П рез изминалата година фокусът на света беше насочен върху човешката трагедия в Егейско и в Средиземно море.
Само преди броени дни четирима души загинаха, а над 20 бяха ранени след като лодка с мигранти се обърна в Егейско море.
Плавателният съд с бежанци е отплавал от Бодрум, но на няколко километра от брега се е преобърнал.
От началото на бежанската криза хиляди бежанци са се опитали да достигнат Гърция, отплавайки от турските брегове. От гръцка територия много се отправят към Северна Европа.
Голяма част от тях обаче намират смъртта си в открити води.
Все още светът помни 3-годишния Айлян, който се удави отново в Егейско море, пътувайки с още десетки бежанци към остров Кос.
Никой не може да посочи точната бройка на загиналите в морето в опита си за бягство, но всички знаем, че те са плашещо много.
Има хора, които съпреживяват и страдат заедно с жертвите на войната. Това са жителите на Скала Сикаминеас на остров Лесбос. Селото с население от около 150 човека, се превръща във фронтова линия на бежанската криза и пристан за стотици хиляди души, бягащи от гражданската война в Сирия.
Жители на о. Лесбос - номинирани за Нобелова награда за мир СНИМКИ
Историята на тези хора разказва късометражният документален филм на "Джони Уокър" (Johnnie Walker) - "Ода за остров Лесбос". Филмът е режисиран от спечелилия Sundance Film Festival режисьор Талал Дерки.
"Това беше дълбоко личен проект, повлиян от моя житейски опит в сирийската и гръцка култура", казва самият той, който е сирийски изгнаник, отличен на фестивала за своя документален филм за войната в родната му страна - Return to Homs.
"Следейки събитията от изминалото лято и познавайки непосредствено отчаяните имигрантски лица, търсещи подслон и по-добро бъдеще за своите семейства, нямаше как да не разкажа вдъхновяващата история за героите от остров Лесбос. Техният позитивизъм, готовност да помагат и най-вече човечност напомнят на света, че е възможно да направим утрешния ден по-добър от днешния", смята Дерки.
Състраданието на жителите на Лесбос им спечели номинации за тазгодишната Нобелова награда за мир.
Тези хора отвориха сърцата си за напълно непознати, принудени да напуснат родината си, спасиха ги и им дадоха подслон, храна и вода.
"Влизахме в морето да ловим хора, вместо риба", разказва рибарят Стартис Валамиос.
"Можеш ли да пренебрегнеш случващото се пред очите ти? Защото утре това може да съм аз. Мога да бъда на лодка с моето семейство и да имам нужда от помощ", допълва още рибарят.
Преди 12 месеца животът на Стратис коренно се променя, след като прекарва месеци, спасявайки мъже, жени и деца от водите пред дома си.
"Бедни сме и нямаме много, но им дадохме каквото можахме.
Те оставяха мокрите си дрехи, а ние ги изпирахме и гладехме. После се връщаха и се преобличаха", разказват възрастни жени от селото, също помогнали на бежанците.
"Удовлетворяващо е да правиш добро, чувството е хубаво", споделят те.
Въпреки това, което са направили, жителите на Лесбос не се чувстват като герои.
"Направих нужното, всеки би постъпил така", казва един от рибарите, спасявали всеки ден жени и деца от водата.
Тези хора помагат не защото искат нещо в замяна, а защото се поставят на мястото на другия, на страдащия.
Те не мислят за награда, а са щастливи, че са изпълнили човешкия си дълг. И ако се наложи, ще го направят отново.
"Веднъж спасих живота на група бежанци. След това те подредиха децата си в една редица, всяко едно дете дойде до мен, прегърна ме и ме целуна. Това е Нобеловата награда", казва един от рибарите, спасили човешки живот.
Носителят или носителите на Нобеловата награда за мир ще бъдат огласени на 7 октомври (петък).
