Нобелова награда за мир във време на войни, трябваше ли да бъде обявена „бяла година“

Я понската организация "Нихон Хиданкьо", обединяваща оцелели от американските атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки, извършени на 6 и 9 август 1945 г., спечели вчера Нобеловата награда за мир.

Оцелелите от атомните бомби в Япония спечелиха Нобеловата награда за мир

„Норвежкият Нобелов комитет реши да присъди Нобеловата награда за мир за 2024 г. на японската организация „Нихон Хиданкьо“. Това гражданско движение на оцелели от атомните бомби в Хирошима и Нагасаки, известни още като хибакуша, получава наградата за мир за усилията си за постигане на свят, свободен от ядрени оръжия, и за това, че чрез свидетелски разкази показва, че ядрените оръжия никога повече не трябва да бъдат използвани“, се казва в изявлението на Норвежкия нобелов комитет, публикувано на сайта на Нобеловите награди.

BREAKING NEWS
The Norwegian Nobel Committee has decided to award the 2024 #NobelPeacePrize to the Japanese organisation Nihon Hidankyo. This grassroots movement of atomic bomb survivors from Hiroshima and Nagasaki, also known as Hibakusha, is receiving the peace prize for its… pic.twitter.com/YVXwnwVBQO

— The Nobel Prize (@NobelPrize) October 11, 2024

„В отговор на нападенията с атомни бомби през август 1945 г. възниква глобално движение, чиито членове работят неуморно за повишаване на осведомеността относно катастрофалните хуманитарни последици от използването на ядрени оръжия. Постепенно се разви силна международна норма, която заклеймява използването на ядрени оръжия като морално неприемливо. Тази норма стана известна като "ядреното табу“, се допълва в текста.

„Свидетелствата на хибакуша – оцелелите от Хирошима и Нагасаки -– са уникални в този по-широк контекст. Тези исторически свидетели спомогнаха за създаването и консолидирането на широко разпространена опозиция срещу ядрените оръжия в целия свят, като се базираха на лични истории, организираха осведомителни кампании въз основа на собствения им опит и отправяха спешни предупреждения срещу разпространението и използването на ядрени оръжия. Хибакуша ни помагат да опишем неописуемото, да мислим за немислимото и да разберем по някакъв начин неразбираемата болка и страдание, причинени от ядрените оръжия“, се посочва в изявлението.

Коя е организацията "Нихон Хиданкьо", носителка на тазгодишната Нобелова награда за мир

„Въпреки това Норвежкият нобелов комитет иска да отчете един окуражаващ факт: от близо 80 години насам нито едно ядрено оръжие не е било използвано във война. Изключителните усилия на „Нихон Хиданкьо“ и на други представители на хибакуша допринесоха значително за установяването на ядреното табу. Ето защо е тревожно, че днес това табу срещу използването на ядрени оръжия е подложено на натиск“, се отбелязва в текста.

„Ядрените сили модернизират и подобряват арсеналите си; изглежда, че нови държави се готвят да придобият ядрени оръжия; и се отправят заплахи за използване на ядрени оръжия в текущи военни действия. В този момент от човешката история си струва да си припомним какво представляват ядрените оръжия: това са най-разрушителните оръжия, които светът някога е виждал“, припомня Норвежкият нобелов комитет.

Nobel Peace Prize Winner Toshiyuki Mimaki:

“I thought the prize would go to those working hard in Gaza.

In Gaza, bleeding children are being held by their parents. It’s like Japan 80 years ago."

36,000 tons of explosives were dropped on Hiroshima/Nagasaki

82,000 tons have… pic.twitter.com/Ppt9uSHOB6

— Khalissee (@Kahlissee) October 11, 2024

„През следващата година ще се навършат 80 години от момента, в който две американски атомни бомби убиха около 120 000 жители на Хирошима и Нагасаки. Подобен брой хора са починали от изгаряния и радиационни увреждания през следващите месеци и години. Съвременните ядрени оръжия имат много по-голяма разрушителна сила. Те могат да убият милиони хора и биха повлияли катастрофално на климата. Една ядрена война може да унищожи нашата цивилизация“, посочва Комитетът.

„Съдбите на оцелелите от ада в Хирошима и Нагасаки дълго време бяха прикривани и пренебрегвани. През 1956 г. местните сдружения на хибакуши заедно с жертвите на изпитания на ядрени оръжия в Тихия океан създават Японската конфедерация на организациите на пострадалите от атомните и водородните бомби. Съкратено на японски език името на конфедерацията е „Нихон Хиданкьо“. Тя се превърна в най-голямата и най-влиятелна организация на хибакуша в Япония“, допълва Норвежкият нобелов комитет в изявлението си.

„В основата на визията на Алфред Нобел е убеждението, че ангажираните хора могат да променят нещо. Присъждайки тазгодишната Нобелова награда за мир на „Нихон Хиданкьо“, Норвежкият нобелов комитет иска да отдаде почит на всички оцелели, които въпреки физическото страдание и болезнените спомени са избрали да използват скъпоструващия си опит, за да пораждат надежда и да подтикват към ангажираност за мир“, се допълва в текста.

„Нихон Хиданкьо“ е направила обществено достояние хиляди свидетелски разкази, публикувала е резолюции и публични призиви и изпраща ежегодно делегации в ООН и на различни конференции за мир, за да напомни на света за неотложната необходимост от ядрено разоръжаване“, се казва в документа.

„Един ден хибакуша вече няма да са сред нас като свидетели на историята. Но със силна култура на паметта и постоянна ангажираност новите поколения в Япония ще продължават да предават опита и посланието на свидетелите. Те вдъхновяват и обучават хората по целия свят. По този начин те спомагат за запазване на ядреното табу – предпоставка за мирно бъдеще на човечеството“, посочва Комитетът.

В заключение на изявлението се посочва, че Нобеловата награда за мир за 2024 г. отговаря на желанието на Алфред Нобел да бъдат отличени усилията, които носят най-голяма полза на човечеството.

Обявяването на носителя на най-престижното отличие за мир в света не оправда прогнозите на песимистите, че тази година заради много конфликти по света няма да бъде обявен нобелов лауреат за мир и 2024 г. ще остане в историята като поредната „бяла година“. Понятието „бяла година“ обозначава годината, в която не се връчва Нобелова награда за мир. В историята на престижното отличие това се е случвало общо 19 пъти досега. За последно „бяла година“ има през 1972 г. по време на Виетнамската война.

Nearly 80 years after the Hiroshima and Nagasaki attacks, Nihon Hidankyo, a group of atomic bomb survivors, received the Nobel Peace Prize on Friday. Many have dedicated their lives to sharing their experiences and campaigning for nuclear disarmament. https://t.co/Xg0z86jQuC pic.twitter.com/v8O2FKte6a

— The New York Times (@nytimes) October 11, 2024

Седмица преди обявяването на лауреата на Нобеловата награда за мир през настоящата година Дан Смит, директор на Стокхолмския международен институт за изследване на мира заяви, че би предпочел 2024 г.  отново да "бяла година" защото по света сега бушуват 50 конфликта, припомня Франс прес. "Може би е време да заявим: "Да, прекалено много хора положиха големи усилия, но без резултат и трябва повече хора и повече световни лидери да се събудят и да осъзнаят, че ние сме в изключително опасна ситуация", заяви Дан Смит пред Франс прес. "Сега имаме над 50 конфликта по света и смъртността от тях значително се е увеличила през последните две години", допълни той.

Но в Осло, където Нобеловата награда за мир се присъжда от Норвежкия нобелов комитет, перспективата за "бяла година" се възприемаше като констатация за провал на усилията за мир и следователно този вариант се изключваше. Тази година номинираните бяха 286, но според регламента на престижното отличие списъкът с имената им се пази в тайна в продължение на 50 години. Това обаче не попречи някои имена все пак да бъдат обявени публично от номиниращите ги. Тази година това бяха няколко организации, свързани с Близкия изток, сред които Агенцията на ООН за палестинските бежанци и организации за защита на човешките права –  палестинската организация "Ал Хак" и  израелската организация "Б'Целем", посочва Франс прес. Учени от Свободния университет в Амстердам пък казаха, че са номинирали базираните в Близкия изток организации "Екопийс" ("Екомир"), "Уимен уейдж пийс" ("Жените плащат за мира") и "Уимен ъв дъ сън" ("Жените на слънцето") заради техните усилия за постигане на мир между израелците и палестинците.  

В крайна сметка наградата не отиде при организация, която по някакъв начин е асоциирана с конфликта в Близкия изток, който в последния месец ескалира сериозно. От война в ивицата Газа между Израел и радикалното палестинско движение „Хамас“, разразила се след нападението от 7 октомври на „Хамас“ срещу Южен Израел, той се превърна и във война между Израел и ливанското шиитското движение „Хизбула“, подкрепящо „Хамас“ и подкрепяно от Иран. Конфликтът се изроди и в атаки с дронове и ракети на йеменските бунтовници хуси срещу кораби в Червено море и в пленяване на екипажи на плавателни съдове там в знак на подкрепа за палестинска кауза. След пленените от хусите моряци има и двама българи. На два пъти през последната половин година Иран, чиито проксита са „Хамас“, „Хизбула“ и хусите, предприе и масирани ракетни атаки срещу Израел.

Нобеловата награда за мир не беше връчена и на организация или на физическо лице, което да напомня по някакъв начин за друг горещ конфликт – този в Украйна, приближаващ вече третата си годишнина.

Не се оправдаха и очакванията отличието да отиде при Суданските центрове за спешна реакция  – организация с клонове из цял Судан, които предоставят помощ  на засегнатите от гражданската война, бушуваща там и оставаща в сянка на конфликтите в Газа и Украйна.

Коалицията "Спрете роботите убийци!", обединяваща неправителствени организации, борещите се срещу автономните роботизирани оръжейни системи, също се размина с отличието въпреки прогнозите в тази насока.

Не беше отличено въпреки някои прогнози и физическо, или юридическо лице, свързано по някакъв начин със защитата на правата на жените и на човешките права в Афганистан, където след изтеглянето на западните сили се върна на власт режимът на талибаните, въвел жестоки ограничения за представителките на нежния пол – ситуация, отразяваща според някои анализатори провала на 20-годишните усилия на Запада за омиротворяване на азиатската страна.

Тазгодишният Нобелов лауреат за мир, организацията „Нихон Хиданкьо“, основана през 1956 г., обединява в цяла Япония оцелелите от ядрените бомбардировки или така наречените хибакуша. Хибакуша буквално идва от думите „хи“, означаваща „засегнат“, „баку“ – „бомба“ и „ша“ – „човек“. Но след август 1945 г.  понятието започва да се използва най-вече за засегнатите от атомните бомбардировки.

Организацията „Нихон Хиданкьо“ документира опустошителните последствия от двете ядрени бомбардировки, причинили смъртта на 140 000 души в Хирошима и на 74 000 души в Нагасаки само в периода от двата ядрени удара през август 1945 г. до края на 1945 г. Двата ядрени взрива в Япония на 6 и на 9 август 1945 г. предизвикват убийствено вредна в краткосрочен и дългосрочен план радиация. Оцелелите от двете бомбардировки през остатъка от живота си са обречени на засилен риск да развият определени онкологични заболявания заради радиацията, на която са били изложени. Те също така са били и жертва на жестока изолация и дискриминация в самото японско общество, в което дълго време се е битувало вярването, че лъчевата болест е заразна, припомня Франс прес.

От създаването си до днес „Нихон Хиданкьо“ предоставя съвети и помощ на хибакуша, но постепенно се превръща и в защитник на пацифистката и антиядрената кауза. Организацията от дълго време е потенциален кандидат за Нобеловата награда за мир и се бори за предотвратяване на ядрена война и за елиминиране на ядрените оръжия, както и за сключване на международно споразумение за пълна забрана на ядрените оръжия. За нобелово отличие за мир тя е била номинирана през 1985, 1994 и 2015 г. от базираното в Швейцария Международно бюро за мир, припомня японското издание „Джапан таймс“.

През 2010 г. „Нихон Хиданкьо“ спечели Наградата за социален активизъм по време на Световната среща на върха на Нобеловите лауреати за мир, припомня индийското издание „Индиън експрес“.  През 2003 г. организацията печели наградата за мир, носеща името на Нобеловия лауреат за мир Шон Макбрайд – ирландски политик, който е бил външен министър и председател на Международното бюро за мир.

През годините „Нихон Хиданкьо“ води кампанията си срещу ядрените оръжия, като изпраща хибакуша по целия свят, за да разказват какво са преживели през 1945 г. Хибакуша са говорили пред страните членки от ООН и са посещавали държавите, притежаващи ядрени оръжия, за да разказват там за ужаса, през който са преминали преди 79 години.

През 2009 г., след като получи Нобеловата награда за мир, тогавашният американски президент Барак Обама посети Хирошима, срещна се с няколко хибакуша и ги прегърна. Това беше историческа визита, тъй като до този момент нито един от предшествениците на Обама не беше посещавал Хирошима, отбелязва Франс прес

През годините „Нихон Хиданкьо“ прие в редиците си и онези, които по време на ядрените бомбардировки са били новородени или дори са били все още неродени, в утробата на майките си, на 6 и 9 август 1945 г. Всички тези „бебета на ужасяващото японско лято“ през целия си живот са преследвани от призрака на ядрената трагедия. Едно от тези бебета е Джиро Хамасуми. Майка му е била бременна с него, когато е избухнала атомната бомба в Хирошима. В трагедията загива баща му, от чието тяло, превърнато в безформена маса,  остават само ключ, катарама на колан и част от портмоне. Джиро е роден през февруари 1946 г., половин година след ядрения ужас в Хирошима. За този ужас той научава от разказите на по-големите си братя. Те му говорят за ослепителната светлина, за тътена, за пожарите след това, за миризмата на горяща човешка плът, стелеща се над града. Самият Джиро за късмет не е засегнат от последиците от ядрената бомбардировка, белязали много деца, намирали се при извършването ѝ в утробата на майките си.

Организацията „Нихон Хиданкьо“ смята, че Япония трябва да признае отговорността си, че е предизвикала войната, довела до огромните щети, причинени от атомните бомбардировки и следователно да обезщети оцелелите от тях. Тя защитава приемането на закон, който да предвижда изплащане от държавата на обезщетения на хибакуша и на техните семейства. В хода на кампанията си асоциацията организира петиции, походи и седящи стачки. Редовно публикува и декларации-реакции на събитията по света, в които отново отеква гласът й срещу ядрените оръжия. Членовете й протестираха тази година срещу ученията с тактически ядрени оръжия, извършени от Русия, и срещу субкритичния ядрен опит (опит, при който не последва експлозия), извършен от САЩ, припомня Франс прес.

Съпредседатели на „Нихон Хиданкьо“ са Теруми Танака, Шигемицу Танака и Тошиюки Мимаки.  Генерален секретар на организацията е Суеичи Кидо. Двамата Танака са от Нагасаки. Теруми е бил на 13 години по време на ядрената бомбардировка, а Шигемицу е бил 4-годишен. Те са се намирали съответно на 3,2 и на 6 километра от мястото, на което се е взривила атомната бомба преди 79 години. Тошиюки Мимаки е от Хирошима и е бил на 3 годинки, когато там е била пусната атомната бомба. Кидо е от Нагасаки е бил 5-годишен, когато там се е взривила ядрената бомба.

Към март на 2024 г. общият брой на официално признати за оцелели от двете ядрени бомбардировки в Япония възлиза на 106 825 души, съобщава японската агенция Киодо, като се позова на данни на японското министерство на здравеопазването, труда и социалните грижи. Броят на оцелелите е намалял със 6824 души спрямо предходната година. Средната възраст на оцелелите е 85 години. Това прави още по-спешна и неотложна задачата на „Нихон Хиданкьо“ да предаде щафетата на идните поколения, защото в скоро време няма да има жив хибакуша.

Задачата на отличената с Нобеловата награда за мир организация е още по-неотложна и предвид това че ядреното разубеждаване е заложено във военните доктрини на редица страни по света.

При присъждането на отличието Норвежкият нобелов комитет изрази безпокойството си, че днес табуто на използването на ядрено оръжие е под натиск и че в рамките на войните, бушуващи сега, се прибягва до заплахи за използване на ядрено оръжие, припомня Франс прес. Това индиректно препраща към заплахата, дошла от руския президент Владимир Путин в края на септември. Тогава той заяви, че неговата страна би могла да използва ядрено оръжие в отговор на всяко нападение, предприето срещу Русия дори от страна, която не притежава ядрено оръжия, но е подкрепяна от ядрена сила.

От началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Москва редовно отправя подобни заплахи. Целта е да бъдат убедени западните страни да не стигат прекалено далеч в подкрепата си за Украйна, казват експерти. Последното предупреждение дойде в навечерието на срещата на украинския президент Володимир Зеленски с президента на САЩ Джо Байдън във Вашингтон. Там Зеленски беше отишъл, за да дискутира разрешаването на неговата страна да използва западни ракети за поразяване на цели в дълбочина на руската територия.

Освен заплахите за използване на ядрено оръжие, идващи от Москва, бойните действия се развиват и в близост до две ядрени централи – тази в украинската Запорожка област и тази в руската Курска област. Ядрената авария в Чернобил през април 1986 г. и ядрената авария във Фукушима през 2011 г. показват, че не само ядрените оръжия крият рискове. Рискове може да има и от всяка конфронтация в района на ядрена централа.

Присъждането на Нобеловата награда за мир на японската организация, бореща се срещу ядрените оръжия и в по-общ план срещу ядрените рискове, е индиректно предупреждение към участниците във войната в Украйна, най-вече към Русия. Но също и е предупреждение към съюзниците на Русия – Китай и Северна Корея. Пекин увеличава броя на ядрените си ракети и на ядрените си подводници, но засега  все пак се придържа към политиката си за неизползване на ядрени оръжия. В началото на октомври севернокорейският лидер Ким Чен-ун заплаши да използва без колебание ядрено оръжия в случай на атака, извършена срещу Северна Корея от Южна Корея или от САЩ. А малко преди това, в края на септември севернокорейският лидер призова за засилване на ядрените способности на страната му и публикува първи снимки от визитата си в обект за обогатяване на уран. През април пък, според севернокорейската държавна агенция КЦТА, той е наблюдавал лично първо военно учение за симулиране на ядрен отговор на евентуална атака по територията на Северна Корея. През януари Пхенян обяви, че е тествал подводна ядрена оръжейна система. Още преди две години Ким Чен-ун обяви за необратим статута на ядрена сила на неговата страна. Този статут беше вписан година по-късно в конституцията на страната.

В допълнение на тези ядрени заплахи, свързани с войната в Украйна, както и със съюзниците на Москва, конфликтът в Близкия изток също крие ядрена заплаха. Там основата ос на противоборство е между Израел и Иран, действащ чрез прокситата си. Израел  нито официално е обявил, че е ядрена сила, нито пък го е отрекъл, припомня Центърът за оръжеен контрол и неразпространение във Вашингтон. Страната не е част от Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Според оценки Израел притежава около 90 базирани на плутоний ядрени бойни глави и е произвел достатъчно плутоний за 100-200 бойни глави, се казва в информация на сайта на Центъра.

Иран пък не престава да развива ядрената си програма, откакто международното споразумение, целящо нейното ограничаване, се разпадна през 2018 г., когато тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп изтегли страната си от него, посочва Франс прес. Иран отрича неговата ядрена програма да има военни цели. Но Техеран предупреди Израел, че евентуален израелски удар по ирански ядрени обекти, ще предизвика още по-силен отговор. Израел пък обеща, без да навлиза в подробности, че ще има смъртоносна, прецизна и изненадваща атака срещу Иран в отговор на иранския ракетен обстрел по Израел от началото на октомври в контекста на войната в Газа. Последва предупреждение към Израел от американския президент Джо Байдън да не атакува ирански ядрени инсталации, докато кандидатът за президент на САЩ от републиканската партия Доналд Тръмп насърчи Израел да направи точно обратното. Пред израелските заплахи за отговор на иранската ракетна атака ирански депутати призоваха в четвъртък иранския върховен духовен лидер аятолах Али Хаменей да ревизира иранската ядрена доктрина, която официално е с мирни цели. А според Международната агенция за атомна енергия Иран има суровини за производството на три атомни бомби.

Присъждането на Нобеловата награда за мир на японската организация „Нихон Хиданкьо“ следователно е и индиректен апел да не се прибягва до ядрено оръжие и в Близкия изток.

След обявяването на новия Нобелов лауреат за мир вчера генералния секретар на ООН Антониу Гутериш отново призова за елиминиране на ядрените оръжия, които той нарече „двигатели на смъртта“. Той припомни, че оцелелите от ядрените бомбардировки в Хирошима и Нагасаки са пазители на спомена за ужасяващата цена за човечеството от ядрените оръжия.

Японската организация получи Нобеловата награда за мир половин век, след като друг японец беше отличен с това престижно отличие. Това беше бившият японски премиер Ейсаку Сато. Той получи отличието през 1974 г. като признание за подписването от страна на Япония на договора за неразпространение на ядрените оръжия. През 2017 г. Международната кампания за премахване на ядрените оръжия получи Нобеловата награда за мир за приноса й за приемането на историческия договор за забраната на ядреното оръжие. През 2005 г. Международната агенция за атомна енергия и тогавашният неин ръководител Мохамед ел Барадей получават Нобеловата награда за мир за усилията им да предпазят света от ядрена катастрофа.

Хибакуша, както стана ясно от изявлението на Норвежкия нобелов комитет, са вид, обречен на изчезване и един ден хората ще научават за ужаса от август 1945 г. не от техните преки разкази, а от разказите на онези, които са поели тяхната щафета. Но на събитията отпреди 79 години са посветени и редица книги и филми. Три тънички книги, преведени на български език, също може да се каже, че изпълняват мисията на хибакуша.

„Летците от Хирошима“ на Ханс Херлин, представя свидетелската гледна точка на онези, които участвали в ядрената бомбардировка над Хирошима и Нагасаки. „Историята на говорещото столче“ на Миоко Мацутани връща читателя към ужаса от август на 1945 г. под формата на приказка, в която обаче магията не води до щастлива развръзка, а до горчива истина. „Черен дъжд“ на Масуджи Ибусе показва какво е да си оцелял от ядрения взрив и на каква дискриминация може да те обрече това.

В свят, в който има 50 конфликта, съществуват над 300 разнородни награди за мир, припомни неотдавна за Франс прес Олав Ньолстад, директор на Норвежкия нобелов институт, подпомагащ Норвежкия нобелов комитет в подбора на лауреатите на Нобеловата награда за мир. Най-новата сред тях е руската награда за мир на името на Лев Толстой, пише Франс прес.

На 9 септември на бляскава церемония в московския „Болшой театър“ тя беше присъдена за първи път под патронажа на руския президент Путин. Първият лауреат на новото отличие е Африканският съюз. Този избор на журито, определящо победителите, не е случаен. В този момент Русия се опитва да разшири влиянието си в Африка. А от Африка така и не дойде нееднозначно осъждане на руската инвазия в Украйна. „Новата награда допринася за създаването на един нов справедлив многополюсен световен ред“, увери Путин в изявление по повод обявяването на първия ѝ лауреат, припомня Франс прес.

Лев Толстой е един от титаните на руската и световната литература. Той е бил пацифист. Неговите наследници нямат нищо против една награда за мир да носи неговото име. Но част от роднините на Лев Толстой възразяват наградата да бъде връчвана от страна, която е нахлула в друга страна и която сега води война в нея. Такова е мнението на Стефан Толстой, правнук на Лев Толстой, който сега живее в Стокхолм. На различно мнение е Владимир Толстой, пра-правнук на Лев Толстой, който живее в Москва и е директор на музея „Толстой“ там, а преди това е бил и съветник на Кремъл по въпросите на културата. Така наградата за мир се превърна в повод за разделение в клана Толстой.

А нещата стават още по-пикантни, тъй като в наградното жури фигурира и внукът на френския генерал Де Гол – Пиер Де Гол, известен с прокремълските си позиции, отбелязва Франс прес.

Засега новото отличие за мир има малко шансове да засенчи Нобеловата награда, присъждана в Осло от 1901 г. насам. Отличието на името на Лев Толстой по-скоро напомня за опити за други алтернативни награди за мир, учредявани от Москва. Такава е например наградата на името на Сталин, създадена през 1949 г. Впоследствие тя е прекръстена на награда „Ленин“ и сред нейните лауреати са чилийският поет Пабло Неруда, френският писател Луи Арагон, съветските лидери Леонид Брежнев и Никита Хрушчов, световно известният художник Пабло Пикасо, кубинският лидер Фидел Кастро. Наградата оцелява до разпадането на СССР.

След като Нобеловата награда за мир беше присъдена на китайския дисидент Лю Сяобо през 2010 г., разгневеният от това Пекин създаде своя алтернативна награда за мир, наречена „Конфуций“ и сред нейните лауреати са руският президент Владимир Путин, кубинският лидер Фидел Кастро, бившият президент на Зимбабве Роберт Мугабе и др.

Олав Ньолстад от Норвежкият нобелов институт приветства появата на всяка нова награда за мир, но изразява увереност, че Нобеловата награда за мир си остава най-престижната в света и с това се откроява сред другите отличия.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase