У краинската певица Катерина Бужинская, съпругът ѝ и трите им деца, тръгват за България още в първите часове на 24 февруари, буквално мигове, след като през нощта в Киев се събуждат от силен звук на сирени.
След дълго пътуване през Полша, на 25 февруари семейството вече е в България. Малко повече от месец Катя живее с мисъл за Украйна, където остават част от роднините ѝ.
За паниката, притока на адреналин и страха от неизвестното пред Vesti.bg, своята лична изповед прави украинската певица, пяла на „Сан Ремо“ - Катерина Бужинская.
Катерина, в кой момент усетихте, че нещо страшно се случва в Киев?
В момента, когато към 4:30 ч. сутринта чухме силен звук на сирени, бяха започнали да бомбардират Киев. Взехме най-важните неща, които успяхме, и заедно с децата тръгнахме. Когато излязохме, видяхме, че съседният блок до нашия, е бомбардиран. Тръгнахме с колата, като първоначално искахме да пътуваме до Одеса и от там за България, но моя приятелка в Одеса ми каза, че и там също бомбардират. Затова решихме да тръгнем в посока Западна Украйна до Полша и от там за България. Пътувахме много дълго. На 25 февруари пристигнахме в България.
Имаше ли дълги колони от автомобили, когато тръгнахте?
Имаше колони от автомобили и добре че тръгнахме веднага. На следващия ден, когато гледах новините, видях, че е станало много по-зле, хората не можеха да излязат с колите си от Киев с часове.
На полската граница са чакали и по 3 денонощия. Толкова дълги са били опашките. Имало е хора, които са оставили автомобилите си и са пресекли границата пеша. Цял живот те са работили за тази кола и са я оставили, за да спасят живота си.
Преди този ден имахте ли усещането, че нещо предстои да се случи?
Да, имам силна интуиция. Пет дни преди 24 февруари не можех да спя добре и усещах тревога. Имах страх и притеснение, че нещо страшно ще се случи.
Паниката и адреналинът, какво влияние оказват в един такъв момент?
При мен лично е като унес, шок. Съпругът ми каза да взема храна, вода, документи и тръгнахме. Ако не беше той, не зная, какво щеше да стане.
Как реагираха трите ви деца на ситуацията в този ден? Казахте ли им истината и как се описва такава обстановка?
Когато те се събудиха през нощта на 24 февруари казаха: „Сирени, сирени... Нещо лети“. Казах им истината - че е започнала война. Близнаците (бел. ред. момче и момиче) са на 5 години и разбират всичко. Голямата ми дъщеря, която е на 15 години, също знае как стоят нещата. Винаги говоря с децата като с възрастни хора.
В Киев остават брат Ви и баща Ви. Брат Ви е спортен журналист, но отива на фронта...
Да, така е. Брат ми има висше образование и работи като спортен журналист, но сега отиде на фронта. Той сам взе това решение. „Аз искам да защитавам родината“, това е казал на баща ни. Преди да се отправи към фронта, е преминал учение, както и каква първа помощ да оказва. Баща ми също е искал да отиде на фронта, но той е на 65 г. и неговото здраве не позволява това. Затова той помага, като готви и посреща бежанци в дома си.
Как е брат Ви сега и какво ви казва за обстановката там?
Каза ми най-важното - че е жив и също, че ситуацията е тежка за човек, който никога преди това не е държал оръжие в ръцете си.
Кога се чухте последно с него?
Преди няколко часа.
Имате ли приятели руснаци?
Не. Имах такива преди 8 години, но когато започна войната в Донбас през 2014 г. прекратих всички приятелски връзки с руснаци.
Вашият съпруг е българин. В момента в неговото жилище тук ли сте отседнали?
Да, в неговото жилище в България. Когато пристигнахме тук, от стреса стана нещо с организма ми. Повръщах 8 пъти, имах т. нар. „нервен стомах“. Помолих съпруга ми да викнем линейка и две седмици не можех да се възстановя.
Как се запознахте със съпруга си, той е българин, а Вие - украинка?
Моят съпруг Митко има приятел в Украйна, който също е българин. Той се занимава с бизнес там и тогава организираше парти по случай юбилей на своята фирма. Аз и Димитър (бел.ред съпругът ѝ) присъствахме на това събитие и се запознахме. Тогава Димитър ме погледнал и казал на приятеля си: „Коя е тази хубава руса жена...“, а той му отговорил: „Не я заговаряй, тя не иска да говори с никой“. Димитър му казал, че след 2-3 месеца ще стана негова съпруга и се обзаложили на 2000 евро. След 3 месеца ние се оженихме.
Вие сте популярна певица в Украйна. Участвала сте преди време и на фестивала „Сан Ремо“. Разкажете ми за този период.
Да, пях на „Сан Ремо“ през 2001 г. Тогава снимаха от италианския канал „Рай Уно“. Искаха от мен да пея на руски, но аз настоях да пея на украински, защото Украйна е млада и независима държава. Аз им казах, че ако настояват да пея на руски, ще си тръгна и те се съгласиха да пея на украински. Тогава получих много поздравителни писма от украинци от цял свят за това, че се чувстват горди от факта, че са чули украински език на „Сан Ремо“.
Иначе започнах кариерата си на 16 години, когато победих в конкурса „Славянски базар“. В журито тогава бяха Лили Иванова и Йорданка Христова. Преди две години пях в България на концерта „Коледни звезди“, организиран от Искра Радева и отново срещнах Йорданка Христова, която ми сподели, че ме помни.
Коя е последната песен, която записахте?
Това се случи вчера, тук в София. В едно от студията записах песен за войната в Украйна. Все още не съм ѝ дала заглавие, но е посветена на войната и вярвам, че ангели ще бдят над украинския народ и че Украйна ще победи.
Имате ли почитатели, които в този момент Ви пишат в социалните мрежи?
Да, разбира се. Преди 2 седмици бях в Копенхаген и пях там. На площада изпях химна на Украйна. Видях, че хората подкрепят украинците и помагат на бежанците, като им дават дрехи, храна, подслон.
В дома си в София подслонихте ли бежанци от Украйна?
В нашия апартамент тук живеем аз, съпругът ми и трите ни деца, като с нас дойде още една жена от Украйна. Много приятели на мъжа ми дадоха подслон на украински бежанци.
В какво намирате упование в момента?
В Господ. Всеки ден се моля за помощ за украинския народ и за нашите воини.
Кое е това нещо, което най-много ви липсва от живота в Киев?
Обичам България, тя е като моя втора родина, но Украйна е моят дом. Липсва ми древният Киев, духът на града, хората, работата, но най-вече ми липсва чувството, за домашен уют и спокойствие.
Знаете ли, какво се случва с вашия дом в Украйна?
Нищо не зная за дома си там. 25 години съм работила на сцена и всичките ми спестявания останаха в Украйна. Дори микрофонът и концертните ми рокли са там. Мислех, че ще се върнем бързо. Не предполагах, че ще стане така.
Как протича животът ви в България?
Тук съм без работа, а не съм свикнала така. Домакиня съм – майка на 3 деца, готвя, чистя. Съпругът ми работи. Той има приятели тук и им помага в неговата сфера – строителния бизнес.
Децата ви учат ли в момента тук в България?
Близнаците не ходят на градина, а голямата ни дъщеря все още не посещава училище - още оправяме документи. Иначе децата знаят езика. Съпругът ми вкъщи им говори на български, а аз – на украински.
След като приключи всичко, смятате ли да се върнете в Киев?
Разбира се, аз искам да се върна в Киев. Всеки ден мисля, в какво са го превърнали сега и колко дълго ще се виждат белезите от тази ужасна война. Душата ми се къса.
Още от автора:
От сърцето на Украйна: Кирило Краснокутски, който избра да остане в родния Киев
Александър Сано: Съхраниш ли се като човек, решетките не могат да ти отнемат свободата
Да бягаш с вятъра, без да чувстваш страх: Християн Христов от Sofia Riders
От културизма до бръснарницата: Бербер Кольо Георгиев
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
