От Барбадос до Белиз: Климатични промени и реформа на световната финансова система

Н а стотици мили от бреговете на Южна Америка се намират скалистите вулканични острови Галапагос. Гъмжащи от необичайни същества – от птици със сини крака до подобни на дракони игуани – тези острови отдавна са вдъхновявали новаторско мислене. 

Посещението на натуралиста от 19-ти век Чарлз Дарвин подтиква неговата известна теория за еволюцията, която предполага, че видовете, които са по-приспособени към заобикалящата ги среда, са по-склонни да оцелеят. И сега островите са домакини на много съвременен експеримент за адаптация: облекчаване на дългове в замяна на разходи за климата и природата. 

По-рано тази година Еквадор, който има суверенитет над Галапагос, обяви рекордна сделка. С помощта на частната инвестиционна банка Credit-Suisse и американската банка за развитие, тя рефинансира държавни облигации на стойност 1,6 милиарда долара на намалена лихва и издаде нова „синя облигация“. В замяна най-малко 12 милиона долара годишно от парите, спестени чрез този по-евтин заем, сега ще бъдат насочени към усилия за опазване на отдалечения архипелаг. 

Известни като суапове дълг срещу природа или дълг срещу климат, тези нови финансови инструменти набират популярност сред силно задлъжнелите страни, от Барбадос до Белиз. Плюс това, освобождавайки пари за възстановяване на екосистемите и изграждане на устойчивост, някои смятат, че те се оформят като част от отговора на по-широк въпрос: как да се справим с реакцията на света срещу изменението на климата? 

A giant tortoise thought to have gone extinct 100 years ago was discovered in the Galápagos

Because no one has seen the Fernandina giant tortoise for more than 100 years, scientists believe we lost the last of its species many years ago.

However, in February 2019, an adult… pic.twitter.com/XSRa4aA9Eq

— Yabaiba (@yabaiba33) December 16, 2023

Преодоляване на недостига на финансиране за климата 

Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) развиващите се икономики ще се нуждаят от 2,4 трилиона щатски долара инвестиции в действия по климата през следващите години. Но по-богатите нации досега се забавиха с изпълнението на финансовите обещания, за да помогнат на по-бедните нации да се адаптират към един по-горещ свят. Новият фонд за „загуби и щети“, обявен на тазгодишната COP28, стартира с 400 милиона долара от богати нации. Но според една оценка развиващите се нации губят 1000 пъти повече всяка година от изменението на климата. 

Тези пари биха могли да финансират проекти, които укрепват естествената защита, като възстановяване на мангрови гори за защита от наводнения или реформиране на селското стопанство за подобряване на устойчивостта на хранителната система. 

Заемите могат да помогнат – и през 2020 г. 71% от публичното финансиране на климата беше осигурено по този начин – но миналата година повече от 50 развиващи се страни вече бяха в тежки дългове. Някои нации в момента плащат на кредиторите си 12 пъти повече от това, което харчат за климатични мерки. 

Голяма част от днешната икономическа уязвимост също се причинява от екзогенни сътресения, а не от лошо макро управление, обяснява Вера Сонгве, съпредседател на независимата група на ООН на високо равнище за финансиране на климата. От Covid-19 до войната в Украйна, през климатичните бедствия, последните глобални събития забавиха икономическия растеж и повишиха лихвените проценти. Резултатът е, че дълговото бреме на много по-бедни нации расте рязко. „Не можем да решим проблема с климата, освен ако не решим проблема с дълга“, както наскоро обобщи президентът на Кения. 

Един от начините за задлъжнелите нации да реагират на дългови кризи е чрез увеличаване на износа на първични ресурси като горива, но запазването на тези активи непокътнати сега е от ключово значение за улавянето на въглерод и запазването на биоразнообразието. По същия начин дългът не може да бъде коригиран без действия за климата, тъй като когато настъпят бедствия, свързани с климата, икономиките са допълнително обтегнати. Двадесет и осем от най-тежко задлъжнелите нации вече са сред най-уязвимите от климата. 

Поради това е необходимо спешно облекчаване на дълга, "за да се предотврати задълбочаване на кризата на развитието", предупреди Програмата за развитие на ООН (ПРООН). 

Christmas Bird Count 134 species in 7 hours for Cockscomb Basin Wildlife Sanctuary(C), Belize. A highlight & LIFER for me was Ladder-backed Woodpecker.#BirdsOfBelize #BirdsSeenIn2023 #birds #birding #birdphotography #birdwatcher #BirdTwitter #BirdsOfTwitter #BBCWildlifePOTD pic.twitter.com/jmQfTqBi7a

— Hernan Riverol (@hernanriverol) December 17, 2023

Свързване с природата 

Насред тези съчетани кризи в природата, климата и разходите за живот, замяната на дългове за по-бедните нации ли е отговорът?  

През 2015 г. Сейшелските острови отписаха почти 22 милиона долара от дълга си в замяна на създаването на 13 нови морски защитени зони, където риболовът, проучването на нефт и други разработки са забранени или строго ограничени. През 2021 г. Белиз беше на път да просрочи половин милиард долара, но по подобен начин сви дълга си, като създаде синя облигация, за да насочи спестяванията във фонд за опазване. А в Португалия тази година правителството обеща да реинвестира 650 милиона долара, които дължи от Кабо Верде обратно в зеления преход на архипелага.  

Едно предимство на такива „суапове“ е, че те не подкопават кредитния рейтинг на нацията, което би направило по-скъпо вземането на заеми в дългосрочен план. Това може да се случи, ако дългът бъде изцяло отписан, казва Андрю Дойц, управляващ директор на глобалната политика и финансиране на опазването в The Nature Conservancy, международна природозащитна организация, помогнала за въвеждането на редица схеми в Белиз, Габон и Барбадос.  

Дойц обяснява, че чрез частично гарантиране на нови, по-евтини заеми, по-скъпите кредитори на нациите могат да бъдат изплатени и спестяванията да бъдат насочени към морската защита. Това може да е „доста странно нещо за една неправителствена организация“, признава той, тъй като те не са банка и техният баланс е ограничен, но се надяват да изградят коалиция, която може да „ускори“ и да изгради от техните доказателства -на-концепции.  

Освен това има ранни предположения, че концепцията помага за опазването. Сделката в Белиз вече доведе до разширяване на зоната за защита на океана и определянето на обществени земи като мангрови резервати, според встъпителен доклад. Междувременно на Сейшелските острови, където новите усилия за опазване са в сила от по-дълго време, 400 000 кв. км море вече е защитено и сините китове се завърнаха, предава BBC. 

Debt-for-nature swaps have been around since the 1980s, but they appear to have new momentum. Recently, such deals have created marine protected areas or funded other conservation measures in waters off Belize, Barbados and Seychelles. More: https://t.co/r2bT2P0QN4 #NatureFinance

— Avaaz Media Team (@Avaaz_News) May 9, 2023

Сътрудничество, а не конкуренция 

Eдно широко меню от реформи би могло да изиграе роля в подпомагането на дълга да стане по-достъпен и в същото време да подпомогне финансирането за климата.  

Бриджтаунската инициатива, стартирана съвместно от министър-председателя на Барбадос Миа Мотли през 2022 г. Предложените от него реформи включват автоматични паузи в изплащането на дълга, ако настъпи климатично бедствие, удължаване на срока на заемите, намаляване на разходите им и създаване на механизъм за помощ, ако обменните курсове се променят. 

Многостранните институции като Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ) могат да отпускат заеми при по-ниски лихви от капиталовите пазари. И както Мотли напомни на световните лидери на тазгодишната глобална финансова среща на върха в Париж, те бяха създадени, "за да помогнат на света в усилията за възстановяване след Втората световна война. Ние сме в момент, който е равен на Втората световна война по отношение на климата." 

Срещата на върха в Париж не доведе до някаква голяма реформа, но президентите на Кения и Франция, заедно с множество големи филантропски фондации и неправителствени организации, изразиха подкрепата си за Бриджтаунската инициатива. Плюс множество коалиции и институции, включително консултативен съвет на ООН, сега правят подобни предложения. 

Its a sign of Mia Mottley's outsized influence in climate diplomacy that her endorsement is considered worth clipping and posting on social media. The same words from other small nations wouldn't get the same treatment. #Cop28 https://t.co/xTQZhQqX8i

— Joe Lo is @joeloclimate@bsky.social (@joeloyo) December 4, 2023

И така, къде всичко това оставя замяната на дълг срещу природа?  

На тазгодишното COP28 Колумбия, Кения и Франция обявиха експертен преглед на дълга, климата и природата. И въпреки че очевидно все още има начин да продължим да превръщаме гамата от предложения в действие, различните призиви за реформи показват, че дълговата и климатичната криза имат по-голям шанс да бъдат решени заедно, отколкото поотделно. 

По думите на самия Дарвин: „в дългата история на човечеството (и животинския вид също) тези, които са се научили да си сътрудничат и да импровизират най-ефективно, са надделявали“.