Невиждан студ в Америка, бури в Атлантическия океан и пролетни температури в Европа. Какво му става на времето? И на какво се дължат "капризите" му?
Какво му става на времето? Човек неминуемо си задава този въпрос, слушайки прогнозите за времето за Вашингтон, Берлин или Лондон. В Съединените щати бяха отбелязани рекодно ниски температури, европейски брегове бяха застигнати от бури, а пък в Германия като че ли природата се подготвя за пролетта.
Метеоролозите твърдят, че причината за невижданите студове в Америка е комбинацията между силния северен вятър и промените на т.нар. полярно завихряне - става дума за огромния регион на студени въздушни маси около Северния полюс. Обикновено този регион е характерен със струйните течения, които се образуват на границата на съседни въздушни маси с различна температура в полярните области. Постоянното струйно течение води студения въздух в източна посока от Канада към Гренландия и Сибир, като през Аляска го връща обратно към Канада.
При определни метеорологични условия полярният въздух може да се насочи и далеч на юг. В случая зона с високо атмосферно налягане в западната част на САЩ се сблъска със зоната на ниско атмосферно налягане над източната част на страната. И това доведе до силен северен вятър, който пренесе студения фронт от Северния полюс дълбоко на юг. В същото време антициклон над Сибир придвижи огромни маси полярен въздух дълбоко на юг. Метеоролозите говорят за необичайно вълнообразно придвижване на струйното течение. Междувременно антициклонът в югоизточната част на САЩ придвижи топъл въздух от Мексиканския залив на север. Междувременно арктическият фронт се отдръпна и температурите се повишиха.
От другата страна на Атлантика пък от седмици насам господстват пролетни температури. Разликите в температурите между Севера и Юга създават мощни циклони, които влияят на времето в Европа. Тези циклони придвижват въздушните маси от северозапад към Средна Европа. Именно те предизвикаха в края на 2013-та бури във Великобритания, а също така докараха западен вятър и към Германия, както и необичайно високи за сезона температури.
Никой не може да каже със сигурност дали капризите на времето са следствие от климатичните промени. Експертите по климата имат нужда от поне 30 години, за да могат да направят изводи за дългосрочните климатични тенденции. Според Американската метеорологична служба, през последните пет години струйните течения са по-променливи от обичайното. Бъдещето ще покаже дали това са естествени колебания, или последици от промените в климата.
Във всеки случай климатолозите от години говорят за възможна връзка между затоплянето на Арктика и студените периоди в други краища на планетата. По-малкото сняг и лед в моретата в края на есента водят до затопляне на морската вода. А температурните разлики също оказват влияние върху курса на струйното течение. Някои климатолози смятат, че това може би е и причината за колебанията на въздушните маси, които определят времето.
Екстремните студове в Северна Америка обаче не са доказателство против затоплянето на земята, твърдят експертите от Института за климатични изследвания в Потсдам. Докато глобалните температури се покачват, ще има и естествени климатични колебания. Експертите от Потсдам твърдят, че затоплянето на моретата, промените във въздушните течения и валежите могат дори да доведат до много повече застудявания в Северното полукълбо.
Изследователите от Потсдам, които работят и за Световния климатичен съвет, прогнозират, че по-нататъшното глобално затопляне ще доведе до увеличаване на екстремните промени на времето. По данни на Института в Потсдам, през последните 30 години броят на екстремните промени на времето, включително суши, бури и наводнения, се е увеличил двойно. Учените са убедени, че това са последици от климатичните промени.
Повече за времето можете да научите на Sinoptik.bg
СПРИ!" />
