Д ве нови огнища на ебола за две седмици - първо в Демократична република Конго, а след това в Гвинея – предизвикаха изпращането на здравни екипи, които да се опитат да ограничат разпространението на смъртоносната болест, засилвайки международната подкрепа за местните власти.
Гвинея обяви епидемия от ебола на 14 февруари, след като трима души починаха, а други четирима се разболяха в селските райони на югоизточната част на страната. Това е и първото обявено огнище в Западна Африка, след като пандемията в целия регион приключи преди пет години, отнемайки живота на повече от 11 000 души. Първоначалният случай в новото огнище на Гвинея включва медицинска сестра в селските райони Гуеке, която почина на 28 януари, а останалите шест случая са на хора, присъствали на погребението ѝ на 1 февруари.
Guinea has declared an Ebola epidemic after three people died and four others became ill. The infected patients have been isolated in treatment centres.
— Al Jazeera English (@AJEnglish) February 15, 2021
Read more: https://t.co/X9qB6S7Nsq pic.twitter.com/FOyqk7mCo0
Град Гуеке се намира в близост до границите на Либерия, Сиера Леоне и Кот д’Ивоар, което поражда опасения за потенциално регионално разпространение. На 14 февруари президентът на Либерия Джордж Уеа призова чрез изявление здравните власти незабавно да ангажират общностите в градовете и селата, граничещи с Гвинея, и да увеличат мерките за борба с ебола. Междувременно лидерът на Сиера Леоне Юлиус Маада Био пристигна в Гвинея, за да се консултира с президента на Алфа Конде.
Гвинея, Сиера Леоне и Либерия понесоха тежестта на избухването на западноафриканската ебола през 2014-2016 г., което започна в Гвинея и погуби 11 300 души. Хуманитарните агенции предупреждават, че скоростта е от ключово значение за ограничаването на разпространението на вируса, а Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (IFRC) и Гвинейския червен кръст заявиха, че в Гвинея са активирани екипи, които включват повече от 2500 доброволци за проследяване на контактни лица, психологически и социална подкрепа; екипите също така доставят чиста вода и помагат при прочистването на канализационната мрежа в застрашените райони.
Основната причина, поради която епидемията от ебола, ударила Западна Африка между 2013 и 2016 г., е толкова смъртоносна, е именно забавянето - отнема около три месеца, за да се потвърди вирусът като причина за поредица от мистериозни смъртни случаи, започнала в южната част на Гвинея през декември 2013 г. Към момента на установяване на вируса има вече 60 починали, а огнището се е разпространило в двете съседни държави Либерия и Сиера Леоне. Едва през август 2014 г. СЗО обявява епидемията за извънредна ситуация с международна значимост и това помага за мобилизирането на глобален отговор, докато смъртните случаи нарастват до над 1000.
Новото огнище в Гвинея следва появата на болестта в Източно Конго, където са регистрирани четири случая - последният е от 14 февруари. От август 2018 г. регионът се бори с първото в света огнище на ебола в активна зона на конфликт. Новият клъстер се появи три месеца след като последното огнище на страната - в западната част на страната - беше обявено за приключено. Откакто е установена ебола за първи път - през 1976 г., е имало общо 12 огнища в Конго.
Болестта е един от най-големите проблеми за страните в Западна и Централна Африка. Тя се разпространява през хора и се прехвърля от животни, най-вероятно прилепи. Ебола е трудна за възпиране заради тежката заболеваемост и факта, че дори излекувани хора, могат да заразят други дълго след лечението, тъй като болестта може да остане дори в кърма или семенната течност. Друг основен проблем е, че ебола се разпространява в държави, които имат тежки конфликти и ударени здравни системи, а на много места няма канализация или достъп до чиста вода. Правителствата в региона придобиха опит от минали огнища на ебола и включването на обществеността сега се смята за жизненоважна за цялостната реакция. В Източно Конго, където новите случаи бяха открити близо до град Бутембо, историята показва пропастта между правителство и местни жители, тъй като хуманитарният отговор се прилага така, че често отчуждава общностите. Липсата на доверие подхранва съпротивата срещу централното правителство, докато медицинският език, използван от хуманитарните работници допълнително сплашва онези, които трябва да получат помощ.
Опитът през годините затвърди необходимостта антрополози и социолози, например, да бъдат част от здравните екипи. Несигурността в Източно Конго, където действат над 10 въоръжени групи, прави особено трудна зоната за работа на държавните и международни служители.
🇨🇩:#Ebola vaccination campaign officially launched in #Butembo #DRC — just one week after the resurgence of the virus. Health workers at Matanda health centre, where the first Ebola patient was treated, were the first to be vaccinated. pic.twitter.com/tNucuLpkrC
— WHO African Region (@WHOAFRO) February 15, 2021
Северно Киву като цяло и районът около Бени, които бяха засегнати през 2018 г. от ебола, са измъчвани от насилие в продължение на десетилетия; заради боевете и дейността на многобройни групировки, разселените са над един милион. Тъй като мнозина намират подслон при приятели или роднини, това пък създава тежки условия на живот без много пространство, което спомага за предаването на ебола. Докладите от района показват също, че корупцията и случаите на сексуално насилие подкопават връзката между хуманитарните работници и местната общност. Наличието на ваксини срещу ебола - дълго време в процес на разработка – промени нещата. В Източно Конго започнаха тествания и първи доставки на ваксини, а Световната здравна организация заяви, че ще помогне за набавянето на ваксини за Гвинея, ако огнището там бъде потвърдено като следствие на т.нар. Заирски щам, обхванат от настоящите ваксини. Превенцията и наблюдението също са от ключово значение, затова международните организации настояват да се продължи в инвестирането в изграждане на здравни системи и наблюдение за възможни нови огнища. Това е трудна задача дори днес, тъй като дори и местните общности да подкрепят инициативите, правителствата имат редица проблеми при изпълнението.
Опасността от разпространение на ебола в конфликтни зони е още по-голяма. Международните наблюдатели предупреждават през последните месеци за възможността от неконтролирана епидемия заради засилващи се сражения и терористични атаки в Западна и Централна Африка. През изминалия уикенд групировката Съюзени демократични сили, свързана с терористичната организация "Ислямска държава", нападна град в източната част на Демократична република Конго, убивайки 13 души и ранявайки над 10. Нападението е именно в район, застрашен от разпространението на болестта и реакцията на властите и международните организации ще бъде забавена значително, тъй като това е поредното подобно терористично нападение през последните месеци.
Въпрос на време е терористични групи да се възползват от епидемията – така например през последните години пропагандата на различни местни организации разпространяваше фалшиви новини сред местното население срещу взимането на лекарства и ваксини. Ситуацията е толкова тежка, че Русия изпрати съветници и помощ в страната, където Франция също разполага със сили и влияние. През последната половин година Москва все повече обръща внимание на богатите на ресурси Уганда и Демократична република Конго, след като установи стабилно присъствие в Централноафриканската република.
