Е манюел Макрон не направи кой знае какъв фурор на срещата на върха на НАТО във Вашингтон - място, което обикновено е естествената среда на френския президент.
(Във видеото може да научите повече за: Еманюел Макрон пристигна на визита в Нова Каледония)
Причината за това е политическият хаос у дома след предизвиканите от Макрон предсрочни избори в неделя.
Френският президент пристигна в американската столица един ден след началото на срещата и остана необичайно мълчалив през по-голямата част от срещата на върха.
Вместо върху външнополитическите изявления, фокусът беше върху вътрешната политика. По време на полета над Атлантическия океан той публикува защитно писмо в местната френска преса, в което твърди, че "никой не е спечелил" изборите.
"Еманюел Макрон не е една от звездите на тази среща на върха. Дали това е голяма работа? Не, не е", заяви Камий Гран, бивш помощник-генерален секретар на НАТО.
Промяната в тона е поразителна.
На миналогодишната среща на върха на НАТО във Вилнюс Макрон постави Франция пред съюзниците ѝ, като обяви в изказване, че Франция изпраща ракети с далечен обсег SCALP на Украйна - нещо, което дори САЩ не бяха съгласни да направят по това време.
Тази година той дори не се пред тълпите от репортери.
По отношение на Украйна Макрон нямаше какво да предложи по време на тази среща на върха. Той не обеща нови системи за противовъздушна отбрана на Киев, за разлика от други съюзници, включително САЩ и Германия.
"В сравнение с подготовката за срещата на върха във Вилнюс Франция не присъстваше нито веднъж. Всичко това говори за политическото разсейване у дома", казва Йорн Флек, старши директор на Европейския център към Атлантическия съвет.
"Еманюел Макрон все още е президент на Франция, Франция все още има много силна армия с ключова роля в източния фланг. Това не е пълна загуба, но неговата високорискова игра и последиците от нея със сигурност намаляват доверието в него и тежестта на гласа му", добави той.
Дори взаимодействията му с други лидери бяха доминирани от вътрешнополитическото му положение.
Weakened Macron keeps low profile at NATO summit https://t.co/OXUrJe8Nsn
— Dr. Oliver Steward (@Wensumblogger) July 12, 2024
Френският президент възприе успокояващ тон по време на пленарната сесия на Северноатлантическия съвет в сряда. Той каза на колегите си лидери, че "французите са избрали да изключат екстремистките партии, които биха могли да оспорят ангажимента на Франция към Украйна или към Алианса", според френски дипломатически служител.
По време на заключителната пресконференция - единственият път, когато говори пред медиите през двата дни - Макрон заяви, че е казал на съюзниците, че "Франция има ясна конституция, която ѝ позволява да осигури приемственост във външната политика".
Но слабостта на Макрон доведе до нелепия спектакъл, в който хората се движат на пръсти около политическото здраве на френския президент, който веднъж се сравни с римския бог Юпитер, пише Politico.
Британски правителствен служител заяви, че Макрон все още е "ценена и важна част" от западния алианс, въпреки вътрешните си проблеми. Служителят добави, че държавният глава на Франция ще бъде ключов партньор за амбициите на британския министър-председател Киър Стармър да подпише пакт за сигурност между Великобритания и ЕС - основна външнополитическа цел на новото британско правителство.
В четвъртък германският канцлер Олаф Шолц заяви пред репортери, че "Франция има силен президент ... и ще бъде силен партньор в международния дневен ред".
Френски вакуум
Няма съмнение, че страните от НАТО изпитват облекчение, че най-лошият сценарий за военния алианс - френско правителство, ръководено от крайнодясното, скептично настроено към НАТО Национално обединение - беше избегнат.
Но политическите сътресения във Франция откриват възможности за други европейски страни.
Първото посещение на министъра на външните работи на Обединеното кралство Дейвид Лами в чужбина след победата на Лейбъристката партия на изборите беше в Берлин, а не в Париж.
"Личното влияние на президента Макрон е отслабено и някои от партньорите на Франция възнамеряват да се възползват от това частично оттегляне на френското лидерство, погълнато от вътрешната сцена. По-специално Берлин ще продължи да заобикаля Париж по въпросите на отбраната и да задълбочава стратегическите си партньорства с други европейски държави", казва Александра де Хуп Схефер, старши вицепрезидент на Германския фонд Маршал на американския мозъчен тръст.
Миналата седмица Шолц и полският министър-председател Доналд Туск се споразумяха за съвместен план за действие в областта на отбраната. Италианската компания Leonardo и германската Rheinmetall също подписаха стратегическо партньорство в областта на сухопътното въоръжение - само няколко седмици след като дискусиите между италианския гигант и KNDS, която е частично френска държавна собственост, пропаднаха.
Франция остава водещата военна сила в ЕС, така че Макрон може да падне само дотам. Френската отбранителна и външна политика няма да бъдат изцяло преобърнати. В кулоарите на срещата на върха Франция, Полша, Германия и Италия подписаха писмо за съвместно разработване на ракети с далечен обсег на действие.
Но въпреки че Франция няма да бъде управлявана от крайната десница, както се опасяваха първоначално, несигурността около политическата ситуация поражда въпроси сред съюзниците.
Все още е много неясно кой може да бъде следващият министър-председател, тъй като френските политически партии, за разлика от повечето си европейски колеги, не са свикнали да изграждат коалиции.
"Париж е черна кутия, нищо не излиза от сегашната бъркотия. Знаем много малко за това, което се случва", заяви високопоставен европейски служител.
Някои политики - като подкрепата за Украйна - едва ли ще се променят драматично при бъдещото правителство.
"Във всяка парламентарна конфигурация никой не е много враждебно настроен към външнополитическата програма на Макрон", смята Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО.
"Дори правителство, ръководено от Новия народен фронт, няма да го преследва по отношение на военната помощ за Украйна", допълва той, визирайки левия сбор, който зае първо място в социологическите проучвания.
Страните, намиращи се по-близо до руската граница, обаче се опасяват, че най-смелите предложения на Макрон може никога да не видят бял свят. По-рано тази седмица президентът на Литва Гитанас Науседа изрази загриженост, че спорният план на френския президент за изпращане на военни инструктори в Украйна вече е малко вероятно да се осъществи. Френски официални лица настояват, че това все още е възможно.
Външната политика и отбранителната програма на Макрон засега ще останат затъмнени от вътрешната политика.
На 18 юли се очаква той да пътува до Обединеното кралство за следващата среща на Европейската политическа общност - формат, който той създаде. Но това е и денят, в който френските законодатели ще изберат новия председател на Националното събрание - решаваща стъпка в изясняването на динамиката на властта след изборите.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!