"Оръжие за отмъщение": Смъртоносната ракета V-2 на Хитлер

П рез 1936 г. Кралските военновъздушни сили (RAF) се насочват към военни обекти, летища, военни кораби и складове за боеприпаси, но също така разпространяват пропаганда чрез пускане на листовки в градове и села. През същата година Вернер фон Браун, гениален млад ракетен инженер, получава задача от Третия райх да разработи ново оръжие. 

Три години по-късно въздушното нападение на RAF над Берлин разгневява Хитлер дотолкова, че той нарежда масова бомбардировъчна кампания по британските брегове в продължение на осем месеца (от септември 1940 г. до май 1941 г.), станала известна като кампанията „Блиц“. 

Въпреки че убива почти 40 000 цивилни, кампанията не успява да постигне целта си - да проправи пътя за сухопътна инвазия. Вероятно обаче това е довело до възприемането на нова военна стратегия от Съюзниците (Съюзниците, официално наричани Обединените нации от 1942 г., са международна военна коалиция, създадена по време на Втората световна война, за да се противопостави на силите на Оста, водени от нацистка Германия, Японската империя и Кралство Италия - бел.ред.) с идването на началника на военновъздушните сили, маршал сър Артър Бомбардировачът Харис през 1942 г., заедно с модерен флот от самолети, състоящ се от легендарния бомбардировач “Авро Ланкастър”. 

Харис вярвал, че войната срещу Германия може да бъде спечелена по въздуха. Намерението на Харис не е било само да атакува петролни рафинерии или фабрики, а да използва "бомбардиране на райони", което да поразява безразборно и цивилни в околните целеви райони. Случаят бил определян като "Блиц" в Германия, но в много по-голям мащаб. 

You can read more about the development of the V2 here:

The V-2 was the first rocket to travel into space by crossing the Kármán line (edge of space) with the vertical launch of MW 18014 in June 1944

Some 3,000 had been fired by the end of the warhttps://t.co/jbly80u9Py pic.twitter.com/oBSpmjdPKo

— @IanYorston@mastodon.online (@IanYorston) January 13, 2024

Към 1945 г. става ясно, че ефективното насочване към складове за гориво, съчетано с пренебрегване на цивилните жертви, има положителен ефект върху кампанията на Съюзниците. Това се случва, въпреки че над 55 000 души от екипажа на Харис загиват по време на операцията. 

Междувременно Хитлер беше готов да разкрие смъртоносна контраофанзива, която нямаше да му струва нито хора, нито самолети. Изстрелян малко повече от година преди края на Втората световна война, V-1 представлява безпилотен импулсен реактивен двигател с максимална скорост 400 км/ч, носещ 850 грама експлозиви, направлявани от жироскопична сервосистема. 

On this day in 1946, a U.S. upper atmospheric research program was initiated using captured German V-2 rockets. Under this program, V-2s were launched from the Army's White Sands Proving Ground in New Mexico. pic.twitter.com/FI6jdyRp5u

— National Air and Space Museum (@airandspace) January 16, 2024

V-1 се отличава от другите съвременни двигатели. Ракетата не е била предназначена да се насочва към военна инфраструктура, а вместо това е изпълнявала само две функции: страх и разрушение. Всъщност буквата "V" произлиза от "vergeltungswaffen", което означава "оръжие за отмъщение". 

"Doodlebug" или "buzzbomb", както става известен заради специфичния звук на двигателя си, има ужасяващ потенциал, въпреки че е засегнат от механични повреди и ограничен обсег. Кампанията на V-1 във Великобритания продължава само четири месеца след първото попадение в Суонскомб, Кент, на 13 юни 1944 г., преди Съюзниците да унищожат всички пускови площадки в обсега на Великобритания. Въпреки това V-1 са използвани за бомбардиране на Антверпен, Белгия, чак до края на войната. 

A camera on board a V-2 rocket records the Earth's (supposed) curvature from 65 miles up.

According to the globe model, the Earth's curvature begins to appear at 6.6 miles into the atmosphere. But even at an altitude of 65 miles we can only see a perfectly flat Earth! pic.twitter.com/1DCYwDYwkI

— FGTW (@Gh1s0) January 14, 2024

Седмица след като последната V-1 попада в Лондон, V-2 достига височина от 175 км и става първата ракета, достигнала космоса. Няколко месеца по-късно, на 8 септември 1944 г., първата V-2 се разбива в Лондон.  

И двете оръжия използват двойка предварително настроени жироскопи за навигация - един за посока, друг за стабилност, но V-1 се задвижва от импулсен двигател - технология, патентована през 1906 г. от руския инженер В. В. Караводин. В основни линии импулсната ракета изгаря горивото си в бърза последователност, откъдето идва и бръмчащият звук, който издава. Но V-2, ракетен двигател с течно гориво, изгаря цялото си гориво, за да генерира 25-те метрични тона тяга, необходими за издигането му във въздуха. 

В допълнение към надеждността, ако приемем, че е постигнала целта си да достигне пет пъти скоростта на звука минута след излитането, V-2 може да измине повече от 3500 мили в час в продължение на над 200 мили с 2200-килограмова бойна глава. Освен това тя е много по-компактна от V-1 и може да бъде изстреляна навсякъде. Това значително затруднява съюзниците да я улучат, преди да е вдигната във въздуха. Всички тези предимства имат смъртоносна цена. 

The most frightening German guided missiles were the V-1 flying bombs or ‘doodlebugs’ and the V-2 supersonic rockets. The V-2 flew at 5300 km/h. pic.twitter.com/H8V58udm4s

— 𝙺𝙾𝙸𝚂𝙷𝙸𝚃𝙴𝚁𝚄 𝙺𝙰𝚁𝙴𝙽 (@koishiterukaren) January 16, 2024

Първият успешен тест на V-2 е проведен на 3 октомври 1942 г., но съюзниците научават за разработката му и успешно унищожават фабриката, необходима за създаването му. През следващата година подземната фабрика Mittelwerk започва сериозно да произвежда V-2, подпомагана от принудителна работна ръка, цинично набавена от местния концентрационен лагер Mittelbau-Dora. Между 10 000 и 12 000 затворници, което е приблизително четири пъти повече от общия брой граждани, убити от V-2 в Лондон, са работили до смърт при ужасяващи условия. 

След войната Вернер фон Браун, заедно с целия екип за разработване на ракети, се предава на САЩ. Всички са пощадени от съдебно преследване. Вместо това шест месеца след падането на последната V-2 в Обединеното кралство на 27 март 1945 г. Браун и екипът му от инженери работят в Ню Мексико върху система за управляеми ракети за армейския корпус на САЩ. През 1960 г. фон Браун става едновременно директор на Центъра за космически полети "Маршал" на НАСА и главен архитект на ракетата "Сатурн V". Същата технология, която е използвана в ракетите V-2, сега се използва за изпращане на хора на Луната.  

Фон Браун, бивш член на прословутата СС, става известен като "бащата на космическите пътешествия" и се превръща в знаменитост в САЩ, където живее, участва в телевизионни предавания на Уолт Дисни и смята Джон Кенеди за свой личен приятел. Той умира от рак на панкреаса в Александрия, Вирджиния, на 65-годишна възраст на 16 юни 1977 г. 

Президентът Джими Картър прави следното изявление, след като научава новината за смъртта му: "За милиони американци името на Вернер фон Браун е неразривно свързано с нашето изследване на космоса и с творческото прилагане на технологиите. Не само народът на нашата страна, но и всички хора по света се възползваха от неговата работа. Ние ще продължим да се възползваме от неговия пример.” 

Woodland Street, Dalston, showing destruction of properties following an attack by German rocket bombs (V.2's), 4/5th January 1945. pic.twitter.com/fU8r5BfG8z

— Alan Russell (@soxgnasher) January 16, 2024

[gallery]3613[/gallery]