НАТО иска фонд от 100 млрд. евро за Украйна

М инистрите на външните работи на НАТО обсъдиха предложение за създаване на петгодишен фонд за Украйна на стойност 100 млрд. евро, с който да гарантират дългосрочни доставки на оръжия за украинската армия.

"Украйна има спешни нужди", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на срещата на министрите в Брюксел: "Всяко забавяне в предоставянето на подкрепа има последствия на бойното поле, докато говорим. Затова трябва да променим динамиката на нашата подкрепа."

Столтенберг: Украйна ще стане член на НАТО, въпросът е кога

"Трябва да осигурим надеждна и предвидима помощ за сигурността на Украйна в дългосрочен план, така че да разчитаме по-малко на доброволните вноски и повече на ангажиментите на НАТО, по-малко на краткосрочните предложения и повече на многогодишните ангажименти."

Длъжностни лица заявиха, че генералният секретар на НАТО е предложил създаването на фонд от 100 млрд. евро, който да подпомага въоръжаването на Украйна в борбата ѝ с Русия в продължение на пет години.

"Москва трябва да разбере, че не може да постигне целите си на бойното поле и не може да ни умори", каза Столтенберг, без да дава подробности за предложението си.

Планът получи подкрепа от най-верните поддръжници на Украйна като Полша и балтийските държави.

Но други предупреждават, че има много въпроси за това откъде ще дойде финансирането и планът може да се промени драстично до срещата на върха във Вашингтон през юли.

Туск: Започна нова ера на войни

Министърът на външните работи на Белгия Хаджа Лахбиб заяви, че на срещата ще бъде обсъдена "осъществимостта" на предложението, което предвижда членовете на НАТО да правят вноски в зависимост от размера на икономиката си.

"Но е опасно да даваме обещания, които не можем да изпълним", каза тя.

Външният министър на Германия Аналена Бербок подкрепи създаването на "дългосрочни структури" за подкрепа на Украйна, но предупреди да не се "жонглира във въздуха" с неясни цифри.

Планът на Столтенберг предвижда също така мисия на НАТО да поеме по-голям контрол върху координирането на доставките на оръжие за Киев от ръководената от САЩ група, която в момента помага за надзора на подкрепата.

Длъжностни лица твърдят, че това може да помогне за предпазване на потока от оръжия за Украйна от евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом през ноември.

Този ход би означавал сериозна промяна за западния военен съюз, който досега отказваше като организация да изпраща оръжия на Украйна поради опасения, че това ще въвлече НАТО по-близо до конфликт с Русия.

Но Унгария - една от най-приятелски настроените към Русия държави в НАТО - заяви, че няма да подкрепи никакво предложение, което може да "приближи алианса към война".

"За нас е жизненоважно Украйна да спечели, а (руският президент Владимир) Путин да загуби", заяви британският външен министър Дейвид Камерън.

"Тяхната отбрана, тяхната сигурност е инвестиция в нашата отбрана и нашата сигурност."

Срещата в Брюксел се провежда в момент, когато в четвъртък НАТО отбелязва 75 години от създаването си след Втората световна война, за да се изправи срещу заплахата от Съветския съюз.

"Докато празнуваме постиженията на НАТО, ние не се успокояваме от тях", заяви Столтенберг.

"Сега Европа е изправена пред война в мащаби, които смятахме за останали в историята."

Очакваше се в кулоарите на срещата външните министри на НАТО да обсъдят и темата за наследника на Столтенберг, чийто десетгодишен мандат приключва през октомври.

Румънският президент Клаус Йоханис отправи изненадващо предизвикателство срещу фаворита - нидерландския премиер Марк Рюте.

Дипломати заявиха, че Рюте вече има подкрепата на около 90% от страните от НАТО, но Унгария и Турция продължават да се въздържат, за това кого ще подкрепят преди срещата на върха.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase