Ограничават и бирата на руснаците

Строгите ограничения върху употребата на бира в Русия чудесно се вписват в световната тенденция, но ефектът може да е съвсем непредсказуем.

Президентът Дмитрий Медведев подписа поправките в закона "За държавно регулиране на производството и оборота на етилов спирт, алкохолна и спиртосъдържаща продукция".

Документът

приравнява бирата към алкохола

и въвежда радикални ограничения върху употребата и продажбата й.

Будките например вече няма да предлагат пиво, нощем бира няма да се продава дори в супермаркетите, а ще има и глоби за консумация на пенливата напитка по дворовете, във входовете и на детските площадки.

Предвижда се пълна забрана за реклама на всякакъв алкохол, включително бира.

Предвидливо обаче е решено законът да влезе в сила след всички предстоящи федерални избори

(парламентарни на 4 декември и президентски идния март - бел. ред.), и то не веднага, а през 2013 г.

Всички тези ограничения са напълно оправдани от гледна точка на морала. Биреният алкохолизъм се е превърнал в същински бич за постсъветска Русия. Последните решения отговарят изцяло и на световната практика в борбата срещу употребата на алкохол итютюнопушенето.

В повечето държави мерки от този род се налагат отгоре: вместо тоталните забрани за употреба на алкохол или държавния монопол върху производството му се въвеждат законодателни ограничения върху консумацията, рекламата и продажбата на спиртни напитки.

В руските условия обаче става дума за

съществена намеса на държавата в обичайния начин на живот на милиони хора.

Жителите на Русия са свикнали да пият бира не в баровете, а навън, и то по всяко време на денонощието - купуват я от денонощните павилиони.

Обществената стабилност в днешния й вариант се градеше върху фактическата ненамеса на държавата в частния живот на т. нар. обикновени хора, а в отговор на това въпросните "обикновени хора" не се намесваха в работите на властта, не й задаваха неприятни въпроси и не проявяваха каквато и да било политическа активност.

За разлика от страните, въвели подобни мерки, в Русия действат и сериозни икономически фактори, ограничаващи ефективността им.

Кафетата и баровете, където ще може да се пие бира денонощно, са недостъпни за мнозинството по финансови причини: там бирата явно ще струва по-скъпо, отколкото в уличните будки.

А сладкарниците и баровете в Русия изобщо са малко, особено в провинцията.

Държавата не предлага и "безалкохолна" алтернатива на биропиенето

по парковите пейки, из дворовете или просто на тротоара. В развитите страни алтернатива е главно спортната инфраструктура - спортни зали, стадиони, фитнесклубове; да не забравяме и постоянната пропаганда на здравословния начин на живот, който е на мода.

Спортните обекти и съоръжения у нас (в Русия, бел. ред.) безспорно са твърде малко, а услугите им явно не са по джоба на повечето пиячи на бира. А в Русия тя вече е основното алкохолно питие "от икономична класа", каквито бяха в Съветския съюз портвайнът и евтините видове водка - с изключение на домашните ментета, срещу които съветската власт водеше люта борба.

Приетият закон ще трябва да преодолее и друга спънка, значима в условията на Русия - сроковете, когато би трябвало да се задейства. В руските представи 2013 г. изглежда космически далечна, тъй като от нея все още ни делят очакваните "съдбоносни" парламентарни и президентски избори.

До 2013 г. държавното ръководство

като нищо може да размисли или да отложи закона.

Още повече, че корекциите в приети вече закони или откритото им неизпълнение са станали запазена марка на руските власти. Класически пример за този подход са увеличените вноски в социалните фондове, сменили единния социален данък.

Сега правителството, прокарало отпърво едно явно непопулярно решение, мъчително търси начини да даде заден ход, а това никак не е лесно, защото би лишило бюджета от съответните приходи.

Да припомним и друг закон, безупречен от гледище на морала - за забрана на игралния бизнес и формиране на ексклузивни игрални зони. Основният резултат, известен на обществото, са наказателните дела срещу прокурори от Подмосковието, разпънали "чадъри" над нелегалните казина.

И до днес още не е създадена нито една от четирите зони, предвидени в закона, а любителите на хазарта използват интернет, нелегални игрални зали или пък играят в други държави, където няма забрана (най-вече в съседна Беларус).

Тъй че

добронамерените по принцип опити да се спре деградацията на руското население

(статистиката за смъртността и заболяванията я доказва съвсем категорично) може да срещнат пречки с непреодолима сила.

При всяко положение е важно в Русия да се изгражда култ към здравословния начин на живот, да се създават възможности повечето хора да се включат в него. А самата държава редовно да отчита пред обществото реалния резултат от своите мерки, целящи да ограничат употребата на тютюн и алкохол.

Иначе - правим нещо уж за по-добре, но ще стане както винаги. Резултатът от досегашните антиалкохолни кампании в историята на Русия е общоизвестен.