"Фабрика за оцеляване": Как войната в Украйна превърна болниците във филм на ужасите

"Изведнъж всички ние се оказахме във филм на ужасите, от който не можеш да избягаш. Това е нашият живот. Не може да се опише с думи. Трябва да го видите с очите си", казва Валентина Лиснича, която се грижи за някои от най-тежко ранените във войната в Украйна, пред Deutsche Welle.

Лиснича завежда травматологичното отделение в болница "Мечников" в Днипро. Повечето пациенти тук са войници, ранени на близките фронтови линии в южната и източната част на страната. Заради честите руски атаки над градовете и селата тук обаче идват и много цивилни граждани.

Болницата като "фабрика за оцеляване"

Рано сутринта в отделението хирурзи и анестезиолози се струпват около пациентите си. Повечето са войници, нараняванията им са от куршуми, снаряди и отломки. Повечето от тях едва се движат - на системи са и около тях има много монитори, които следят състоянието им.

Един лекар спира за момент, за да подържи ръката на един от войнците. Той му се усмихва едва забележимо. Една от медицинските сестри разпитва друг пациент какъв десерт предпочита. Обещава му да му го донесе и се връща към задачите си. Близките на пациентите вече са в отделението и чакат да ги допуснат на визитация.

За днес са насрочени 14 операции, без да се броят спешните случаи. Лекарите тук наричат болницата си "фабрика за оцеляване". Ранените войници пристигат в "Мечников" след като са били първоначално прегледани в т.нар. стабилизационни пунктове, съвсем близо до фронтовата линия. В Днипро пациентите се подлагат на хирургически интервенции, а после се местят другаде, за да се освобождават места за новите спешни случаи.

Днес е ред на Андрий да напусне "Мечников". Медиците внимателно го поставят на носилка, а той дори не пита къде отива. "Това момче пристигна тук в безсъзнание", разказва Валентина Лиснича. "Сега вече говори отново." Андрий има проблеми със слуха и всяка дума е борба. "Искам просто да си ида вкъщи - при жена ми и децата ми", казва той бавно.

Дълги дни и нощи в операционната зала

Време е и Валентина да се насочи към операционната зала, откъдето тя най-вероятно няма да може да излезе чак до вечерта. Следващият ѝ пациент е Никита, войник от пехотата. Днес му предстои първата от редица операции на гръдния кош. "Простреляха ме директно в белия дроб", разказва ни Никита от операционната маса. "Куршумът проби бронежилетката ми".

На няколко метра от него Виталий също чака да бъде опериран. "Първо започна обстрел, а после и дроновете пускаха гранати върху нас, накрая изпратиха и дроновете камикадзе", разказва той. Това са само част от руските оръжия, от които Виталий е трябвало да се крие в тесния си окоп на фронта. Мъжът си спомня, че е чул, че дронът камикадзе лети към него. Имал е точно толкова време, колкото да се свие на кълбо преди експлозията, която го ранява по гърба. Днес хирурзите ще се опитат да възстановят мускулите му.

Пациент номер 24 356

Вечерите в "Мечников" са най-натоварени - тогава пристигат най-много пациенти от фронта. Една линейка спира пред болницата. Парамедиците изнасят униформен мъж на носилка. Той е в безсъзнание и целият е с изгаряния.

Пристига и друг войник. Лекарите са написали номер на вътрешната част на ръката му - 24 356. Работещите в болницата започнали да броят пациентите си в първия ден от пълномащабната инвазия. А това е само една от няколкото големи болници, които лекуват ранените от фронта.

"Всички сме изтощени", казва Валентина, "но разбираме, че други страдат повече от нас". Въпреки умората много малко от лекарите тук са напуснали болницата след началото на войната. Почти всички имат близки роднини, които са на фронта.

"Спряхме да питаме пациентите как са били ранени", признава Валентина. "Не е защото не ни интересува. Но трябва да запазиш дистанция от всичко това. Не е цинизъм, просто се пазим, за да можем да продължим да лекуваме."

Снимката е от град Измаил в Украйна

Във видеото: Две години война в Украйна: Надеждата за мир продължава да изглежда далечна

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase