Виктор Орбан – между патриотизма и авторитаризма

С читан от някои за истински патриот, чиято единствена цел е да защитава интересите на своята родина, а от други – за популист и авторитарен лидер, потъпкващ демократичните ценности, унгарският премиер Виктор Орбан несъмнено е една от най-противоречивите личности на политическата сцена в Европа. Той е на власт от 2010 г., а миналата година оглавяваната от него партия „Фидес“ спечели за четвърти пореден път състоялите се в страната парламентарни избори. Каква е тайната не неговия успех? И основателни ли са критиките, които отправят срещу него опонентите му?

Възходът на Орбан

Политическата кариера на Орбан започва на 30 март 1988 г., когато той е сред основателите на партия „Фидес“. През следващата година, бъдещият премиер заминава на обучение в Оксфордския университет, където изучава политически науки. Любопитна подробност е, че получава стипендия от фондацията на Джордж Сорос – милиардерът, когото по-късно ще обяви за „враг номер едно“ на Унгария. През 1998 г., след като „Фидес“ влиза в коалиция с две други формации, Орбан става министър-председател за пръв път. Той, обаче, губи следващите избори, състояли се през 2002 г. и прекарва следващите осем години в опозиция, а оглавяваната от него партия постепенно променя своята програма.

Hungary's Orban condemns EU federalism, LGBTQ 'offensive' https://t.co/giVz7MNKU9 pic.twitter.com/ZoIeqf8v8w

— Reuters (@Reuters) July 22, 2023

Така се стига до 2010 г., когато Орбан се завръща начело на Унгария. Бившият либерал започва да превръща своята родина в „нелиберална държава“, като според повечето експерти единствената му цел е да подсигури властта си. През 2013 г. той използва мнозинството на партията си в парламента, за да прокара промени в конституцията, ограничаващи правомощията на съдилищата. През 2018 г. Орбан се опита да осъществи още една противоречива реформа – създаването на специални съдебни институции, които са под контрола на правосъдния министър, занимаващи се с делата, свързани с организирането и провеждането на избори. Под натиска на ЕС, през 2019 г. той се отказа от този план.

Важен елемент от стратегията на унгарския премиер е контролирането на медиите в страната. „Това включва откази за подновяването на лицензи, както и пряка намеса на правителството в работата на редица журналисти“, отбелязва Ниша Белингер, която е професор по политически науки от университета в Бойс, Айдахо. По този начин, за противниците на Орбан става почти невъзможно да представят своите гледни точки пред избирателите. В някои случаи, печатни медии отказват на опозицията да публикуват материали, свързани с тяхната дейност. Преди вота през 2022 г. на основния опонент на Орбан пък бяха дадени едва 5 минути в ефира на националната телевизия, за да представи своята програма.

Hungary’s Viktor Orban, currently the longest-serving head of government in the EU, reportedly plans to stay in power until 2034 https://t.co/W3dc578tbq

— Bloomberg (@business) September 10, 2023

Перфектният враг на Орбан

Въпреки всички критики, отправяни срещу Орбан, рейтингът му продължава да е висок. Около 57 процента от унгарците одобряват неговото управление, сочат данните от проучване, проведено малко след състоялите се през 2022 г. парламентарни избори. Това, всъщност, не е особено изненадващо, смята проф. Белингер. Според нея, министър-председателят използва умело комбинация от харченето на значителни суми за различни каузи и употребата на националистическа риторика. През миналата година, Орбан отпусна значителни средства в подкрепа на многодетни семейства, както и на представители на въоръжените сили. Сред обявените от него мерки са данъчни облекчения, отмяна на някои задължения, както и увеличаване на заплати.

„Орбан използва национализма – често под формата на антиимигрантска риторика – като стратегия за привличане на гласоподаватели. Той се възползва от това, че много унгарци се притесняват от притока на чужденци към тяхната страна“, смята проф. Белингер. Основен елемент от стратегията му е Сорос – някогашният негов благодетел, отпускал средства и в подкрепа на „Фидес“. Тази идея всъщност е на влиятелния американски политически съветник Артур Финкелщайн и неговия партньор Джордж Бирнбаум. Те се срещат с Орбан и го убеждават, че милиардерът може да влезе в ролята на неговия перфектен враг. Причината е, че той не само спонсорира програми в подкрепа на бежанците и представителите на различни малцинства, но е и презиран както от националистите в Европа, така и от руския президент Владимир Путин.

The man who helped Orban and Netanyahu rise to power https://t.co/5kdyqNFlYU

— BBC News (World) (@BBCWorld) July 2, 2023

В резултат, през 2013 г. започва кампания срещу Сорос, която достигна своята кулминация няколко години по-късно, в разгара на бежанската криза. По това време дори е приет закон „Спри Сорос“, насочен срещу неправителствени организации, защитаващи правата на мигрантите. „Борим се срещу враг, който е различен от нас. Той няма родина, но се държи така, сякаш притежава целия свят“, отбелязва Орбан в своя реч през 2018 г. Голям скандал предизвика и друго негово изказване. През 2022 г. премиерът заяви, че „Западът е разделен на две“ заради смесването на европейци и чужденци. „Ние не сме смесена раса…и не искаме да станем смесена раса“, подчерта Орбан. Това накара неговата дългогодишна съветничка Жужа Хегедус да подаде оставка, отбелязвайки, че думите на премиера са „нацистка реч…която е не само дискриминационна, но и напълно неприемлива“.

Демокрация или авторитаризъм?

Наскоро бяха публикувани резултатите от глобално проучване на „Отворено общество“, които показаха, че младите хора по света вярват най-малко в демокрацията. Освен това, над една трета от анкетираните във възрастовата група 18 – 35 години подкрепят идеята за въвеждането на военно управление или силен лидер, който да премахне парламента и изборите. Като цяло, 86 процента от участниците в проучването заявяват, че предпочитат да живея в демократична държава. Въпреки това, мнозина споделят мнението, че политиците не защитават интересите на обикновените граждани.

Ukraine can't win the war against Russia, Hungarian Prime Minister Viktor Orban says at #QatarEconomicForum

Latest: https://t.co/8ZLyhUxCpo pic.twitter.com/Ma7j8OJD4S

— Bloomberg (@business) May 23, 2023

„Съществуват много изследвания, опитващи се дадат отговор на въпроса защо някои хора са привлечени от авторитаризма. Най-простото и кратко обяснение е, че редица избиратели не могат да оценят колко важни са демократичните принципи като равенството пред закона, разделението на властите и съществуването на независима съдебна система. За съжаление, виждаме подобни тенденции в много страни по света, това не е явление, характерно само за Унгария“, заяви за Vesti.bg Едуард Конинг, професор по политически науки от университета в Гуелф, Онтарио.

„Част от причините за това са свързани с психологически фактори (някои хора вярват в твърденията за естествената йерархия между хората), а други – с политиката (тук от първостепенно значение е ролята на медиите, които би трябвало да бъдат коректив на властта, но вместо това често са проводник на послания, защитаващи авторитаризма). Социалният елемент също не е за подценяване, тъй като голям брой хора са привлечени към авторитарните лидери във времена на икономически или културни сътресения. Нека не забравяме, че от години пропастта между богати и бедни става все по-дълбока, което е повод за нарастващо недоволство“, добавя проф. Конинг.

Още от автора:

Пожарът, който изпепели Лондон

На края на света – непозната Аляска

Да измамиш Хитлер – как операция „Минсмийт“ помогна на Съюзниците да спечелят Втората световна война

Трябва ли да се страхуваме от изкуствения интелект, мнението на експертите

Руско влияние или конспирация: Задълбочава ли се проблемът с проявите на антисемитизъм в България

Непозната и шокираща – какво знаем за историята на стоматологията​

Адренохром – истина или измислица е конспиративната теория за „дрогата на елита“

Зверствата, извършени от Съюзниците по време на Втората световна война

Теориите, които се опитват да променят представите ни за Античността

Как изкуственият интелект променя бъдещето на медицината

Ядрен взрив или метеорит: Какво се крие зад инцидента „Вела“

На ръба на масова истерия: НЛО и Студената война

Земята е плоска, а гравитацията не съществува – войната между науката и конспиративните теории

Трагичната история на децата на Сталин

Отнета свобода – мрачната история на робството в Древен Рим

Какво не знаем за живота на основателя на СССР – Владимир Ленин

Колко опасни са снарядите с обеднен уран, които САЩ възнамеряват да предоставят на Украйна

Зоологическите градини, превърнали се в символ на Студената война

Ужасите на Първата световна война: Как химическото оръжие промени историята

Тайните на московското метро и подземните убежища на съветската власт

Индустриалната революция: Краят на една епоха и началото на друга

Между фактите и легендите – как викингите изчезнаха от Гренландия

Изумително: Гигантите, които наследиха динозаврите

САЩ срещу Китай – новата космическа надпревара

Кафето – напитката, която промени света

Масови екзекуции, смъртоносен студ и апокалиптични разрушения: Непознатата история на Корейската война

Сектата „Райски порти“: Масовото самоубийство на поклонниците на „Стар Трек“

Най-странните медицински практики в Древен Рим

Новият крал на Великобритания и церемонията, която светът очаква с нетърпение

Жената, която се опълчи на нацистите и спаси стотици хора от сигурна смърт

Наистина ли използваме едва 10 процента от мозъка си

Между фактите и легендите – истинската история на крал Артур

Изборите в Турция наближават – ще успее ли Ердоган да остане на власт