В. "Ню Йорк таймс": САЩ плащат милиарди на руската държавна ядрена агенция

Я дрените енергийни компании разчитат на евтин обогатен уран, произведен в Русия. Тази геополитическа дилема се задълбочава, тъй като климатичните промени засилват необходимостта от енергия без емисии, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс", предаде БТА.

Днес американските компании плащат около 1 милиард долара годишно

на руската държавна ядрена агенция, за да закупят горивото, което генерира за САЩ повече от половината енергия без емисии, отбелязва американският вестник.

Това е един от най-значимите все още налични парични потоци от САЩ към Русия,

който продължава въпреки упоритите усилия сред съюзниците на САЩ да бъдат прекъснати икономическите връзки с Москва. Плащанията за обогатен уран се извършват към филиали на "Росатом", който от своя страна е тясно свързан с военния апарат на Русия, посочва в. "Ню Йорк таймс".

Тази зависимост на ядрената енергетика на САЩ

има тенденция към нарастване, тъй като страната се стреми да намали своята зависимост от изкопаеми горива. Но нито една американска компания не обогатява уран.

Някога САЩ доминираха на този пазар, докато поредица от исторически фактори,

включително споразумение за закупуване на обогатен уран между Русия и САЩ, предназначено да насърчи мирната ядрена програма на Русия след разпадането на бившия Съветски съюз, позволи на Русия да завладее половината от световния пазар. САЩ преустановиха изцяло обогатяването на уран, припомня вестникът.

САЩ и Европа до голяма степен спряха да купуват руски изкопаеми горива в отговор на нахлуването на Русия в Украйна.

Но изграждането на нова верига за доставки на обогатен уран ще отнеме години - и значително повече държавно финансиране от това, което е отпуснато в момента.

Приблизително една трета от обогатения уран, използван в САЩ, сега се внася от Русия,

най-евтиният производител на обогатен уран в света. Повечето от останалия внос е от Европа. Последната, по-малка част, се произвежда от британско-нидерландско-германски консорциум, опериращ в САЩ. Десетина страни по света зависят от Русия за повече от половината от обогатения си уран, пише в. "Ню Йорк таймс".

"Не можем да бъдем заложници на държави, които не споделят нашите ценности, но това се случи",

каза сенатор Джо Манчин, демократ от щата Западна Вирджиния, който ръководи енергийната комисия на Сената. Манчин предложи законопроект за възстановяване на американския капацитет за обогатяване, който трябва да насърчи федералните субсидии за индустрия, която бе приватизирана в САЩ в края на 90-те години, припомня американският вестник.

Бившият Съветски съюз разработва центрофуги в рамките на тайна програма,

разчитайки на екип от германски физици и инженери, заловени към края на Втората световна война. Неговите центрофуги за обогатяване на уран се оказаха 20 пъти по-енергийно ефективни от газовата дифузия. До края на Студената война САЩ и Русия имаха приблизително еднакъв капацитет за обогатяване, но огромни различия в производствените разходи, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".

Вестникът припомня, че през 1993 г. Вашингтон и Москва са подписали споразумение,

по силата на което САЩ са закупили и внесли голяма част от огромния излишък на Русия от обогатен уран близо до степента, необходима за създаване на оръжия. Това е осигурило на САЩ евтино гориво, а на Москва пари, и тогава е било възприето като жест на деескалация.

Но това също така е унищожило рентабилността на неефективните американски съоръжения за обогатяване,

които в крайна сметка са били затворени. След това, вместо да инвестират в модернизирани центрофуги в САЩ, следващите американски администрации са продължили да купуват от Русия, пише в. "Ню Йорк таймс".

Американският вестник посочва, че това е част от енергийния преход, който сенатори като Джо Манчин и Джон Барасо,

републиканец от щата Уайоминг, искат да коригират, докато търсят ядрени заместители на загубените работни места и приходите от въглищата.

Сенатор Манчин затрудни усилията на администрацията на президента Байдън

да ускори прехода от изкопаеми горива, но той също така се противопостави и на колеги, предимно демократи, които са скептично настроени относно ролята на ядрената енергия в този преход, отчасти поради радиоактивните отпадъци, които създава.

"Имаме таван за емисиите, който се опитваме да постигнем,

и хората, които говорят за изкарване на ядрената енергия от този микс, добре, те живеят в нереалистичен балон", каза сенатор Манчин.

От своя страна американското министерство на енергетиката изчислява,

че постигането на обещанията на САЩ за намаляване на емисиите ще изисква повече от двойно увеличаване капацитета на ядрената енергия, отбелязва в. "Ню Йорк таймс".