В ойната в Украйна започна през февруари с настъпление на руските сили от три посоки. На север, от Беларус, към украинската столица Киев. На юг, от анексирания през 2014 г. Крим, към река Днепър, Централна Украйна и крайбрежието на Азовско море. На изток, от териториите на Руската федерация и сепаратистките Луганска и Донецка народни републики.
Ето какво наистина цели Русия в Украйна
Първоначално фокусът на операцията беше върху превземането на Киев. Там обаче руската армия срещна сериозна съпротива. Настъплението беше затруднено и от тежкия терен – горист, с множество заблатени местности, който забави изключително много придвижването на руската тежка техника. Освен това Русия не разполагаше с добре организирани снабдителни линии в района, което допълнително влоши боеспособността на нейната армия.
Русия взе под контрол украинския град Кременная
След месец на ожесточени сражения и огромни загуби, Москва реши да започне да изтегля частите, заели позиции около Киев.
Истината е, че те не бяха достатъчни за сериозна атака срещу украинската столица – град с площ от над хиляда квадратни километра с предградията. Очевидно в Кремъл се надяваха на бързо разпадане на командната структура на армията на Украйна, дори под сравнително лек натиск. Това не се случи.
Така Киев се превърна в загубена кауза за руската армия. Без използване на голям брой наборни войници, Русия просто нямаше как да обгради, камо ли да превземе украинската столица.
Експлозии в градове в цяла Украйна, ракетни удари взеха жертви в Лвов
А на практика цялата налична професионална армия на Русия вече бе ангажирана с инвазията в Украйна. В нея не са включени само частите, които изпълняват други стратегически задачи, като тези разположени в Калининград и по далекоизточните граници на Русия.
Това поставя руската армия през сериозни предизвикателства, тъй като тя не разполага с достатъчно сили – от военни пилоти, през танкови екипажи, до пехота, за пълномащабна военна операция за превземане на цяла Украйна.
Зеленски: В Южна Украйна руските войски извършват изтезания
Същевременно украинското правителство започна мобилизация след началото на руската инвазия. Така в момента армията на Украйна вече има сериозно числено преимущество в жива сила. Това, което липсва на украинците, са достатъчно тежки нападателни оръжия, от танкове, до самолети, които биха им позволили да предприемат контранастъпление.
Между другото тук става очевидно колко абсурдни са твърденията на Кремъл, че властите в Киев са готвели война срещу Русия.
Какво обаче планира да прави руската армия, след краха на операцията срещу украинската столица?
Киев: Мариупол не е превзет, искаме помощ
Според Бенджамин Йенсен, анализатор от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон руските сили се позиционират за голяма „битка в котел” в Източна Украйна, целяща да разбие украинската армия и да превземе терен, който да се използва като разменна монета на масата за преговори.
В Донбас е разположена една трета от украинската професионална армия и почти половината от тежкото въоръжение, включително повечето системи за противовъздушна отбрана. Тези сили са заели укрепени отбранителни позиции, които се изграждат от 2014 г. насам.
Зеленски: Може да се сражаваме с Русия 10 години
На практика руската армия, въпреки че има известно превъзходство в района, няма как да „пробие” тази защитна линия с фронтална атака, поне не без огромни жертви. Тактическа слабост на украинската укрепена позиция е нейната статичност. Разположените там части и техника не могат да преминат в настъпление или да бъдат използвани на други фронтове, дори сравнително близки, като обсадения град Мариупол на юг.
Целта на Русия в момента изглежда е да обкръжи от север, през Изюм, украинската защитна линия. Евентуален успех на тази операция би нанесъл съкрушително поражение на Украйна. Основното предизвикателство е, че за да контролира Изюм, Русия трябва да превземе втория по големина украински град – Харков. Докато той остава под контрола на Украйна, всяка руска част, настъпваща на запад от Изюм, ще рискува на свой ред да попадне в обкръжение.
Йенсен посочва, че за да противодейства на руските действия Киев има ограничен набор от възможности за провеждане на серия от локализирани контраатаки, които да намалят способността на Русия да обгради украинските въоръжени сили.
Русия призна за още един убит генерал
Във военната теория „котелът” е оперативна маневра за обкръжаване на врага поне от три страни. Идеята идва от немския термин „kesselschlacht” (буквално „битка в котел”), като целта е прекъсване на снабдителните линии и капитулация на противника или принуждаването му да отстъпи по тесен фронт.
Маневрата е вариант типичното обкръжение, като при нея настъпваща сила атакува двата фланга на защитниците.
В руската военна история класически пример за „битка в котел” е контранастъплението при Сталинград, където съветските войски обкръжават Шеста германска армия през ноември 1942 г.
През 2015 г. неофициално разположените в Донбас руски сили осъществиха подобна маневра в битката при Дебалцево, където след успешно обкръжаване принудиха украинските защитници да се изтеглят по тесен хуманитарен коридор. В хода на евакуацията обаче руснаците нарушиха споразумението за примирие и обстреляха отстъпващите украинци.
Каква е ситуацията в Украйна след потъването на крайцера „Москва“
Според Йенсен най-добрият начин да бъде спряна руската „битка в котел” в Украйна е да бъде отблъснато обкръжаването.
Украинските войски биха могли да предприемат серия от разсейващи атаки, които да попречат на Русия да натрупа допълнителни сили и да държат частите на руската армия далеч от фронта в района между Харков и Изюм.
Друг възможен вариант за действие е отбранителна война и защита на всяка от целите на руското настъпление поотделно.
Тъй като украинските сили поддържат поредица от укрепени бойни позиции на изток, те ще трябва да поемат широкомащабните атаки с комбинирани оръжия на руската армия. Същевременно защитниците ще трябва да контраатакуват по фланговете настъпващите войски, надявайки се, че тежките загуби ще спрат руската операция.
Евентуална украинска победа в „битката в котела” би могла да доведе до пълно поражение на руската армия във войната в Украйна, смята Йенсен.
От американския център за анализи „Атлантически съвет” обаче посочват, че много от предимствата, които украинската армия използва в битката за северните градове, няма да са налице в Донбас.
Теренът на изток е много по-открит и лесно проходим, което дава възможност за разгръщането на големи танкови формации. Също така районът е по-близо до Русия. Това изключително улеснява снабдяването на руската армия и въздушните удари.
А украинските сили не само ще трябва да притъпят руския напредък, но и да отблъснат руските войски. Така може да се стигне до кървава война на изтощение, като линията на контрол ще се движи постепенно в една или друга посока, в зависимост от това коя армия надделява.
Същевременно Русия ще продължи да нанася въздушни и ракетни удари в цяла Украйна, за да попречи на украинската противовъздушна отбрана да се фокусира единствено върху Донбас и да създаде заплаха за Съединените щати и техните европейски съюзници и партньори да не разширяват намесата си в конфликта.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!