Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори

Т ази неделя във Франция ще се проведе първият тур на предсрочните парламентарни избори, свикани от президента Еманюел Макрон след оповестяването на резултатите от състоялия се в началото на месеца вот за ЕП. Те предизвикаха истинска сензация, тъй като крайнодясната формация „Национален сбор“ постигна убедителна победа. За нея гласуваха над 31 процента от французите, докато партията на държавния глава „Ренесанс“ получи двойно по-малка подкрепа.

„Чух посланието и притесненията ви и няма да ги оставя без отговор…страната ни се нуждае от силно мнозинство, за да може да функционира в хармония и спокойствие“, заяви Макрон.

Експертите са единодушни, че предстоящият вот ще бъде своеобразен реванш за лидера на „Национален сбор“ Марин льо Пен, която на два пъти се изправи срещу Макрон, но така и не успя да го победи на президентските избори през 2017 и 2022 г. Основният въпрос, който всички си задават в момента, е какво предстои да се случи? Дали рискованата стратегия на държавния глава ще се окаже успешна? Или крайната десница ще триумфира, затвърждавайки се като водеща политическа сила във Франция?

Le Pen's National Rally seen leading vote in French snap elections - polls https://t.co/csSh844nGE pic.twitter.com/KX3Q45D9HJ

— Reuters (@Reuters) June 20, 2024

В навечерието на изборите

Според последните социологически проучвания, избирателната активност ще бъде висока – между 60 и 64 процента. За сравнение, правото си на глас на вота за ЕП упражниха близо 52 на сто от французите. Прогнозите на анализаторите сочат още, че „Национален сбор“ ще получи подкрепа от над 35 процента. На второ място се подрежда левият „Нов народен фронт“, за когото ще гласуват малко под 30 на сто от избирателите. Центристкият съюз на Макрон е трети, като се очаква да събере подкрепа от около 20 процента. Според изследване на агенция „Ипсос“, около една четвърт от французите са убедени, че формацията на Марин льо Пен би се справила най-добре с предизвикателствата, пред които са изправени икономиката и публичните финанси.

Фактът, че не само крайната десница, но и „Нов народен фронт“ изпреварва „Ренесанс“ в социологическите проучвания, стана обект на много коментари. В състава на въпросната коалиция влизат социалистите, комунистите и Зелените, които направиха редица щедри обещания в опит да привлекат възможно най-много избиратели. Те се ангажираха да отменят противоречивите пенсионни реформи на Макрон, да върнат възрастта за пенсиониране на 60 години, да увеличат заплатите в публичния сектор и да намалят данъците на хората с по-ниски доходи. Така, рискованият ход на президента да свика предсрочни избори вероятно ще има един крайно неочакван изход – не само ще даде силен тласък на „Национален сбор“, но и ще консолидира левицата, увеличавайки подкрепата за нея.

Macron’s presidency — a tragedy in four acts https://t.co/sNsiDTIPH5

— Financial Times (@FT) June 27, 2024

Опасната стратегия на Макрон

След като обяви решението си за свикване на предсрочни избори, Макрон беше подложен на ожесточени критики. Стигна се до избухването на протести, участниците в които изразиха недоволството си от растящата популярност на крайната десница. Редица анализатори също така подчертават, че президентът става все по-отчужден от членовете на собствената си партия. Показателен е фактът, че министър-председателят Габриел Атал не е бил информиран предварително за плановете на държавния глава. В същото време, бившият премиер Едуар Филип заяви, че с действията си Макрон е „убил президентското мнозинство“. Вътрешният министър Жералд Дарманин на свой ред отбеляза, че няма да поеме отново поста, който заема в момента, дори и ако „Ренесанс“ събере достатъчно голяма подкрепа. Нещо повече – той посочи, че иска да изгради ново дясноцентристко движение преди следващите президентски избори, които ще се проведат през 2027 г.

Въпреки растящото недоволство от управлението на Макрон, той продължава да твърди, че неговият драматичен ход е единственото правилно решение. Според експертите, целта му е не само да тества нагласите на избирателите, но и да не остави време на своите опоненти да проведат пълноценни предизборни кампании. Мнозина, обаче, са убедени, че вотът ще се състои във възможно най-лошия момент. Тежкото поражение, което „Ренесанс“ претърпя на европейските избори, означава, че партията ще загуби относителното си мнозинство в парламента. Що се отнася до „Национален сбор“, формацията несъмнено ще увеличи броя на своите депутати, които в момента са 89. За да получи абсолютно мнозинство, тя трябва да разполага с общо 289 народни представители, но подобен сценарий изглежда трудно осъществим. Проучванията сочат, че крайната десница ще получи между 220 и 260 места. Самата система на изборите във Франция е такава, че затруднява правенето на прогнози, тъй като има възможност да се стигне до балотажи с повече от двама кандидати. Няма съмнение, че „Национален сбор“ е съвсем близо до това да се превърне в най-голямата политическа формация в страната, като премиер вероятно ще стане Жордан Бардела. Анализаторите предупреждават, че ако това се случи, но партията не получи абсолютно мнозинство, работата на долната камара на парламента на практика ще бъде блокирана.

France's far right has surged in this year's EU elections. Here's what you need to know about 28-year-old Jordan Bardella, who succeeded Marine Le Pen as the National Rally party president: pic.twitter.com/Nsdp8RWOTW

— DW News (@dwnews) June 12, 2024

Възходът на крайната десница

Франция е изправена пред възможността да бъде управлявана от крайнодясна формация за пръв път от 1945 г. „Национален сбор“ е създаден през 1972 г. от бащата на Марин льо Пен – Жан-Мари льо Пен. Сред основателите му са бивши нацисти, както и членове на паравоенната организация OAS, извършвала терористични нападения в периода между 1961 и 1962 г., по време на Алжирската война за независимост. През последните години „Национален сбор“ положи големи усилия, за да се дистанцира от тези неудобни детайли от своята история. Самата Марин льо Пен избягва реториката на баща си, но това не променя факта, че формацията споделя антиевропейски, ксенофобски и ислямофобски възгледи, а освен това е враждебно настроена към представителите на медиите. Редица правозащитни организации предупреждават, че националистическото ядро на партията представлява сериозна заплаха за демокрацията във Франция.

Растящата популярност на „Национален сбор“ няма как да се припише единствено на неуспехите на Макрон. Това е част от процес, който се забелязва в почти цяла Европа. Подкрепата за крайнодесните формации расте в редица държави, основната причина за което е все по-ниското доверие в традиционните партии. Каквото и да се случи на задаващите се предсрочни избори, постът на Макрон не е застрашен и той ще остане президент на Франция до 2027 г. Въпреки това, льо Пен вече намекна, че не е изключено Макрон да бъде принуден да се оттегли по-рано. „Като се има предвид неговата арогантност, дали ще издържи дълго“, попита тя в интервю за вестник „Телеграм дьо Брест“. Льо Пен също така изрази своята убеденост, че Бардела ще успее да ограничи свободата на действие на Макрон. На фона на всички анализи и прогнози, свързани с предстоящите избори, едно нещо изглежда безспорно – политическото напрежение в страната ще продължи да се покачва.

Още от автора:

Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои

Севернокорейската авантюра на Путин

Опасната игра на Китай

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха

Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна

Марсианците, които нападнаха Еквадор

Изборите, които ще решат съдбата на ЕС

Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП

Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа

"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ

Децата войници, които написаха историята на САЩ

Загадъчната история на Шотландия

Несбъднатите прогнози за живота през XXI век

Фалшивите новини, които застрашават здравето ни

Най-абсурдните конспиративни теории, свързани с природни бедствия

Между религията и суеверията: Средновековните предсказания за края на света

Забравената история на нацисткото движение в САЩ

Скандалните тайни на Католическата църква

Антинаталистите, които смятат, че не бива да имаме деца

Сделките за един долар, които ще ви изумят

Избори от двете страни на Атлантическия океан

Великите учени, останали без Нобелова награда

Кои са най-древните традиции, свързани с настъпването на Нова година

Фалшивите новини, които могат да повлияят на предстоящите президентски избори в САЩ

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase