Нова надежда за пациенти с Паркинсон в напреднал стадий

Х ората с напреднала форма на болестта на Паркинсон често се затрудняват да изминат повече от няколко крачки или да спят през нощта, но нови изследвания дават надежда за облекчаване на тези два изтощителни симптома.

Дегенеративното заболяване, от което страдат милиони хора по света, нарушава двигателните функции и в по-късните си стадии често приковава пациентите към леглото или инвалидната количка. Това се дължи на състояние, наречено ортостатична хипотония, което се появява, когато човек се изправи и кръвното му налягане спадне, причинявайки замайване и дори припадък след няколко крачки. При страдащите от Паркинсон това се случва, тъй като е нарушен регулатор в мозъка, който обикновено осигурява достатъчен приток на кръв към него, когато се изправяме.

Но ново френско изследване, публикувано в „New England Journal of Medicine” миналата седмица, установи, че имплант в гръбначния мозък може да помогне на пациенти с напреднал Паркинсон да се изправят на крака. По-рано тази година неврохирурзите Жослин Блох и Грегоар Куртин разкриха, че подобен имплант е позволил на трима парализирани хора отново да ходят.

Двамата са участвали и в най-новото изследване, при което подобен имплант е тестван върху 48-годишна жена. Въпреки че жената не е имала Паркинсон, тя е била с толкова сходни симптоми, включително ортостатична хипотония, че първоначално е била диагностицирана с това заболяване.

При парализираните хора имплантът за гръбначен мозък имитира начина, по който мозъкът изпраща електрически импулси към мускулите, като възстановява прекъснатата връзка. Но при ортостатична хипотония той стимулира регулатора в мозъка, който усеща нуждата от изпращане на повече кръв, когато хората стоят изправени.

Преди да получи импланта, жената припадала, след като направела няколко крачки. Три месеца след операцията тя е в състояние да измине повече от 250 метра с помощта на рамка за ходене, се казва в проучването. "Тя не е излекувана, не би могла да участва в маратон, но тази операция очевидно е подобрила качеството ѝ на живот", каза Блох пред АФП.

Това обаче е единичен случай и са необходими допълнителни изследвания, особено с участието на пациенти с Паркинсон. Все още не е сигурно, че формата на ортостатична хипотония, наблюдавана при пациентите с Паркинсон, може да бъде коригирана единствено чрез стимулиране на регулатора, към който е насочен имплантът.

Безсънието е друг често срещан бич за 10-те милиона страдащи от Паркинсон в световен мащаб, повече от три четвърти от които имат симптоми, свързани със съня, сочат данни на Фондация "Паркинсон". Сънят може да бъде повлиян от неконтролируемото разклащане, което събужда пациентите, а друг фактор е липсата на допамин, често срещана при хора с Паркинсон.

Exercise and physical activity can improve many motor and non-motor Parkinson’s symptoms.

ACSM partnered with @ParkinsonDotOrg to spread awareness of exercise recommendations for those with Parkinson’s. #WorldParkinsonsDay

Download here: https://t.co/vyhbAdD7FB pic.twitter.com/dx3XzrZshi

— Asociación Parkinson Madrid (@ParkinsonMadrid) April 13, 2022

Лекарството апоморфин обикновено се използва за заместване на допамина, като намалява симптомите като треперене и скованост. Но когато се приема перорално, лекарството може да доведе до скок на допамина и след това до спад, което води до мускулни спазми.

Според проучване, публикувано в списание „Lancet Neurology”, устройство, подобно на инсулинова помпа, което доставя непрекъснато апоморфин през цялата нощ, може да реши проблема. Съавторът Еманюел Фламон-Роз е ръководил предишни изследвания, които показват, че подобна помпа би помогнала при Паркинсон, но новото изследване обяснява как тя помага на съня. Проучването е установило, че при пациенти, използвали помпата, сънят се е "подобрил значително" в сравнение с тези, които са получавали плацебо. Фламон-Роз заяви пред АФП, че "ограниченията, свързани с носенето на малка помпа", са много по-малки през нощта, в сравнение с носенето на такова устройство през целия ден.

Въпреки това, тъй като проучването е имало малка извадка - по-малко от 50 души, и е било насочено към хора във вече напреднал стадий на Паркинсон, са необходими допълнителни изследвания.