Н ю Орлиънс, един от най-удивителните и колоритни градове в Съединените щати, продължава и днес да очарова със своята уникалност и космополитен дух. Основан от французи, завладян от испанци и впоследствие придобит от американците, градът вече повече от три века се откроява като най-малко западния американски град. С всеки изминал ден духът му се преоткрива от милиони туристи, които идват да усетят друг свят, без да напускат пределите на Америка, предава Voice of America (VOA).
Архитектурата на Ню Орлиънс – с ковано-железните си балкони в испански стил и франкофонски надписи – се различава драстично от тази в останалите градове на САЩ, а местният диалект и културата сякаш предразполагат към по-бавен и безгрижен ритъм на живот. Прочут заради джаза, карнавала "Марди Гра" и бурния си нощен живот, градът съчетава в себе си и мистичните традиции на вуду магията, както и пищната креолска кухня.
Град на музиката, мистиката и вкусовете
По улиците на Френския квартал, откъдето започва историята на града, животът никога не спира – барове и магазини работят денонощно, а имената на улиците са изписани върху плочките на тротоарите – улеснение за всеки, който е прекалил с креолските коктейли. Една разходка там ще ви отведе през пазари, където се смесват аромати на Мексиканския залив и европейски морски деликатеси.
Художници като Оскар, които изработват фигурки от фолио на пазара, пеят, докато творят, а усмивката никога не слиза от лицата им. „Тук всички култури са смесени – от Пакистан, Ирак, Африка“, казва той. Креолската кръв кипи по-силно и от най-силното кафе, а поничките бенье (вид пържено тесто, обилно поръсено с пудра захар) са задължителни за всеки турист.
Град на изпитания и надежда
Истинската същност на Ню Орлиънс отеква в историите на неговите жители, преживели трагедията на урагана Катрина през 2005 г. В най-ниско разположения квартал – Деветият окръг – водата отнесе почти всичко. Но Бърнел Котлон, бивш военен, се завръща, събира последните си средства и открива единствения хранителен магазин в района. Там супермаркетът не е печеливш бизнес, а препитание за оцеляване и подкрепа на общността.
„Това е домът ми. Тук царят разруха и бедност, хората разчитат на мен“, споделя Бърнел. Вместо пари хората често оставят благодарствени надписи по стените – нематериален белег на общност и солидарност, които сплотяват квартала срещу всички стихии.
Сред бурите на Голямата река
Със своите масивни диги, изградени след трагедиите, днес Ню Орлиънс се счита за по-защитен, но никой не знае кога природата ще се разгневи отново. Инженерите непрестанно подобряват системите за отводняване, които в пикови моменти източват огромни количества вода всяка секунда, докато земите на Луизиана се стопяват под натиска на залива.
Междувременно в околностите процъфтява и друго, неочаквано богатство – популация от милиони алигатори. Местните фермери ги отглеждат не само заради месото и кожата, но и като част от национална програма за защита на вида. Философията е практична – „Колкото по-бързо ги изядеш или сложиш на себе си под формата на колан—толкова повече помагаш за опазването на алигаторите.“
Кулинария между континенти
Креолската кухня е истински културен микс – пикантно гъмбо и екзотични комбинации като чийзкейк с месо от алигатор. В Ню Орлиънс всяка хапка разказва история и всеки местен ресторант съчетава традиции от Европа, Африка и Америка.
Градът на мечтателите
Историите на жителите на Ню Орлиънс показват, че тук мечтите се раждат лесно. 17-годишната Алиса Карстън вече планира полета си до Марс, а баща ѝ пази с умиление всички спомени от нейните детски космически лагери. Различни хора идват от цял свят, водени от духа на легендарни музиканти като Луис Армстронг, който е научил първите си уроци по корнет именно на улиците тук.
„Джазът не е само музика, а начин на живот“, повтарят в Музея на джаза, където златният мундщук на Армстронг е съхранен до уличен барабан, направен от консервна кутия. Може би тук някъде се крие истинската магия на града.
Ню Орлиънс – градът на постоянния танц между светлина и сянка, между живот и изпитание.