Папа Франциск: Да се вслушаме във вика на страдащите

Е вангелската фигура на добрия самарянин. Това бе в центъра на словото на папа Франциск по време на аудиенцията в Климентинската зала във Ватикана с представителите на Медицинския отдел към Службата за душепастирската грижа в здравеопазването на Римската епархия, които прие по повод Световния ден на болните, който се отбелязва всяка година на 11 февруари, празник на Дева Мария Лурдска.

"Арена на тази трета световна война": За какво говори папата

Заедно с тях бяха и директорите на 13 големи римски болници и някои лекари, както и болни доброволци. Папата се обърна към онези в италианската столицата, които правят всичко по силите си за болните: хора, които „съумели да превърнат опита от страданието в близост до болката на другите“ и които, въпреки че изпитват страдание, са се посветили на другите, давайки живот на истории за солидарност и надежда, съборили стените на изолацията и страха. На тях папата подчерта важността от три нагласи: да се доближат до страдащите, да дадат глас на нечутото страдание, да станат завладяващ квас на милосърдието.

Важно е да се доближим до тези, които страдат, предлагайки им изслушване, любов и прием. Но за да направим това, трябва да се научим да виждаме в болката на нашия брат „знак за предимство“, който в дълбините на сърцата ни ни принуждава да се спрем и не ни позволява да продължим. Това е чувствителност, която нараства, колкото повече позволим да се обвържем в срещата със страдащите. И вървейки заедно по този начин помага на всички ни да разберем най-истинския смисъл на живота, който е любовта.

Предизвикателството на лишените от човечност градове

Що се отнася до това да се даде „глас на нечутото страдание на тези, които в болестта си са оставени сами, лишени от финансова и морална подкрепа“ и следователно повече „изложени на отчаяние и загуба на вяра, както може да се случи с тези, засегнати от фибромиалгия и хронична болка“, Франциск отпраи предизвикателство към днешните градове, „понякога лишени от човечност и глухи за състраданието“. Нека приемем вика на страдащите и да направим така той да бъде чут. Нека не го оставяме затворен в една стая, нито просто да се превърне в „новина“: нека направим място за него в себе си и да го разширим с нашето лично и конкретно участие.

Работа в мрежа

И накрая, по отношение на третата нагласа „да станат квас на милосърдието“ към страдащите папата уточни, че става въпрос да се създаде „мрежа, споделяйки стила на безвъзмездност и реципрочност“. Наистина, добави Франциск, „всички сме нуждаещи и всички можем да дадем и получим нещо, дори само усмивка“. И това е, което „кара мрежата да расте около нас, съставена от ръце, които се стискат една друга, от ръце, които работят заедно, от сърца, които се обединяват в молитва и състрадание“, която не се разпада „сред бурните вълни“ и която „позволява на онези, които рискуват да бъдат потопени и да се удавят, да бъдат извадени на брега“. Папата отбеляза, че именно „примерът на онези, които поемат инициативата, също помага на другите да намерят смелостта да се включат“, какъвто е случаят с тези, които са част от Медицинския отдел да душепастирската грижа към епархията на Рим: болни хора, здравни работници и членове от света на спорта, обединени в общ ангажимент за доброто на хората.

Работата в мрежа е съвместна работа като членове на едно тяло. Страданието на един се превръща в страдание на всички и приносът на всеки се приветства от всички като благословия. Скъпи приятели, да си близо до страдащите не е лесно, добре го знаете. За това ви казвам: не се обезсърчавайте!

Ангажирайте се конкретно с милосърдието

В заключение Франциск прикани присъстващите да черпят сила от лицето на тези, които страдат, лицето на Христос, „Който пожела да сподели нашата слабост, умирайки за нас и Който, възкръснал, никога не ни изоставя“. Папата добави, че в крехкостта човек е „близо до сърцето на Бог“. Следователно пътят който трябва да преминем е „да разберем крехкостта, да погалим крехкостта, да направим крехкостта силна“. Накрая папата призова присъстващите да се молят, така че „близостта до страдащите и конкретният ангажимент в милосърдието да нарастват и никой вик на болка да не остане нечут“.