Глад, жестоки репресии и никакъв шанс за бягство: Ужасният живот в Северна Корея

В продължение на месеци BBC общува тайно с трима севернокорейци, живеещи в страната. За първи път те разкриват катастрофата, която се случва там, след като правителството запечата границите преди повече от три години.

На 27 януари 2020 г. Северна Корея затваря границата си в отговор на пандемията, като спира влизането в страната не само на хора, но и на храни и стоки. Гражданите на страната, на които вече беше забранено да напускат страната, бяха затворени в градовете си. Помощните работници и дипломатите се събраха и напуснаха страната. На охраната е наредено да стреля по всеки, който дори се приближи до границата. Най-изолираната страна в света се превърна в информационна черна дупка.

Под тираничното управление на Ким Чен Ун на севернокорейците е забранено да осъществяват контакт с външния свят. С помощта на организацията Daily NK, която разполага с мрежа от източници вътре в страната, BBC успява да се свърже с трима обикновени хора. Те са готови да разкажат на света за катастрофалните последици, които затварянето на границата е нанесло върху живота им. Те разбират, че ако правителството разбере, че говорят с нас, вероятно ще бъдат убити. За да ги предпазим, можем да разкрием само част от това, което са ни казали, но техните преживявания предлагат изключителна картина на ситуацията, която се развива в Северна Корея.

Мьонг Сук е прегърбена над телефона си, отчаяно опитвайки се да осъществи поредната продажба. Проницателна бизнесдама, тя тайно продава нищожни количества контрабандни лекарства на тези, които отчаяно се нуждаят от тях - достатъчно, за да може да оцелее през деня. Веднъж вече са я хващали и едва си позволява да даде подкуп, за да не влезе в затвора. Не може да си позволи да бъде хваната отново. Но всеки момент на вратата може да се почука. Тя се страхува не само от полицията, но и от съседите си. Вече почти няма на кого да се довери. 

Бизнесът с лекарства на Мьонг Сук процъфтявал, докато не я хванали.

"Положението с храната ни никога не е било толкова лошо", казва Мьонг Сук.

Подобно на повечето жени в Северна Корея, тя е основният печеливш в семейството. Оскъдните заплати, които мъжете получават на задължителните си държавни работни места, са почти безполезни и принуждават съпругите им да търсят креативни начини да изкарват прехраната си.

Преди затварянето на границата Мьонг Сук организира контрабанден внос на крайно необходими лекарства, включително антибиотици, от Китай, които продава на местния пазар. Трябвало е да подкупва граничарите, което е отнемало повече от половината от печалбата ѝ, но тя е приемала това като част от играта. Това ѝ позволяваше да живее комфортно в своя град в северната част на страната, по протежение на огромната граница с Китай. 

Отговорността да осигури прехраната на семейството си винаги е предизвиквала стрес, но сега я поглъща. Станало е почти невъзможно да се сдобие с продукти, които да продава. 

A choice between starvation or execution for trying to flee - BBC interviews from inside North Korea reveal worsening food crisis and brutality https://t.co/klQjwOKo00

— BBC Breaking News (@BBCBreaking) June 14, 2023

Веднъж, в отчаянието си, тя се опитва сама да пренесе контрабандно лекарство, но е хваната и сега е под постоянно наблюдение. Вместо това се опитва да продава севернокорейски медикаменти, но дори и те се намират трудно в наши дни, което означава, че приходите ѝ са намалели наполовина.  

Сега, когато съпругът и децата ѝ се събудят, тя им приготвя закуска от царевица. Отминали са дните, когато са можели да ядат обикновен ориз. Гладните ѝ съседи са започнали да чукат на вратата и да искат храна, но тя трябва да им отказва.  

"Живеем на фронтовата линия на живота", казва тя. 

В друг град на границата Чан Хо, строителен работник, преживява разочароваща сутрин. "Искам хората да разберат, че съжалявам, че съм се родил в тази страна", отсича той. 

Отново става рано, за да помогне на съпругата си да се подготви за пазара, преди да се отправи към строителната площадка. Послушно носи продуктите ѝ и ги товари на сергията ѝ, напълно наясно, че бизнесът ѝ е единствената причина да е все още жив. 4000 вона, които изкарва на ден - равностойността на 4 долара - вече не са достатъчни, за да се купи един килограм ориз, а семейството му толкова отдавна не е получавало правителствени хранителни дажби, че той е забравил за тях. 

Пазарите, от които повечето севернокорейци купуват храната си, вече са почти празни, казва той, а цената на ориза, царевицата и подправките е скочила. 

Тъй като Северна Корея не произвежда достатъчно храна, за да изхранва народа си, тя разчита на внос. Запечатвайки границата, правителството прекъсва жизненоважни доставки на храна, както и на торове и машини, необходими за отглеждането на културите. 

Първоначално Чан Хо се страхува, че може да умре от COVID-19, но с течение на времето започва да се притеснява, че ще умре от глад, особено като гледа как умират хората около него. 

Първото семейство в селото му, което издъхнало от глад, било майка и децата ѝ. Тя била твърде болна, за да работи. Децата ѝ я поддържали жива, докато можели, като молели за храна, но накрая и трите умрели. След това се появила майка, която била осъдена на тежък труд за нарушаване на правилата за карантина. Тя и синът ѝ умрели от глад. 

Неотдавна синовете на един от неговите познати са освободени от армията, защото били недохранени. Чан Хо си спомня как лицето му внезапно се подува. В рамките на една седмица той умира. 

"Не мога да спя, когато си мисля за децата си, които трябва да живеят вечно в този безнадежден ад", казва той. 

На стотици километри оттук, в относително богатата столица Пхенян, където небостъргачи се издигат покрай градската река, Джи Йон пътува с метрото до работа. Тя е изтощена след също толкова безсънна нощ.  

Случвало ѝ се е да изнася плодове и зеленчуци от магазина, за да ги продава на пазара, заедно с цигарите, които съпругът ѝ получава като подкуп от колегите си. С парите купувала ориз. Сега чантите ѝ се претърсват щателно, когато излиза, а подкупите на съпруга ѝ са спрели да идват. Никой не може да си позволи да дава нищо. 

"Направиха невъзможно да имам страничен занаят", притеснява се тя.  

Сега Джи Йон се преструва, че е изяла три ястия, а всъщност е изяла едно. Тя може да издържи на глада. По-добре е, отколкото хората да знаят, че е бедна. 

Residents in North #Korea tell of neighbors starving to deathhttps://t.co/nFjMcWMt7e

— Saudi Gazette (@Saudi_Gazette) June 15, 2023

Тя е преследвана от седмицата, в която е принудена да яде пулджук - зеленчуци, растения и трева, смлени на каша. Това ястие е синоним на най-мрачния период от историята на Северна Корея - опустошителния глад, който опустошава страната през 90-те години на миналия век и убива до три милиона души. 

"Оцеляваме, като мислим за 10 дни напред, после за още 10, като си мислим, че ако аз и съпругът ми умрем от глад, поне ще нахраним децата си", казва Джи Йон. Неотдавна тя изкарала два дни без храна. 

"Мислех, че ще умра в съня си и няма да се събудя на сутринта", казва тя. 

Въпреки собствените си трудности, Джи Йон се грижи за тези, които са в по-лошо положение. Сега има повече просяци и тя спира, за да провери лежащите, но обикновено установява, че са мъртви. Един ден тя почукала на вратата на съседката си, за да им даде вода, но нямало отговор. Когато три дни по-късно властите влезли вътре, открили, че цялото семейство е умряло от глад. 

"Това е катастрофа", казва тя.

"След като от границата не идват никакви доставки, хората не знаят как да се издържат". Напоследък тя е чувала за хора, които се самоубиват у дома, а други изчезват в планините, за да умрат. Тя осъжда безмилостния манталитет, който е обхванал града.  

"Дори ако хората в съседство умират, ти мислиш само за себе си. Това е безсърдечно." 

 

От месеци се носят слухове, че хората умират от глад, което поражда опасения, че Северна Корея може да се окаже на ръба на нов глад. Икономистът Питър Уорд, който изучава Северна Корея, определя тези сведения като "много тревожни". 

"Добре е да се каже, че сте чули за хора, които умират от глад, но когато действително познавате хора в непосредствена близост до вас, които умират от глад, това означава, че ситуацията с храната е много сериозна - по-сериозна, отколкото предполагахме, и по-лоша, отколкото е била след глада в края на 90-те години на миналия век", казва той. 

 

Гладът в Северна Корея бележи повратна точка в сравнително кратката история на страната, като предизвиква разпад на строгия социален ред. Държавата, която не можеше да изхранва хората, им даваше частица свобода да правят това, което им беше необходимо, за да оцелеят. Хиляди хора напуснаха страната и намериха убежище в Южна Корея, Европа или Съединените щати.

Междувременно процъфтяват частните пазари, където жените започват да продават всичко - от соя до употребявани дрехи и китайска електроника. Ражда се неформална икономика, а с нея и цяло поколение севернокорейци, които се научават да живеят с малко помощ от държавата - капиталисти, които процъфтяват в репресивна комунистическа страна. 

Когато пазарът се изпразва за деня и Мьонг Сук пресмята намалените си приходи, тя се притеснява, че държавата преследва нея и това поколение капиталисти. Тя смята, че пандемията просто е дала повод на властите да упражнят отново своя отслабен контрол върху живота на хората. "Всъщност те искат да се справят с контрабандата и да спрат бягството на хората", казва тя. "Сега, ако дори само се приближите до реката към Китай, ще получите сурово наказание." 

Чан Хо, строителният работник, също е близо до точката на пречупване. Това е най-тежкият период, който някога е преживявал. Казва, че гладът е бил труден, но не е имало такива жестоки репресии и наказания. "Ако хората искаха да избягат, държавата не можеше да направи много", казва той.  

"Сега само една грешна стъпка и те очаква екзекуция." 

Синът на приятеля му наскоро станал свидетел на няколко екзекуции, извършени от държавата. Във всеки от случаите са били убити трима или четирима души. Престъплението им е било опит за бягство.  

"Ако живея по правилата, вероятно ще умра от глад, но само с опита си да оцелея се страхувам, че мога да бъда арестуван, обявен за предател и убит", разказва Чан Хо. 

"Ние сме заклещени тук и чакаме да умрем." 

Преди затварянето на границата всяка година в Южна Корея пристигаха повече от 1000 бегълци, но оттогава насам се знае, че само няколко души са избягали и са успели да стигнат на безопасно място на юг. 

Самият опит да се свържете с хора извън страната е все по-опасен. В миналото жителите в близост до границата са успявали да провеждат тайни телефонни разговори с чужбина, като са се свързвали с китайски мобилни мрежи, използвайки контрабандно внесени в страната китайски телефони. Сега на всяко събрание на общността Чан Хо казва, че всеки, който има китайски телефон, трябва да се предаде. Неотдавна познат на Мьонг Сук бил хванат да говори с някого в Китай и бил изпратен в затвор за превъзпитание за няколко години.  

Като ограничава контрабандата и връзката на хората с външния свят, държавата лишава гражданите си от възможността да се грижат сами за себе си, казва Хана Сонг от Севернокорейския център за база данни за правата на човека (NKDB).  

 "В момент, когато храната вече е оскъдна, тя напълно осъзнава вредите, които ще причини това", казва тя. 

И все пак тези крайни мерки за контрол не могат да предотвратят появата на коронавируса. На 12 май 2022 г., почти две години и половина след началото на пандемията, Северна Корея потвърждава първия си официален случай.  

Без средства за тестване на хората, тези с висока температура на практика са заключени в домовете си за 10 дни. На тях и на цялото им домакинство е забранено да правят и една крачка навън. С разпространението на епидемията цели градове и улици бяха блокирани, в някои случаи за повече от две седмици. 

В Пхенян Джи Йон наблюдавала от прозореца си как някои от съседите ѝ, които нямали достатъчно храна, за да издържат блокирането, всеки ден получавали зеленчуци пред вратата си. Нагоре по границата обаче такава помощ не е имало.  

Мьонг Сук изпада в паника. Тя вече живееше ден за ден, което означаваше, че шкафовете ѝ са празни. Така тя започнала трескаво да продава лекарства тайно, убедена, че е по-добре да изкара пари и да рискува да хване вируса, отколкото да умре от глад.  

Чан Хо казва, че пет семейства са били "полумъртви", когато са били освободени от затвора. Те оцелявали само като се измъквали, за да търсят храна по тъмно. "Тези хора, които са си останали вкъщи, не са могли да оцелеят", казва той. 

"Хората крещяха, казвайки, че ще умрат от глад, и за няколко дни правителството пусна малко спешен ориз от запасите си." Има сведения, че в някои райони блокирането е било отменено предсрочно, когато е станало ясно, че хората няма да оцелеят по друг начин. 

Тези, които са се заразили с вируса, не са могли да разчитат на западналите болници в страната да ги лекуват. Изчерпани са дори основните лекарства. Официалният съвет на правителството беше да се използват народни средства за облекчаване на симптомите. Когато самата Джи Йон се разболява, тя отчаяно се обажда на приятелите си за съвети. Те ѝ препоръчали да пие вряла вода, напоена с корени от зелен лук.  

Според Джи Йон много възрастни хора и деца са починали от COVID-19. В страна, в която около 40% от населението е недохранено, здравните експерти казват, че е логично, че за разлика от други страни, децата са се разболели. Един от градските лекари разказва на Джи Йон, че по време на епидемията е починал около един на 550 души във всеки квартал на Пхенян. Ако се екстраполира за останалата част от страната, това би означавало повече от 45 000 смъртни случая - стотици пъти повече от официалния брой на смъртните случаи, който е 74. Но на всеки е посочена алтернативна причина за смъртта - туберкулоза или чернодробна цироза. 

През август 2022 г., три месеца след избухването на епидемията, правителството обявява победа над вируса, твърдейки, че той е изкоренен в страната. Въпреки това много от карантинните мерки и правила все още са в сила. 

Когато Ким Чен Ун запечата границата по такъв краен начин, той изненада международната общност. Северна Корея е една от най-строго санкционираните държави в света поради стремежа си към ядрено оръжие. На страната е забранено да продава ресурсите си в чужбина и тя не може да внася горивото, което ѝ е необходимо, за да функционира. Мнозина се питаха защо една държава, която вече е в икономическа разруха, доброволно си причинява толкова много болка? 

"Мисля, че лидерите решиха, че Ковида-19 може да убие много хора или поне неподходящите хора, хората, от чиято смърт се страхуваха", казва Питър Уорд, имайки предвид военните и елита, които държат на власт семейство Ким. При една от най-лошите здравни системи в света и при недохранено и неваксинирано население беше разумно да се предположи, че много хора ще умрат. 

Но според Хана Сонг от NKDB, COVID-19 също така е предоставил на Ким Чен Ун перфектната възможност да упражни отново контрол върху живота на хората.  

"Това е, което той тайно е искал да направи от много дълго време", казва тя. "Неговият приоритет винаги е бил да изолира и контролира хората си колкото се може повече". 

След като приготвя и изяжда оскъдната си вечеря, Джи Йон измива съдовете и почиства дома си веднъж с влажна кърпа. Тя се качва в леглото рано, надявайки се на по-добра нощна почивка. Вероятно ще успее да спи повече часове, отколкото Чан Хо. Работата му сега е толкова натоварена, че често му се налага да спи на строителната си площадка. 

Но в относителната тишина на пограничния си град Мьонг Сук си открадва миг, за да се отпусне, сядайки със семейството си да гледа телевизия, използвайки батерията, която са заредили през деня. 

Тя особено обича южнокорейските телевизионни драми, въпреки че те са забранени. Сериалите се пренасят контрабандно през границата на микро-SD карти и се продават тайно. Най-новата версия, която Мьонг Сук видяла, била за К-поп звезда, която се появява в дома на семейството си, твърдейки, че е техен отдавна изгубен син. След затварянето на границата в страната почти не са влизали нови предавания, казва тя. Освен това репресиите са толкова силни, че хората са по-внимателни. 

Тя се позовава на Закона за отхвърляне на реакционната идеология и култура, приет през декември 2020 г. Съгласно този закон тези, които внасят контрабандно в страната чуждестранни видеоклипове и ги разпространяват, могат да бъдат екзекутирани. Чан Хо нарича това "най-страшният нов закон от всички". Самото гледане на видеоклиповете може да доведе до 10 години затвор. Според копие от текста, получено от новинарската организация Daily NK, целта на закона е да се предотврати разпространението на "гнила идеология, която развращава нашето общество". 

Смята се, че единственото нещо, от което Ким Чен Ун се страхува най-много, е неговият народ да научи за проспериращия и свободен свят, който съществува извън границите му, и да се събуди за лъжите, които му се продават.  

Чан Хо казва, че откакто законът е приет, чуждестранните видеоклипове почти са изчезнали. Само по-младото поколение се осмелява да ги гледа, което кара родителите им да се притесняват изключително много. 

Джи Йон разказва за неотдавнашен публичен съдебен процес в Пхенян. Местните лидери се били събрали, за да съдят 22-годишен мъж, който споделял южнокорейски песни и филми. Той бил осъден на 10 години и три месеца в лагер за тежък труд. Преди 2020 г. Джи Йон казва, че това е щяло да бъде тих процес, може би с една година затвор.  

"Хората бяха шокирани от това, че наказанието беше много по-сурово", казва тя. "Толкова е страшно начинът, по който се насочват към младите хора." 

Рю Хьон У, бивш севернокорейски дипломат, който дезертира от правителството през 2019 г., казва, че законът е въведен, за да се гарантира лоялността на младите хора, тъй като те са израснали с толкова различно отношение от това на родителите си. "Ние израснахме, получавайки подаръци от държавата, но при Ким Чен Ун страната не дава на хората нищо", казва той. Младите хора сега се питат какво е направила държавата за тях. 

За да приложи закона, правителството е създало групи, които обикалят "безмилостно" и се борят с всичко, което се смята за антисоциалистическо, казва Джи Йон. "Хората вече не си вярват един на друг. Страхът е голям." 

Самата Джи Йон е била задържана за разпит по силата на новия закон. Откакто е разпитана, тя никога не разкрива пред другите какво наистина мисли. Сега тя се страхува повече от хората. 

Тази ерозия на доверието тревожи професор Андрей Ланков, който изучава Северна Корея от 40 години. "Ако хората не си вярват един на друг, няма отправна точка за съпротива", казва той. "Това означава, че Северна Корея може да се стабилизира и да просъществува години и десетилетия напред". 

През януари 2023 г. правителството приема още един закон, с който забранява на хората да използват думи, свързани с южнокорейския диалект. Нарушаването на този закон в най-крайните случаи може да доведе и до екзекуция. Джи Йон казва, че сега има твърде много закони, които трябва да се помнят, и че хората биват отвеждани, без дори да знаят кой от тях уж са нарушили. Когато попитат, прокурорите просто отговарят: "Не е необходимо да знаете кой закон сте нарушили." 

"Това, което тези трима севернокорейци споделиха, подкрепя невероятната идея, че Северна Корея е още по-репресивна и тоталитарна от всякога", казва Сокеел Парк от организацията "Свобода в Северна Корея", която помага на избягали севернокорейци. 

"Това е опустошителна трагедия, която се разиграва", казва той. 

Напоследък се появиха признаци, че властите може би се готвят да отворят границата. Мьонг Сук и Чан Хо, които живеят покрай границата, казват, че повечето от хората в техните градове вече са ваксинирани срещу Ковида - предполагат, че с китайската ваксина - докато в Пхенян Джи Йон казва, че голяма част от хората са получили две инжекции. Освен това данните от митниците показват, че страната отново пропуска през границата си зърно и брашно от Китай, вероятно в опит да облекчи недостига и да предотврати страшния глад. 

Но когато Северна Корея най-накрая реши да отвори отново, едва ли ще се върнат старите свободи на хората, казва Чад О'Карол, който ръководи платформата за наблюдение на Северна Корея NK Pro. 

"Тези системи за контрол, които се появиха по време на пандемията, вероятно ще се затвърдят. Това ще направи по-трудно за нас да разберем страната и за съжаление много по-трудно за севернокорейците да разберат какво се случва извън това, което им се казва". 

Все пак има малки признаци, че режимът няма да излезе невредим от трудностите, които е причинил на народа си през последните три години. 

Чан Хо казва, че през седмицата хората не мислят много за промяна на системата. Те са толкова съсредоточени върху намирането на едно ядене на ден, че просто са щастливи, че имат храна пред себе си. Но през уикенда той, Мьонг Сук и Джи Йон имат време за размисъл.  

Те трябва да присъстват на седмичната сесия за преглед на живота, задължителна за всеки гражданин. Тук те признават грешките и провалите си, като същевременно докладват за недостатъците на съседите си. Сесиите имат за цел да насърчат доброто поведение и да изкоренят инакомислещите. Те никога не биха могли да признаят това в класната стая, но Чан Хо казва, че хората са спрели да вярват на пропагандата по телевизията.  

"Държавата ни казва, че сме се сгушили в майчината си гръд. Но коя майка би екзекутирала детето си посред бял ден за това, че е избягало в Китай, защото е гладувало?", пита той. 

"Преди COVID-19 хората гледаха положително на Ким Чен Ун", казва Мьонг Сук, "но сега почти всички са изпълнени с недоволство". 

 

В продължение на повече от три години Северна Корея е запечатала границите си. На хората е забранено да напускат или влизат в страната. Почти всеки чужденец, който е бил вътре, си е събрал багажа и е напуснал. Трима души, намиращи се в Северна Корея, рискуват живота си, за да разкажат на Би Би Си какво се случва.  

Джи Йон си спомня, когато Ким Чен Ун се срещна с президента Тръмп през 2018 г., за да преговарят за отказ от ядрените му оръжия. Спомня си, че е била изпълнена с надежда и смях, мислейки си, че може би скоро ще може да пътува в чужди държави. Преговорите се провалили и оттогава г-н Ким продължава да харчи ограничените си финанси за подобряване на ядрения си арсенал, отхвърляйки всички предложения за дипломация от страна на международната общност. През 2022 г. той проведе рекорден брой ракетни изпитания. 

"Бяхме измамени", казва Джи Йон. "Това затваряне на границата върна живота ни с 20 години назад. Чувстваме се изключително предадени. 

"Народът никога не е искал това безкрайно разработване на оръжия, което носи лишения на поколение след поколение", оплаква се тя. 

Чан Хо обвинява международната общност. "САЩ и ООН изглеждат полудяли", казва той и се пита защо все още предлагат преговори с Ким Чен Ун, след като е толкова ясно, че той няма да се откаже от оръжията си. Вместо това строителният работник желае САЩ да нападнат страната му.  

"Само с война и като се отървем от цялото ръководство, можем да оцелеем", казва той. "Нека приключим с това по един или друг начин." 

Мьонг Сук се съгласява. "Ако има война, хората ще обърнат гръб на нашето правителство", казва тя. "Такава е реалността." 

Но Джи Йон се надява на нещо по-просто. Тя иска да живее в общество, в което хората не гладуват, в което съседите ѝ са живи и в което не се налага да се шпионират един друг. И иска да яде по три пъти на ден ориз.  

 

Представител на посолството му в Лондон заяви: "Информацията, която сте събрали, не е напълно достоверна, тъй като е получена от изфабрикувани свидетелства на антикорейската сила. КНДР винаги е давала приоритет на интересите на народа, дори в трудни моменти, и има непоколебим ангажимент към благосъстоянието на хората.  

"Благосъстоянието на народа е наш основен приоритет, дори и в условията на изпитания и предизвикателства".