В геополитически план отиващата си година премина под знака на изострящата се конфронтация между двете най-големи икономики в света - световната суперсила САЩ и набиращия мощ азиатски гигант Китай. Отношенията между Запада, като цяло, и смятаната от него за все по-агресивна Русия си оставаха в най-ниската точка след края на Студената война. Климатичните промени бяха международен проблем номер едно, а шведската тийнейджърка Грета Тунберг, призоваваща за радикални мерки срещу глобалното затопляне, за броени месеци се превърна в една от най-популярните личности на планетата. Близкият изток все така си оставаше напрегнат регион с редица нерешени конфликти и сцена на прокси войни на шиитски Иран с оглавяваната от Саудитска Арабия сунитска коалиция и с Израел.
В последния ден от 2019 г. глобалните лидери отправиха традиционните си пожелания за мир, по-справедлив свят и повече благоденствие. Но надали някой наистина е очаквал какво предстои през новата 2020 г. Безпрецедентната в съвременната история пандемия от новия коронавирус обхвана цялата планета за броени седмици - нещо логично в един все по-глобализиран и взаимосвързан свят с хиляди междуконтинентални пътнически полети всеки ден. И докато заразата вече се разпространяваше бързо в началото на новата година, наред с объркването и паниката, започнаха да се чуват първите призиви за единен и координиран отговор.
Критики и обвинения
Но наред с красивите приказки за обединение и подпомагане на най-уязвимите слоеве от населението и най-бедните държави, не закъсняха и първите критики, най-вече по адрес на Китай, който беше обвинен, че твърде късно е уведомил международната общност за появата на новия коронавирус. Не беше подмината и Световната здравна организация (СЗО), която според мнозина е реагирала бавно и излиза с объркващи и често противоречащи си позиции.
Може би логично, един от основните критици бе президентът на САЩ Доналд Тръмп. Изповядващ доктрината "Америка на първо място" и гледащ на противопоставянето с Китай като на "игра с нулев резултат", Тръмп видя в коронавируса нов повод за нападки срещу азиатския гигант, който и без това взимаше на прицел през целия си мандат. Тръмп обвини Пекин, че е скрил от света истината за появата на, по думите му, "китайския вирус", и намекна, че патогенът е създаден изкуствено в китайска лаборатория. Той разкритикува СЗО, че е прокитайски настроена, и дори изтегли САЩ от базираната в Женева агенция от системата на ООН.
СЗО ще търси произхода на COVID-19
Нов елемент от конфронтацията между Вашингтон и Пекин
Китай и СЗО отхвърлиха обвиненията на Тръмп. Но така или иначе новият коронавирус стана поредният елемент от кофронтацията между Вашингтон и Пекин, наред с търговията, териториалните спорове в Южнокитайско море, Хонконг и човешките права.
Редица американски съюзници подкрепиха призива за международно разследване за произхода на новия коронавирус и първоначалния китайски отговор. Пекин реагира гневно и предприе ответни мерки. Нагледен пример: през последните месеци Китай на практика започна икономическа война срещу Австралия - верен съюзник на Вашингтон, но за която Пекин е търговски партньор номер едно.
Как Тръмп загуби търговската война с Китай
Австралия е специфичен случай, поради своето географско местоположение и икономическа структура. Той обаче загатва за двойствената ситуация на много държави в условията на геополитическа несигурност, засилена от пандемията - близките политически отношения и общите демократични ценности със Запада, от една страна, срещу обективната реалност на все по-силните икономически връзки с комунистически Китай, от друга.
Тепърва предстои да видим какъв курс ще възприеме към Пекин избраният за президент на САЩ Джо Байдън. Макар че Байдън вероятно ще се стреми към сътрудничество с Китай по въпроси като климатичните промени, във Вашингтон съществува рядко срещан надпартиен консенсус за необходимостта от втвърдяване на тона към Пекин, отбелязва Би Би Си.
Дезинформация и хибридни войни
Още в началото на годината, не по-бавно от коронавируса започнаха да се разпространяват фалшиви новини, конспиративни теории и слухове. Отчасти обяснима с настъпилата паника и безпрецедентно лесното разпространение на всякакви теории в социалните мрежи, тази инфодемия обаче се вписа в една наблюдавана от години тенденция на т. нар. хибридни войни. Почеркът на разпространение на голяма част от тази дезинформация и превръщането на Запада в нейна основна мишена напомнят за предишни подобни кампании след появата на социалните мрежи и изострянето на напрежението с Русия, например около президентските избори в Съединените щати през 2016 г.
Представители на правителството на САЩ впрочем още през февруари обвиниха Москва, че разпространява фалшиви твърдения за коронавируса, например за неговия произход или за предполагаемата му безобидност. През март лидерите на страните от ЕС призоваха за борба срещу дезинформацията, а през юни Европейската комисия предложи конкретни мерки. Според американски и европейски експерти коронавирусът е добре дошъл за предполагаемата руска пропагандна кампания за подкопаване на доминирания от Запада световен ред.
САЩ и ЕС обвиниха и Китай, че разпространява дезинформация във връзка с коронавируса и че се опитва да се представи в благоприятна светлина, на фона на критиките срещу него, че е уведомил твърде късно международната общност за появата на опасния патоген.
Във вътрешен документ на Европейския съюз, цитиран от Радио Свободна Европа, се говори за координация между Русия, Китай и Иран при разпространението на дезинформация от типа, че коронавирусът е биологично оръжие, създадено от САЩ за обезсилване на техните съперници. Центърът за глобална ангажираност към Държавния департамент на САЩ също спомена за такова сътрудничество между Пекин и Москва, което според него се е наблюдавало още преди пандемията.
Конспиративните теории за ковид-19 процъфтяват в Западните Балкани
Ваксините като геополитически инструмент
От началото на пандемията непрекъснато се чуват призиви за координирани действия на международната общност, солидарност, подпомагане на уязвимите държави и обществени прослойки и може би най-важното - всеобщ достъп до бъдещите лекарства и ваксини. Конкретни примери за глобалното сътрудничество са инициативата COVAX за осигуряване на ваксини и приетия от Г-20 мораториум върху плащането на дълговете на най-бедните страни.
Още през пролетта обаче започна негласна надпревара за бъдещите ваксини, смятани за решаващия елемент за овладяване на пандемията. През март в. "Велт ам Зонтаг" разкри, че администрацията на Тръмп е искала да купи правата върху бъдещата ваксина, разработвана от базираната в Германия компания Кюрвак (CureVac) - ход, който масово бе порицан.
Надпреварата за ваксини се засили с напредването на клиничните изпитания и издаването на първите разрешения за използване на ваксини. Агенция Ройтерс е документирала случаи, при които хакери, свързани със Северна Корея, Иран, Виетнам, Китай и Русия, са се опитвали да откраднат информация за коронавируса и потенциални лечения. В сряда Европейската агенция по лекарствата обяви, че е станала мишена на кибератака, а след това американската фармацевтична компания Пфайзер (Pfizer) и германският й партньор Бионтех (BioNTech) съобщиха, че хакерите са получили "незаконен достъп" до документи, свързани с разработената от тях ваксина срещу COVID-19.
Показателно е, че политическата обвързаност е водещият мотив при поръчването на ваксини, както често става и при купуването на оръжия. Великобритания, Бахрейн и Канада дадоха зелена светлина за използване на ваксината на Пфайзер/Бионтех. Ваксинацията на населението в Израел ще започне на 27 декември, обяви премиерът Бенямин Нетаняху в сряда - броени часове след като в страната пристигна първата партида ваксини от същия вид. Очаква се САЩ да одобрят използването на продукта на Пфайзер/Бионтех до няколко дни, а ЕС - към края на месеца.
Големи геополитически играчи като Китай и Русия разработиха собствени ваксини, а интерес към тях проявяват предимно държави от тяхната орбита. Например, в ЕС само Унгария разреши използването на руската Спутник V. В Бразилия пък президентът Жаир Болсонаро, който е съюзник на Тръмп, влезе в остър конфликт с губернатора на щата Сао Пауло, социалдемократа Жоао Дориа, заради плановете му да ваксинира местните жители с ваксината на китайската компания Синовак биотех (Sinovac Biotech).
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!