Почина политологът лорд Ралф Дарендорф

Известният германски социолог и политолог Ралф Дарендорф е починал в дома си в Кьолн на 80-годишна възраст след кратко, но тежко боледуване, съобщи неговата говорителка Биргит Хан, цитирана от ДПА.

Германският вестник "Бадише цайтунг", чийто съветник е бил Дарендорф, съобщава, че социологът най-вероятно ще бъде погребан в Лондон.

Дарендорф става известен в англоезичния свят в средата на 70-те години, когато оглавява London School of Economics и като преподавател в Оксфорд.

Въпреки че с годините идеите му се променят, през целия си живот той остава дълбоко свързан с идеята за демократичното общество и развива тезата как обществата и институциите не успяват да достигнат идеалите си.

Дарендорф е роден в Хамбург през 1929 г. и е смятан за един от водещите европейски интелектуалци. Неслучайно приживе преподава в редица университети по света.

Академичната му кариера започва през 1957 г. в университета в Саарбрюкен, когато става професор по социология с дисертацията на тема класовият конфликт и Карл Маркс.

През 1969 г. е избран за депутат в германския парламент от Свободната демократическа партия и работи като държавен секретар във външното министерство в първото правителство на канцлера Вили Бранд.

През 1988 г. получава британско гражданство, без да се откаже от германския си паспорт, а през 1993 г. получава пожизнена благородническа титла и място в Камарата на лордовете на британския парламент.

Въпреки това, след пенсионирането си се връща в Германия, за да е по-близко до семейството си.

Заради независимите си политически възгледи и острия си ум, той неколкократно е включван в най-различни изследователски комисии и в двете страни.

През 70-те години работи в Европейската комисия като представител на Германия от Свободната демократическа партия.

През 2007 г. получава испанската награда "Принцът на Астурия" за принос към социалните науки.

През 2000 г. лорд Дарендоф беше в София за представянето на книгата си "След 1989. Морал, революция и гражданско общество" и участва в конференция на тази тема, организирана от дружество "Гражданин", фондация "Фридрих Науман" и списание "Демократически преглед".

Той получи почетната титла Доктор хонорис кауза на Нов български университет (НБУ) за изключителни заслуги в областта на социалните, политическите и икономическите науки.

В неговата издадена на български език книга пише: "Революцията от 1989-а, подобно на други по-раншни революции, успя да отстрани стария режим, който няма да се възстанови.

Революцията от 1989-а, подобно на други по-раншни революции, разочарова тези, които се включиха в нея с прекомерните надежди за един нов свят на свободното слово, на равенството и демокрацията.

Тези два извода може би ще зарадват мнозина или поне няма да ги разтревожат особено. Но същевременно, отново подобно на други по-раншни революции, революцията от 1989-а направи пътя към свободата твърде проблематичен. Тя създаде условия, които пречат на успешната политическа реформа, на ефективната икономическа реформа и на окончателното изграждане на граждански общества.

Някои страни може да преодолеят препятствията, но истината е, че революциите просто не помагат за установяване на конституцията на свободата. Тази забележка може и да не е много полезна, тъй като революциите избухват, защото условията сa се влошили дотолкова, че се е създала революционна обстановка.

Тя обаче ни напомня за необходимостта от стратегически промени в подходящия момент и съответно от институции, чрез които може да са смени посоката и дори да се смени правителството, без да е нужно да се прибягва до вълнения, да не говорим за насилие.

Революциите трябва да се провалят и следователно първото условие на конституцията на свободата е да гарантира тяхната ненужност."