Наследството на Тръмп в Близкия изток – три години по-късно

О т признаването на израелските заселнически селища за легални до Сирия и Ирак, администрацията на Доналд Тръмп оставя САЩ в още по-неизгодна позиция на международната сцена, отколкото беше Вашингтон преди встъпването на бизнесмена в длъжност като президент на САЩ.

Повече от година след началото на противоречивия му мандат, цели секции в американската администрация стояха незаети или заради оставки на бивши служители от ерата на Обама, или защото Тръмп не смяташе за нужно да действа по правилата. Този вътрешен хаос несъмнено се отрази на външната политика и влиянието на Вашингтон. Особено видимо е в Близкия изток.

Грандиозен скандал в САЩ, 18 години лъгали хората за войната в Афганистан

В средата на ноември, Майк Помпео – заел поста на държавен секретар след поредица от оставки в Държавния департамент – изненадващо за международната общност, обяви израелските заселнически селища в Западния бряг за съвместими с международното право. С други думи, Помпео, с благословията на Тръмп, прекрати десетилетна политика на САЩ да стоят встрани от признаването на тези селища, които според международното право са нелегални заради статута на Западния бряг и признаването на действията на Израел в района като вид окупация.

Без значение от това, Вашингтон направи всичко възможно, за да изостри допълнително положението в Израел и Палестина, а това послужи на Бенямин Нетаняху в предизборната му кампания. Наистина, израелският премиер не спечели убедително, а срещу него има повдигнати обвинения за злоупотреби и корупция, но решенията на администрацията на Тръмп ще имат отражение през следващите няколко години.

Нещо повече, Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, независимо от претенциите на палестинците, че е и тяхна столица. Този ход не само доведе до трус в международната общност, която се раздели по въпроса дали признава града за израелска столица или не, но също така срина години усилия на предишни американски администрации да привлекат палестинската администрация по-близо до мирните преговори.

Защо Голанските възвишения предизвикват толкова спорове

Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел, какво последва

През 2018 г. Белият дом направи всичко възможно да бъдат спрени помощите за жители на Западния бряг, Газа и Източен Йерусалим, и също така нареди мисията на Организацията за освобождение на Палестина във Вашингтон – де факто посолството на Палестина – да спре дейност. В резултат, палестинците бойкотираха срещата в Бахрейн, на която трябваше да се говори за мир и да се събират средства, а през ноември тази година палестинският президент Махмуд Абас обяви мирната сделка за мъртва. Междувременно, Тръмп направи още една противоречива стъпка – обяви Голанските възвишения, окупирани от Израел от Сирия през 1967, за израелска територия, въпреки статута на територията в ООН като анексирана.

Сирия вероятно повече от всеки друг район в Близкия изток, определя фиаското на американската политика през последните години.

През първите две години от управлението си, администрацията на Тръмп следваше завещаното от Обама. Имаше подкрепа за кюрдските сили от ПКК в Северна Сирия, притискаше режимът на Асад и възпираше влиянието на Иран, Русия и Турция в техните амбиции за разширяване на зоните им на влияние. В своята предизборна кампания през 2016 г., Тръмп призоваваше за удари по „Ислямска държава“, която по онова време беше в зенита си и държеше територия с размера на Великобритания. Тръмп обеща също, че ще изтегли американските сили от Сирия като част от своята политика да сложи край на „безкрайните войни на Америка“, което включва и план за изтегляне на сили от Афганистан. След това, Тръмп се движеше в двете крайности.

Основата на американската външна политика към Сирия беше изградена по времето на Обама. Обама, както и Тръмп, позволи Башар Асад да остане на власт, тъй като той не представлява опасност за националната сигурност на САЩ. Американската администрация не намери причина да реагира срещу използването на химически оръжия, въпреки публичното говорене на Обама, че това е „червена линия“.

Важно ли е, че САЩ се изтеглят от Сирия?

Вашингтон реагира едва през 2015 г. – четири години след началото на войната в Сирия. Причините бяха две: интервенцията на Русия в Сирия и призива за подкрепа от страна на Израел срещу експанзията на Иран, който в хаоса на гражданския конфликт, успя да изгради сериозна мрежа от военни инсталации в подкрепа на режима на Асад, а те от своя страна могат да бъдат използвани за атака по съседен Израел. Тогава, САЩ влезе в северните части на Сирия като съюзник на кюрдите в рамките на международната коалиция срещу „Ислямска държава“, изтласкаха джихадистите от редица градове и създадоха бази в Източна Сирия, които да наблюдават действията на Москва и Техеран. Американците бомбардираха два пъти позиции на сирийския режим през 2017 г. и 2018 г. като отговор на използване на химически оръжия, но и при двата удара, силите на Асад бяха предупредени предварително без съмнение заради натиск от Русия.

През 2019 г. Тръмп обяви два пъти победа над ИД:

първият път през март, след като почти цялата територия на групировката беше превзета и втори път през октомври, когато при специална операция беше убит лидерът ѝ Абу Бакр ал Багдади. Няколко пъти Тръмп обявява и изтегляне на американските сили от Сирия, преди да нареди оттегляне през октомври в навечерието на турската интервенция срещу кюрдските сили – досегашни съюзници на САЩ срещу ИД. Това решение създаде напрежение дори в партията на Тръмп, а съюзниците на Вашингтон, включително Израел, започнаха да се питат дали могат да разчитат на Щатите. Впоследствие, действията на Анкара създадоха вакуум, предизвикаха разселване и позволиха на Русия да засили влиянието си в Северна Сирия, като в някои случаи руски войници се настаняваха в изградени от САЩ бази.

Тръмп: „Багдади умря като куче, като страхливец“

Но и при този случай, администрацията на Тръмп не беше категорична и отново обърна курса – в крайна сметка, американски войници останаха в Сирия, подновиха контактите с кюрдите и дори изпратиха оборудване, което да подсигури достъпа до петролните полета в Източна Сирия.

Дали Тръмп можеше да спре експанзията на Иран?

Това е един от въпросите, които анализатори си задават три години след встъпването му в длъжност. В крайна сметка, Иран е основна част от предизборната му кампания. Дали е можел – вероятно, макар и трудноизпълнимо във военно отношение. Но Тръмп няма желание да влиза в конфликт, който може да удари рейтинга му. Неговите избиратели са доволни с отправянето на заплахи, но не биха искали да плащат за нов военен конфликт, който би бил много по-тежък от Ирак или Афганистан.

Ядрената сделка от 2015 г. развърза ръцете на Техеран и огромните суми, замразени дотогава заради санкции, бяха освободени и вкарани в изграждането на милиции и бази в Ирак, Йемен, Сирия и Ливан. След 2015 г. иранците започнаха устремено да вървят към доминация в района, докато междувременно използваха заплахата от оттегляне от сделката, за да притискат международната общност и особено ЕС, който е основен търговски партньор на Техеран и иранските лидери не искат да видят колебание в европейците.

Иска ли Тръмп война с Иран

Кризата се задълбочава: Тръмп наредил удари по Иран

Такова колебание се усети обаче, когато през 2018 г. Тръмп обяви, че САЩ се оттегля от ядрената сделка, защото не вижда смисъл в нея. Скоро след това обяви политика на максимален натиск срещу Иран, която продължава вече 18 месеца и предизвика вълна от протести в Иран, заради влошеното икономическо състояние. Но военна конфронтация не последва, въпреки многото поводи за това.

През юни Тръмп заяви, че е бил в готовност да нареди атака по цели в Иран, когато в Персийския залив беше свален американски дрон. Но атака не последва, а Иран продължи с провокациите в Залива – няколко танкера бяха ударени, заплашвайки международни търговски пътища, важни за глобалната икономика. Беше ударена саудитската петролна индустрия по начин, невиждан дотогава. Жертва стана дори японски танкер. Междувременно, Техеран засили продукцията на уран далеч отвъд границите, определени от ядрената сделка.

Слабостта на Тръмп изпрати послание към Израел, който вижда Иран като свой основен враг в района заради подкрепата за ливанската организация Хизбулла. Нетаняху реши да действа сам и израелската армия предприе редица удари по ирански военни бази и складове в Сирия – по-конкретно, над двеста за няколко години.

И когато говорим за решения, предизвикали силни трусове, то трябва да споменем задължително споровете с Турция, които се отразяват и на НАТО.

Тръмп и Ердоган имат едни от най-противоречивите отношения, които могат да имат световни лидери съюзници в най-мощния военен алианс. Тръмп, който каза, че е „голям фен“ на „своя близък приятел“ Ердоган, се опита да балансира между личното си възхищение и завиването на Анкара в посока Русия, а също и експанзията на Турция в Близкия изток, която се случва на гърба на американските интереси.

Когато двамата президенти се срещнаха в Белия дом през ноември, те се изправиха пред буря от нападки и натиск от Конгреса, който застана срещу интервенцията на Анкара в Северна Сирия и закупуването на руски ПВО системи С-400. Тези системи са в рязко противоречие с НАТО предвид, че са произведени от държава, считана за вражеска, каквато е Русия. Подобно на 1970-те при анексирането на Северен Кипър от Анкара, Конгреса поиска санкции върху Турция, а Белия дом не.

Тръмп прие Ердоган,100 млрд. долара: Добри приятели сме

Турция планира дълго време своята интервенция в Сирия, за да удари милициите на ПКК, които разглежда като директна заплаха за националната си сигурност. Тези милиции са и американски съюзник и заради това турските коментатори и политици обвиниха Вашингтон, че „работи с терористи“. През последните години антиамериканските емоции в турското общество се увеличиха значително и още повече след неуспешния опит за преврат през 2016 г., за който турците обвиняват САЩ, докато Русия е разглеждана като необходим приятел, тъй като Москва предостави данните, че се готви нещо срещу Ердоган.

Въпреки че Тръмп заплашва да изтегли американските сили от Сирия, той беше възпиран от критиките на висши военни и хора в своята администрация с опасения, че Русия ще се възползва от подобно решение, а ИД ще получи възможност да събере сили. И все пак, след разговор по телефона с Ердоган, Тръмп заяви, че американският контингент си тръгва от Северна Сирия, давайки „зелена светлина“ за турската армия и съюзниците ѝ от бивши сирийски бунтовници. Срещата между Тръмп и Ердоган не реши нито един от проблемите, разделящи съюзниците в НАТО, но показа отношението на американския президент, който защити турския си колега от „неприятелски“ въпроси от пресата.

Когато говорим за външната политика на Тръмп в Близкия изток, не може да не говорим за Саудитска Арабия.

Темата не е така тиражирана в европейската преса, но предвид влиянието на кралството в региона и значимостта му за световната икономика, трябва да се следи внимателно.

Саудитска Арабия беше първата дестинация на Тръмп като президент на САЩ. Саудитците имат много общи позиции с администрацията на Тръмп, а Джаред Къшнър има лично приятелство с престолонаследника Мохамад бин Салман, който се смята за основен вдъхновител на кампанията на Къшнър в Близкия изток. Подобно на други държави в Персийския залив, Саудитска Арабия демонстрира от години желание за сближаване с Израел, макар публично да не се показва. Иран е само една от точките, които сближават тези държави.

И все пак, имаше събития, които поставиха отношенията между САЩ и Саудитска Арабия на ръба. Едно от тях е убийството на журналиста Джамал Хашогджи в саудитското консулство в Истанбул. ЦРУ обвинява Мохамад бин Салман за убийството, докато Тръмп и Къшнър предпочетоха да останат встрани. Самият американски президент няма особен афинитет към опазването на човешките права, затова и не обръща такова внимание в отношенията си с лидери като тези в Близкия изток – Саудитска Арабия не прави изключение. Така например, въпреки блокадата над Катар, наложена през 2017 г. и участието във войната в Йемен, САЩ продължиха да продават оръжие на кралството.

САЩ изпращат войски в Саудитска Арабия

Атаките в Саудитска Арабия: 11 септември в петролния свят

Защо Емирствата изоставиха Саудитска Арабия

Саудитска Арабия изпита на гърба си несигурността на Тръмп.

Рияд се опитва да създаде от години анти-иранска коалиция, която коментатори наричат „Арабско НАТО“ или „сунитско-американски съюз“, разчитайки на партньори като Египет и Пакистан, и с негласното съгласие на Израел. Но първоначалния ентусиазъм беше стопен заради нежеланието на Тръмп да се конфронтира с Иран отвъд обвиненията и санкциите. Саудитците и Обединените арабски емирства, които участват като основен партньор, бяха принудени да търсят други начини, включително опит за преговори с Иран, а това предизвика вътрешни критики. Вероятно ще бъде вдигната и блокадата над Катар, тъй като за Рияд е важно да не тика катарците в сферата на влияние на Иран.

Противоречията във външната политика на Вашингтон продължават. Въпреки желанието на Тръмп да изтегля американски сили от Близкия изток, само преди няколко месеца той нареди изпращането на 3000 войници в Саудитска Арабия с идеята да следят действията на Иран. Заедно с човешката сила, беше изпратено и военно оборудване и техника, което показва, че едва ли Тръмп ще се отдалечи от кралството, въпреки че през ноември саудитски гражданин атакува войници във военната академия в Пенсакола. По този случай Тръмп дори не помисли да критикува или да повдига темата пред саудитските си партньори.

Всички решения на Тръмп в Близкия изток са противоречиви и ще имат последици през идните години.

Дали ще спечели втори мандат няма как да знаем, но едва ли ще има сериозна промяна в отношението на американския президент към международните отношения. През последните три години той показа, че разглежда международната общност като бизнес общност, докато ситуацията е много по-сложна от това. Така например, Тръмп не критикува иракското правителство, което от октомври насам причини смъртта на над 500 протестиращи. Демонстрациите срещу корупция и злоупотреби от Алжир до Ливан и Ирак не трогват администрацията на Тръмп, тъй като на преден план са сделките и едва когато те бъдат застрашени, се стига до някакво действие. Тръмп не успя да разбере, че международните отношения са сфера, в която политиките се отразяват след време и има значение всяко едно решение, взето сега в този момент.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram