Забравените постижения на науката през Средновековието

П овечето хора считат Средновековието за един от най-мрачните периоди в европейската история. Тогава Старият континент бил обхванат от непрекъснати войни, а науката изпаднала в застой. Световноизвестният астроном Карл Сейгън нарича Средновековието „хилядолетна пропаст“ и „пропиляна възможност за човешкия вид“. Истината всъщност е малко по-различна. По това време науката процъфтявала, макар и под контрола на Църквата, която следяла внимателно дали работата на учените спазва догмите и каноните на християнството.

Августин Блажени и произходът на живота

Августин Блажени е една от най-значимите личности в историята на западното християнство. Неговите учения повлияли на редица по-късни философи и теолози, а произведенията му продължават да са обект на изследвания и до днес. Любопитна подробност за него е, че според някои учени именно той е създател на концепцията за теистичната еволюция (наричана още и еволюционен креационизъм. Така се нарича виждането, че религиозните учения за Бог и сътворението са поне частично съвместими със съвременните научни виждания за биологичната еволюция). Близо 14 века преди публикуването на книгата „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин, Августин Блажени заявил, че в далечното минало са съществували „първични води“, от които се появили „всички животни, растения и дървета“. Според него съвременният живот произлиза от „първични семена“. „Дървото със сигурност не се е появило внезапно в своя пълен размер“…по същия начин, Бог не е създал всички видове наведнъж, тъй като те трябва да се развият до „съответните си форми в определеното за това време“, отбелязал Августин Блажени.

Impression of Pope Sylvester II, born Gerbert d'Aurillac. Along the nave of the Papal Basilica of Saint Paul Outside the Walls (Italian: Basilica Papale di San Paolo fuori le Mura), there are mosaics of all the popes, from Peter to Benedict XVI pic.twitter.com/gw1vrQ24w7
— John Batchelor (@batchelorshow) May 22, 2018

Между науката и религията

Силвестър II, чието рождено име е Жербер д‘Орийак, е първият папа французин. През юношеските си години той заминал за Испания, за да учи математика в Кордоба. Бъдещият глава на Римокатолическата църква се запознал с постиженията на арабската култура, след което посетил Индия, където прекарал няколко месеца. Той станал папа през 999 г. и оказал голямо влияние върху развитието на средновековните университетски програми. Именно Силвестър II пръв започнал да преподава т. нар. квадривиум – аритметика, геометрия, астрономия и музика. Той също така въвел арабските цифри, а освен това извършвал астрономически наблюдения, описвайки подробно позициите на голям брой небесни тела. Но това далеч не е всичко – папата създал нов вид орган с месингови тръби, както и механичен часовник. Интелектът му бил толкова забележителен, че в очите на редица негови съвременници Силвестър II бил истински магьосник.

Летящият монах

Ейлмер от Малмсбъри не бил обикновен монах. Вдъхновен от легендата за Дедал и сина му Икар, в началото на XI в. той решил да извърши един дързък експеримент. Прикрепяйки към ръцете си приспособление, приличащо на делтаплан, той скочил от висока 25 м. кула, извършвайки първият документиран авиационен опит в историята. Монахът прелетял цели 200 м., преди да падне на земята, при което счупил двата си крака. По-късно Ейлмер осъзнал, че причината за злощастното му приземяване била липсата на опашка. За дизайна на устройството, използвано от него, не се знае почти нищо. Полетът му е описан в документа от XII в. Gesta Regum Anglorum, авторът на който е друг монах, за когото се предполага, че е познавал лично Ейлмер.

Today, Roger Bacon is regarded as a forward-thinking genius in both scientific and philosophical circles. However, most people living in 13th-century England alongside him thought he was a sorcerer' if not a fool. pic.twitter.com/oMoV5Fi7aN
— Satisfying (@1Satisfying) March 25, 2023

Да създадеш дъга

Английският философ и теолог Роджър Бейкън е смятан за един от основоположниците на съвременната наука. Той имал задълбочени познания в сфери като математиката и астрономията, а освен това бил и първият европеец, описал използването на барут. Бейкън също така представил концепции за построяването на летящи машини, моторизирани кораби и автомобили. Той акцентирал върху емпиричния метод в науката, отбелязвайки, че провеждането на експерименти е ключът към доказването на всяка теория. Бейкън похарчил цяло състояние за създаването на необходимото му оборудване, както и за обучението на неговите асистенти. С тяхна помощ той провел редица оптични експерименти, целта на които била да се даде отговор на въпроса какво всъщност представлява светлината. Бейкън притежавал инструмент, подобен на телескоп, както и своеобразна камера, с помощта на която можел да прожектира изображения. Той дори успял да уплаши своите помощници, след като създал дъга, пречупвайки светлинен лъч през стъклени мъниста. Не е особено изненадващо, че заради своите знания и страстта си по извършването на необичайни експерименти Бейкън нееднократно бил обвиняван в магьосничество.

Създателят на зоологията

В продължение на векове хората не знаели почти нищо за животните. Повечето от тях разчитали на произведенията на Аристотел или приемали всевъзможни суеверия за безспорни „факти“. Първият изследовател, който започнал да наблюдава природата и да описва видяното от него, бил живелият през XIII в. Алберт Велики (известен и като Алберт от Кьолн. Той е считан за най-значимия немски средновековен философ и богослов. Учител е на Тома Аквински). Според повечето експерти неговите творби на практика поставили основата на съвременната зоология. Той групирал животните според техните характерни черти, а освен това извършвал дисекции, за да установи дали съществува връзка между анатомията и поведението им. Постиженията на Алберт Велики станали причина за разпространяването на слух, според който той успял да създаде живо същество. То пазело дома на учения, а понякога дори и разговаряло с него.

A 14th-century depiction of the solar system in King Charles V's (France) copy of Nicole Oresme's Traité de l'espère. The #manuscript may have been a spoil of the Hundred Years War. It was eventually given to @StJohnsOx by the royal physician William Paddy.#astronomy pic.twitter.com/Vwpf02imVK
— St John's College Library, Oxford (@StJohnsOxLib) November 18, 2021

Математика срещу астрология

Идеята, че Земята не е неподвижният център на Вселената, била нещо недопустимо за Църквата през Средновековието. През XVI в. Николай Коперник предизвикал истинска научна революция със своята концепция за хелиоцентрична система (в която Земята се върти около Слънцето), нанасяйки тежък удар върху господстващите по това време религиозни догми. В интерес на истината, още през XIV в. френският философ и учен Николас Орезм отбелязал, че библейските твърдения за неподвижността на нашата планета не бива да бъдат приемани буквално. Той също така предположил, че Земята може да се върти около оста си. Ето какво написал Орезм по повод вярата на хората в свръхестественото: „Няма причина да се обръщаме към небесата…или към демоните, или към нашия славен Бог, сякаш самият Той извършва явления, естествените причини за които всъщност са ни добре познати“. Орезм използвал математически изчисления, за да опровергава пророчества на астролозите, противопоставяйки се по този начин на самия френски крал Карл V, който бил изключително суеверен.

Още от автора:

Най-абсурдните твърдения за животните, на които хората някога са вярвали

Трагичната история на Хелмут Хюбнер – момчето, което се опълчи на нацистите

Световните лидери и решенията, които взеха с помощта на астрологията

Загадки, феномени и конспирации – непознатото лице на Индия

Как НАСА ще избере астронавтите, които ще се отправят към Луната

Конспиративните теории, за които (не) сте чували

Изумително! Скритите тайни на въздушния шпионаж

Пет войни, които приключиха без нито една жертва

Между футбола и политиката: Как се справи тази страна

Забравената трагедия, която отне живота на 5 млн. души

Най-дългата и кървава война в историята на Европа