Новият план за завладяване на руския флот в сянка

С крит в тихия залив на Порвоо, Финландия, сред заснежени дървета, стар танкер с дължина, колкото две футболни игрища, леко се поклаща по вълните – изненадващо спокойна гледка, предвид бурята, която предизвика в Европа, пише Politico.

Финландските власти задържаха кораба Eagle S през декември в зрелищна операция, подозирайки, че е саботирал подводен електропровод между Естония и Финландия. Арестът на танкера – превозващ 100 000 барела петрол от Санкт Петербург – се превърна в ключов момент и откри нов фронт в тайния конфликт между Русия и Запада.

Сега европейските държави водят дискусии зад кулисите за масови конфискации на руски петролни танкери в Балтийско море, съобщават двама дипломати от ЕС и двама правителствени служители. Те също така подготвят ново законодателство, което да осигури правна подкрепа за тези действия.

Обсъжданите предложения включват прилагане на международното право за задържане на кораби по екологични или пиратски причини, казват източниците, пожелали анонимност. Ако това не даде резултат, отделни държави могат да приемат собствени национални закони, позволяващи конфискации на кораби в открито море.

„Около 50% от санкционираната руска търговия с петрол по море минава през Финския залив“, заяви външният министър на Естония Маргус Цахкна.

„Имаме екологични рискове и атаки срещу подводната ни инфраструктура.“, казва Цахкна.

„Сега въпросът е – какво можем да направим с тези кораби?“ коментира той пред Politico.

„Не можем да блокираме цялото море, но можем да засилим контрола … Възможностите са много“, допълва той.

Тези дискусии показват нарастващото разочарование на Европа от това, че Русия продължава да транспортира петрол, заобикаляйки западните санкции с помощта на т.нар. „сенчест флот“ – остарели кораби с неясна собственост и съмнителна застраховка. Това позволява на Москва да поддържа жизненоважен източник на финансиране за войната в Украйна, тъй като петролните и газовите приходи осигуряват около половината от бюджета на Кремъл.

И всичко това се случва точно под носа на Европа, в нейните собствени води.

От сенките

През 2022 г. ЕС забрани вноса на руски петрол и наложи таван на цените му за международните продажби, опитвайки се да намали приходите на Москва след инвазията в Украйна.

Но Русия бързо намери начини да заобиколи мерките. Сенчестият флот, който разчита на съмнителни застрахователи, за да избегне ограниченията, сега представлява до 17% от всички петролни танкери в света.

Според Centre for Research on Energy and Clean Air, над 80% от руския суров петрол вече се транспортира именно от тези кораби. Балтийско море е ключова артерия за този нелегален трафик – товаренето на петрол обикновено става в пристанища като Уст Луга край Санкт Петербург, а оттам танкерите се насочват през Финския залив, Балтийско море и Северно море към световните пазари.

През миналата година 348 сенчести танкера – или 40% от целия руски петролен износ – са потеглили от балтийските пристанища, което по изчисления представлява една трета от годишния военен бюджет на Москва.

„Ако Западът не предприеме действия срещу сенчестия флот, това ще позволи на Русия да поддържа огромните си военни разходи за войната в Украйна,“ казва Айзък Леви, експерт в енергийния сектор.

Освен това, някои от тези кораби може би са замесени в саботажи. Според Кристиан Бюгер, професор по морска сигурност в Копенхагенския университет, Eagle S е само един пример – от 2022 г. насам най-малко четири други търговски кораба са заподозрени за подобни инциденти в Балтийско море.

„Наблюдаваме ескалация,“ предупреждава Бюгер.

„Ще има още повече атаки срещу критична инфраструктура – както в морето, така и на сушата.“, допълва Бюгер.

Война по вълните

Натрупващите се инциденти засилват натиска за преследване на танкерите, които плават безнаказано през европейските води – и не само чрез санкции, които се оказват лесни за заобикаляне.

„Санкциите не са достатъчни – трябва контрамерки срещу сенчестия флот,“ заявява енергийният министър на Литва Жигимантас Вайчюнас.

Освен предложението на ЕС за въвеждане на черен списък на 74 танкера, страните от Северна и Балтийска Европа обсъждат правни механизми за конфискация на още повече кораби.

Сред вариантите, които се обсъждат, са:

• Задържане на танкери, които представляват екологична заплаха, например при опасност от разливи на петрол. Повечето кораби от сенчестия флот са на възраст над 15 години и податливи на аварии.
• Използване на пиратски закони за изземване на кораби, застрашаващи подводна инфраструктура – стратегия, която вече се прилага от края на 2023 г.
• Приемане на национални закони за поставяне на допълнителни изисквания, като например задължителни застрахователи от списък с надеждни оператори.
• Властите в Латвия, Литва и Естония настояват ЕС да координира усилията, за да има юридическа стабилност.

Правни предизвикателства

Финландският случай с Eagle S обаче показва колко трудно е да бъдат задържани такива кораби.

След първоначалния арест на Коледа – при който специални части бяха спуснати от хеликоптер на танкера – разследването за санкциониран петрол беше прекратено, тъй като не бяха открити нарушения.

Случаят с прекъснатия кабел между Естония и Финландия продължава, но собствениците на кораба от ОАЕ оспорват задържането му, тъй като инцидентът се е случил извън териториалните води на Финландия.

Експертите предупреждават, че прекаленото разширяване на националните закони за конфискация на кораби може да доведе до юридически и финансови проблеми – включително ответни мерки от Русия.

Въпреки това, балтийските държави настояват за по-решителни действия.

„Тези кораби не трябва да плават свободно без последствия,“ заключава литовският министър Довиле Шакалиене.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase