Обратно на тенденциите: Държавата, която иска 69-часова работна седмица

П о-кратките работни седмици за подобряване на психичното здраве и производителността на служителите може би се налагат на някои места по света, но изглежда, че поне една държава е пропуснала да разбере за това.

Тази седмица правителството на Южна Корея беше принудено да преосмисли план, който предвиждаше увеличаване на максималния брой работни часове от 52 на 69 седмично, след като предизвика отпор сред работниците от поколението на хилядолетието и поколението Z.

Според ОИСР работниците в източната азиатска икономика вече са изправени пред едни от най-дългите работни часове в света - на четвърто място след Мексико, Коста Рика и Чили през 2021 г. - и се смята, че смъртта от преумора ("gwarosa") убива десетки хора всяка година.

Въпреки това правителството подкрепи плана за увеличаване на горната граница под натиска на бизнес групи, които искат да повишат производителността - докато не се натъкна на яростна опозиция от страна на по-младото поколение и профсъюзите.

Старшият секретар на южнокорейския президент Юн Сук Йол заяви в сряда, че правителството ще поеме в нова "посока", след като се вслуша в общественото мнение, и заяви, че се ангажира да защитава правата и интересите на работниците от поколението на хилядолетието, поколението Z и работниците, които не членуват в профсъюзи.

Повишаването на горната граница се разглеждаше като начин за справяне с очертаващия се недостиг на работна ръка, пред който е изправена страната поради намаляващата раждаемост, която е най-ниската в света, и застаряващото население.

Но този ход беше широко критикуван от критиците, които твърдяха, че затягането на ограничението за работниците само ще влоши положението; експертите често посочват взискателната култура на работа в страната и нарастващото разочарование сред младите поколения като движещи фактори за демографските ѝ проблеми.

Едва през 2018 г., поради общественото търсене, страната намали ограничението от 68 часа седмично до сегашните 52 часа - ход, който тогава получи огромна подкрепа в Народното събрание.

Действащият закон ограничава работната седмица до 40 часа плюс до 12 часа компенсиран извънреден труд - въпреки че в действителност, според критиците, много работници се оказват под натиск да работят по-дълго.

"Предложението няма никакъв смисъл... и е толкова далеч от това, което работниците всъщност искат", казва Джунг Джунсик, 25-годишен студент от столицата Сеул, който добавя, че дори и след обрата на правителството, много работници все още ще бъдат притискани да работят над законовия максимум.

"Баща ми работи прекомерно всяка седмица и няма граница между работата и живота", каза той. "За съжаление, това е доста често срещано явление в работната сила. Инспекторите по труда не могат да наблюдават всяко работно място 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Южнокорейците ще (останат) уязвими към смъртоносна извънредна работа".

Според ОИСР през 2021 г. южнокорейците са работили средно 1915 часа, което е далеч над средната стойност за ОИСР от 1716 часа и средната стойност за САЩ от 1767 часа.

Дългите работни часове - наред с високите нива на образование и увеличаването на броя на жените, които навлизат в работната сила - някога бяха широко признати за двигател на забележителния икономически растеж на страната след Корейската война през 50-те години на миналия век, когато от бедна икономика тя се превърна в една от най-богатите в света.

Критиците обаче твърдят, че обратната страна на тези дълги часове може да се види ясно в десетките случаи на "gwarosa" - "смърт от преумора" - в които изтощени хора плащат с живота си чрез сърдечни удари, трудови злополуки или шофиране в недоспиване.

Хейн Шим, говорителка на базираната в Сеул феминистка група "Хейл", заяви, че бързият растеж и икономическият успех на страната имат своята цена, а предложението за удължаване на работното време отразява "нежеланието на правителството да признае реалностите на южнокорейското общество".

Тя заяви, че "изолацията и липсата на общност, произтичащи от дългото работно време и интензивния работен ден", вече се отразяват на много работници, а "безумното работно време допълнително ще изостри предизвикателствата, пред които са изправени корейските жени".

В допълнение към случаите на смърт от преумора, страната има и най-високия процент самоубийства сред развитите нации, по данни на Националната статистическа служба, посочи тя.

"Изключително важно е правителството (и компаниите) да се справят с неотложните проблеми, които вече засягат живота", каза Шим. "Нуждата от подкрепа и здравословен баланс между професионалния и личния живот не може да бъде пренебрегвана, ако искаме да осигурим благосъстоянието на хората с реално най-висок процент самоубийства в ОИСР."

През 2017 г., годината преди правителството да намали горната граница на работното време, стотици хора са починали поради преумора, според правителствени данни. Дори когато ограничението беше намалено на 52 часа, случаите на смърт от преумора продължиха да присъстват на първите страници на вестниците.

През 2020 г. профсъюзите съобщиха, че 14 разносвачи са починали поради преумора, след като са пожертвали психическото си здраве и благополучие, за да поддържат страната в разгара на пандемията от COVID-19.