Наследството на Чърчил и защо Тръмп го вижда като икона, на която да подражава

С ър Уинстън Чърчил умира преди 60 години на 24 януари 1965 г. Погребението му е на 30 януари, след като три дни почива в Уестминстърския дворец.

Това е единственият случай след Втората световна война, когато се провежда пълно държавно погребение на човек, който не е член на кралското семейство.

Тогава Чърчил е почитан като министър-председател, който е повел Великобритания към победа над Хитлер и нацистите. Оттогава насам той неведнъж е оглавявал анкетите за „най-великия британец“.

The enduring legacy of Churchill 60 years after his death - and why Trump sees him as an icon to emulate | @adamboultonTABB analysishttps://t.co/tdAMfg0v3J

— Sky News (@SkyNews) January 26, 2025

През 1965 г. много хора, които са преживели войната, все още са живи. Кралският монетен двор отсича „корона на Чърчил“ с номинална стойност пет шилинга, за да отбележи живота и смъртта му. Подобни възпоменателни емисии са рядкост през 60-те години.

Самото погребение е изключително и грандиозно събитие, в което участват хиляди военнослужещи от всички видове въоръжени сили.

Мрачното му великолепие затвърждава репутацията на Великобритания като церемониален спектакъл, но след това френският президент генерал Шарл дьо Гол, на когото Чърчил неохотно разрешава да бъде поканен, коментира: „Сега Великобритания вече не е велика сила“.

Колкото забележителна е националната и международната реакция по време на смъртта му, толкова забележителен е феноменът, че сър Уинстън Чърчил продължава да бъде емблематична фигура повече от половин век по-късно.

Междувременно, с встъпването в длъжност на новия президент на САЩ, местоположението на бюста на сър Уинстън отново се превърна в гореща тема, поне в британските десни медии.

Доналд Тръмп отново постави бронзовия бюст на сър Джейкъб Епщайн на видно място в Овалния кабинет. Първоначално той е бил предоставен назаем от британското посолство на президента Джордж Буш-младши. И двамата преки предшественици на Тръмп - Барак Обама и Джо Байдън, го преместиха на друго място в Белия дом. Тръмп вече два пъти я връща обратно.

Обама постави бюст на Мартин Лутър Кинг Джуниър на гордо място. Джо Байдън предпочете ирландския американец Боби Кенеди.

В личните покои на президента отдавна има друго идентично копие на бюста на Епщайн - подарък на Линдън Джонсън през 1965 г.

Внукът на Чърчил, Никълъс Соумс, бивш депутат от Консервативната партия, който сега е в Камарата на лордовете, не се впечатлява от цялата тази суматоха.

#OnThisDay 60 yrs ago 1965 Sir Winston Churchill died. First Lord of the Admiralty in two world wars and arguably the greatest British Prime Minister ever.

He said. “We sleep safely at night because rough men stand ready to visit violence on those who would harm us.” pic.twitter.com/t2R3vTTogO

— On This Day RN (@OnthisdayRN) January 24, 2025

Той посочва: „Тя е дадена назаем. Обещавам ви, че това не е знак за силата или не на специалните отношения, независимо дали главата на Чърчил е в Белия дом или не.“

Възхищението на Тръмп от Чърчил е по-скоро лично, отколкото англофилско. Точно както някои публикации на Тръмп в социалните мрежи изопачават някои от най-известните цитати на Чърчил. Филмът „Най-мрачният час“, в който Гари Олдман е в ролята на Чърчил, е един от филмите, които Тръмп е определил като свои любими.

Най-близките съюзници на президента обичат да правят сравнения между двамата мъже. През 2020 г., когато Тръмп си проправи път до църквата „Сейнт Джон“ срещу Белия дом, за да се снима с нея, след като тя беше повредена от запалителна бомба, официалният му говорител заяви, че това е „послание за устойчивост и решителност, подобно на Чърчил, който инспектира щетите от бомбардировките“, вероятно от Блиц.

След като посети баща си след смъртоносния опит за покушение в Пенсилвания това лято, синът на Тръмп Ерик го оприличи на Чърчил заради „липсата на политическа коректност“.

Тръмп не е единственият президент на САЩ, който подражава на Чърчил. И Айзенхауер, и Джордж Буш се опитват да рисуват, вдъхновени отчасти от уменията на Чърчил с четката.

Тръмп е голям почитател на парадните прояви и може би е разочарован, че телевизионната аудитория на втората му инаугурация (24,6 млн. души) не е достигнала тази на Джо Байдън или на Барак Обама.

Част от обяснението може да бъде нарастващата фрагментация на аудиторията от новите медии, представлявани от технологичните милиардери, които бяха поканени да присъстват лично на церемонията от Тръмп.

През 1965 г. подобен брой хора - 25 милиона - са гледали погребението на Чърчил в Обединеното кралство - огромна масова аудитория в много по-малка страна от САЩ.

Тогава е имало само два телевизионни канала и церемонията е била предавана на живо от BBC и ITV.

За ВВС това беше последното държавно събитие, водено от Ричард Дамбълби, патриархът на телевизионната фамилия Дамбълби. Погребението не беше показано на живо по RTE в Ирландия. Нито ирландският президент, нито министър-председателят присъстваха на церемонията.

Погребението е телевизионно зрелище с участието на пехота и кавалерия, полети на RAF и пътуване с лодка, влак, личен състав и катафалка. Церемониите са планирани още от времето, когато Чърчил получава първия си тежък инсулт през 1953 г.

Той изпълняваше втория си мандат като министър-председател и лошото му здравословно състояние беше прикрито от обществеността, въпреки че той остана частично парализиран. За осъществяването на плана е необходимо послание от кралицата до парламента и предложение в парламента в деня след смъртта на Чърчил за разрешаване на държавно погребение.

60 years ago, Sir Winston Churchill passed away, leaving a legacy that shaped the 20th century.

Support his legacy: Donate $50+ to receive a special Finest Hour issue.

🔗 https://t.co/7N3jQ6zjE5#ChurchillLegacy #Freedom #ICS #InMemory #History #WinstonChurchill #ThinkChurc... pic.twitter.com/RXwEcN2v7b

— International Churchill Society (@ChurchillCentre) January 24, 2025

Държавните погребения обикновено са запазени за държавните глави. Покойната кралица майка, принцеса Даяна, покойният херцог на Единбург и бившият министър-председател Маргарет Тачър получиха церемониални погребения през последните години - но нито едно от тях не беше държавно погребение от гледна точка на мащаба или международния протокол. Следващото държавно погребение във Великобритания е на Елизабет II през септември 2022 г.

Балсамираното тяло на Чърчил беше в „Уестминстър Хол“ в продължение на три дни. Повече от 300 000 души преминаха през него, за да отдадат почитта си. Докато войници и зрители се редяха по улиците на Лондон, ковчегът на Чърчил беше поставен на оръдейна карета и изтеглен от 98 моряци от Кралския флот чак до катедралата „Сейнт Пол“. Той беше внесен вътре с почетни носители, сред които трима други британски министър-председатели и един австралийски.

• Кралицата наруши протокола

След службата катафалката беше изтеглена на кея при "Тауър Бридж" и отнесена нагоре по реката до гара Ватерло. При преминаването на лодката крановете на пристанището се полюшваха. Съществуват спорове доколко доброволен е бил този жест на докерите. Макар че последното му пътуване е с локомотив по Голямата западна железница, Чърчил настоява да мине през гара Ватерло, а не през гара Падингтън, за да изтъкне британската историческа слава.

Погребан е в църквата „Сейнт Мартин“ в Бладон, в имението Бленхайм, резиденция на херцога на Марлборо, негов братовчед, заедно с родителите си и други членове на семейство Спенсър Чърчил.

Чърчил е първият министър-председател по време на управлението на кралица Елизабет. През целия ден на погребението тя наруши протокола, за да му даде предимство. Тя организира прием за присъстващите високопоставени лица, сред които деветте монарси, 15 президенти и 14 действащи министър-председатели.

Може би е добре, че Доналд Тръмп няма да бъде наблизо, за да види дали последното му погребение ще надмине това.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase