О т време на време четем за опитите на Русия да вербува бедни хора като наемници в империалистическата си война срещу Украйна. Тези усилия се простират на различни континенти: от Латинска Америка до Африка и Азия. Ако случайно познавате някой, който обмисля подобна възможност, моля, моля, кажете му да не го прави.
Това пише украинският писател и войник Артем Чапейе за Al Jazeera.
Ние, украинците, се борим за домовете и семействата си. Това е доста очевиден избор за нас, след като в миналото бяхме нападнати от имперска сила, която ни управляваше в продължение на много години. Ние, украинският народ, разглеждаме борбата си като антиимпериалистическа, пише Чапейе.
Лично аз се чувствам по-солидарен с народите от Глобалния юг, отколкото с който и да било друг. Затова се обръщам към всички там с надеждата, че ще разберат, че Русия е просто още една имперска сила, посочва писателят.
Да се присъединиш към имперска война означава да участваш в потискането на друг народ; не си струва да рискуваш живота си, дори заради обещание за пари. За мен е тъжно да виждам как бедните биват вербувани или принуждавани да се бият за една империя. Виждал съм някои от тях, докато служех в украинската армия. Историята на един от тях ми е останала в съзнанието, смята Чапейе.
"Every time I hear about another batch of Russian mercenaries from the Global South being deployed, I think of Bibek’s bright eyes. I hear his shy voice. And I feel sorry for his ruined youth."
— Al Jazeera English (@AJEnglish) November 10, 2024
— #AJOpinion by Artem Chapeye ⤵️ https://t.co/pkeNE10VeV
“Запознах се с Бибек на фронтовата линия в източната част на Украйна. Той беше непалец, който се биеше в руската армия и беше пленен от украинските сили. На нашето подразделение беше наредено да го охранява, преди да бъде прехвърлен в затвора. Бибек остана при нас малко по-дълго от очакваното, тъй като командирите ни трябваше да измислят къде да го прехвърлят”, разказва Артем Чапейе.
Има ясна процедура за руските военнопленници. Те се изпращат в лагери, където изчакват размяната на военнопленници между Украйна и руския окупатор. За украинските граждани от окупираните територии, които са мобилизирани в руската армия, има различна процедура. Когато бъдат заловени, те се изправят пред съд, където имат право на правна защита. Съдът трябва да определи дали са били принудени да сътрудничат, или доброволно са извършили предателство. Но процедурата за военнопленниците от трети страни не е толкова ясна, поне в началото, предава Al Jazeera.
Украйна води обречена апокалиптична битка в Русия
“Бибек беше първият ни такъв случай, така че нашите служители трябваше да направят няколко обаждания, за да разберат на кой орган да го прехвърлят”, разказва Чапейе.
Нашият пленник беше висок и красив млад мъж с красиви тъмни очи. Ако си спомням правилно, аз бях този, който го развърза. Изпитвах съжаление към Бибек, а той усещаще моето съжаление. Той говореше малко английски, така че успяхме да общуваме, разказва войникът.
„Ще се прибера ли вкъщи сега?“ - беше първото нещо, което ме попита, посочва Чапейе.
“Почти ми се искаше да се разплача. Беше толкова наивен. Молещите очи и плахият глас - якаш Бибек дори не осъзнаваше, че според украинското и международното законодателство е смятан за наемник. Сега, когато е заловен и вече не е боец, може просто да се прибере у дома, изглежда вярваше Бибек”, разказва войникът.
Украйна унищожи една трета от Каспийския флот на Русия
Бибек беше много различен от стереотипния образ на „войника-наемник“. Беше срамежливо и кротко момче, такъв си беше. По време на първичния си разпит той ни каза името си, чина, подразделението, обстоятелствата и т.н. Каза, че е дошъл в Украйна заедно с руската армия, защото имал нужда от пари, за да помогне на майка си. Бил е единствено дете, а майка му била бедна и болна, разяснява Чапейе.
Аз преведох отговорите му на разпитващия офицер. Освен това много пъти разговарях с него насаме по време на престоя му при нас. Освен малко храна и вода, му дадох и собствените си хапчета парацетамол и антибиотици, като се надявах, че те ще помогнат за раната на лявото му бедро. Купих му цигари, въпреки че това не беше позволено, спомня си войникът.
“Бибек ми разказа, че е пристигнал в Русия със студентска виза с намерението да работи без документи, за да помогне на майка си. Работил в малка фабрика и получавал заплата в брой. Един ден друг непалец, специалист по набиране на персонал, му предложил да работи „като готвач“ за „министерството на отбраната“ в Москва срещу заплата, десетина пъти по-висока от тази, която получавал във фабриката. Той приел предизвикателство”, разказва Чапейе.
Кои са най-големите мишени на Русия в Украйна с наближаването на зимата
Вместо в Москва обаче Бибек е прехвърлен в Донецк в окупираната част на Украйна, където е обучен за щурмовак. Само след седмица е изпратен да щурмува украински позиции.
Бибек разказва, че е загубил екипа си в дим, рев и паника. В отряда му имало и други непалци, но той не знаел какво се е случило с тях.
“Това, което най-много ме озадачи, беше, че не можех да се накарам да почувствам някаква враждебност към Бибек. Макар че формално той беше дошъл в родината ми, за да ме убие, за пари, не можех да се накарам да видя в него „наемник“. Виждах заблуден млад мъж на възрастта на моя син. Той и аз бихме могли да бъдем приятели при различни обстоятелства, помислих си”, спомня си войникът.
"I will see the world"
— Bring Them Home Now (@bringhomenow) December 14, 2023
These are the words Bipin Joshi (23) said to his mother before boarding a plane from Nepal to Israel as part of a program for students specializing in agriculture. This was his wish- to travel to a distant and unfamiliar place, work in harvesting, and… pic.twitter.com/9c0lBFL06d
Имаше още един украински войник, благочестив католик, който също беше „твърде състрадателен към врага“, както смятаха някои от другите в нашето подразделение. Двамата, аз и католикът, бяхме обект на подигравки за това от страна на колегите ни войници. Затова нарекох католика и себе си, иронично и същевременно защитно, „отрядът на Майка Тереза“.
Не знам съвсем точно какво се случи с Бибек, след като властите дойдоха в поделението ни и го отведоха. По-късно обаче видях едно негово видео в интернет. Това бяха кадри от съдебни разпити с участието на него и някои други наемници, разказва писателят.
Едва след като се запознах с Бибек, научих, че Русия примамва и малтретира още хиляди като него от различни страни. Най-често това са хора от Азия и Африка и най-често са сред най-бедните. Понякога те са нелегални работници в Русия, които са заплашени от депортиране. Обещават им „работа“ в логистиката, в болниците или в готварството, както е случаят с Бибек, преди да бъдат изпратени на фронтовата линия, за да бъдат използвани, разказва Артем Чапейе.
Много от тях са убити. Някои от тях имат „късмет“ и са заловени живи, но са изправени пред перспективата да прекарат години в затвора. Всичко това е болезнено за наблюдение.
Всеки път, когато чуя за поредната партида руски наемници от Глобалния юг, които са изпратени, се сещам за светлите очи на Бибек. Чувам плахия му глас. И съжалявам за погубената му младост, разказва писателят.
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: Най-опасните оръжия на Русия
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
