Почина актьор от сериала "Теория за Големия взрив"

Б об Нюхарт, чието заекване и невъзмутимост му донесоха слава като комик, а по-късно и като телевизионер, е починал, според изявление на дългогодишния му публицист Джери Дигни. 

Той е починал на 94 години.

Дигни казва, че Нюхарт е починал в Лос Анджелис в четвъртък сутринта след поредица от здравословни проблеми. Той нарече кончината на звездата „край на една ера в комедията“.

В продължение на пет десетилетия популярността на Нюхарт рядко намаляваше, независимо дали ставаше дума за звездата, записала комедийния албум „The Button-Down Mind of Bob Newhart“ (първият комедиен албум, спечелил „Грами“ за албум на годината), за главната роля в два телевизионни ситкома с най-висок рейтинг или за поддържащ актьор във филми, сред които „Catch-22“ (в който играе плахия майор), „Cold Turkey“ и „Elf“.

Остава най-известен с телевизионните предавания „Шоуто на Боб Нюхарт“ (1972-78 г.) и „Нюхарт“ (1982-90 г.), които са изградени около образа му на разумен човек.

Неуспехи

Роден като Джордж Робърт Нюхарт в Оук Парк, Илинойс, на 5 септември 1929 г., Нюхарт първоначално е счетоводител и копирайтър.

През 2022 г. той размишлява за времето, прекарано като счетоводител, като се шегува: „В моя случай не мисля, че е невероятно, че един лош счетоводител може да стане комик“. 

За пръв път става известен с комедийния си албум от 1960 г. „The Button-Down Mind of Bob Newhart“. Албумът е феномен за времето си и е един от най-продаваните албуми за годината. В продължение на 14 седмици той е №1 в класацията за албуми на Billboard и е многократен носител на наградата „Грами“, като побеждава Франк Синатра, Хари Белафонте и Нат „Кинг“ Коул за албум на годината. Той също така става номер 1 с последвалия „The Button-Down Mind Strikes Back!“.

„Шоуто на Боб Нюхарт“ дебютира през 1972 г. (Не трябва да се бърка с неговото едноименно вариететно шоу, отличено с наградите „Пийбоди“ и „Еми“, което се излъчва в продължение на един сезон от 1961 г.) Той играе чикагския психолог Боб Хартли, който обслужва множество ексцентрични пациенти.

В „Нюхарт“ той се превъплъщава в ролята на собственика на гостилница във Върмонт Дик Лудън, който се опитва да запази здравия си разум, докато е заобиколен от комични местни жители.

И в двата случая героите му намират убежище при съпругите си, изиграни от Сюзън Плешет в „Шоуто на Боб Нюхарт“ и Мери Френ в „Нюхарт“.

Финалът на последното предаване остава един от най-известните в историята на телевизията. В последния епизод на „Нюхарт“ градът на Нюхарт е закупен от японски милионер. Играчите на голф на новото игрище редовно удрят гостилницата с ударите си и един ден - в разгара на спор с жителите на града - Нюхарт е ударен от топка за голф. След бързото преминаване в черно той се събужда... като Хартли, неговия герой от „Шоуто на Боб Нюхарт“, в леглото с Плешет.

„Скъпа, събуди се! Знаеш ли какво сънувах“, казва ѝ той под бурния смях на публиката.

Актьорът е номиниран три пъти за Primetime Emmy за сериала „Нюхарт“ в категорията за изключителна главна мъжка роля. Той не печели индивидуална актьорска награда „Еми“ до 2013 г., когато е отличен в категорията за изключителен гост-актьор за ролята си на професор Протон в „Теория за големия взрив“.

По време на кариерата си е номиниран за общо девет награди „Еми“.

Нюхарт е чест гост във вариететните и токшоутата на епохата и редовен водещ на „Tonight Show“, като 87 пъти замества своя приятел Джони Карсън.

Нюхарт никога не се пенсионира истински, като през последните години продължава да се появява по телевизията в „Теория за големия взрив“.
 и „Младият Шелдън“, както и в „Горещо в Кливланд“ и „Библиотекарите“.

Коледен подарък в края на кариерата

Изпълнението му на ролята на татко Елф в любимата коледна комедия „Елф“ от 2003 г. според Нюхарт далеч надминава всяка роля, която някога е играл, споделя той в интервю за CNN миналата есен по повод 20-годишнината на филма.

През 1993 г. актьорът и комик е приет в Телевизионната зала на славата, а негови материали са добавени в колекцията на Националния музей за американска история. През 2002 г. печели наградата „Марк Твен“ на Центъра „Кенеди“ за американски хумор.