трябва да отразява тежестта на престъпленията.
Ако крадец от магазин е осъден на две години, как е възможно някой, осъден за съучастие в 10 000 убийства, да получи същата присъда?“.
Голдбърг каза още, че вярва, че би било „невъзможно“ Фурхнер да не знае какво се случва в лагера Щутхоф, както тя твърди. Той каза: „Входната порта на Щутхоф беше известна като „Портата към смъртта“, влизането беше повече или по-малко еквивалентно на смърт. Всичко беше документирано и докладите за напредъка, включително колко човешка коса е събрана, бяха изпратени до нейния офис“.
Случаят на Фурхнер може би е бил един от последните нацистки дела за военни престъпления. Специална федерална прокуратура в Лудвигсбург, натоварена с разследването на военни престъпления от нацистката епоха, заяви миналата година, че само още три случая са висящи в прокуратурата или съдилищата в различни части на Германия.
Много нацисти, участвали в систематичното избиване на милиони хора по време на Холокоста, вече са или мъртви, или са към края на живота си, което повдига въпроси дали са годни да бъдат съдени.