Т аня ще роди всеки момент третото си дете. Съпругът ѝ обаче не може да бъде до нея при раждането - не може да напусне фронта, съобщи Deutsche Welle.
"Много е трудно от морална гледна точка, тъй като сега навсякъде е опасно. Но аз реших да родя, защото децата означават щастие", казва Таня пред германската обществена телевизия ARD. Подобно на много други бъдещи майки тя иска за децата си най-вече живот без руски ракети. Надява се мирът и спокойствието да се върнат, а в небето отново да летят пътнически самолети и децата да им се радват. "Искам да имаме свободно небе", споделя жената.
Предизвикателството да родиш по време на война
Въздушните тревоги в град Чернигов са постоянни. Носят заплаха и за най-малките. Детската медицинска сестра Тетяна Дерюха и колежките ѝ знаят какво значи това - да бъдеш максимално бърз. Русия и Беларус са само на 60 км, ракетите могат да стигнат до града за минути. Затова майките и новородените трябва да бъдат преместени в избата или в коридора. Вратите там би трябвало да послужат като защита от възможните взривни вълни.
"В началото много се страхувах за децата и майките. Случвало се е асансьорите да не работят и да се налага да се слиза по стълбите заедно с майките и бебетата. Но и с това свикнахме. Естествено, все още се страхуваме и изпитваме безпокойство", разказва медицинската сестра.
Тя работи в акушеро-гинекологичната болница повече от 30 години - държала е хиляди бебета в ръцете си. Но след началото на войната на Русия срещу Украйна броят на новородените е спаднал драстично. Милиони жени са напуснали Украйна. Много от тези, които са останали в страната, отлагат раждането на дете за по-нататък.
Тези, които решават да забременеят по време на войната, се излагат на изключително високо натоварване. Често се стига до преждевременно раждане.
"Искахме второ дете и поехме риска за бременност и раждане по време на война. Мисля, че войната оказа голямо влияние. Аз съм майка. Под постоянен стрес съм, поради което се стигна и до преждевременно раждане", разказва Катерина.
"Но въпреки всичко се раждат бебета. Тъй като ако нямаме деца, как да продължим да живеем", добавя родилката пред ARD.
Родителите търсят спасение за децата си в чужбина
Никой не знае колко ще продължи войната, поради което и отговорността на бъдещите родители е необозрима. А бъдещето на децата им е неясно. Тъй като на Украйна не ѝ достигат войници, се водят интензивни дискусии за понижаване на мобилизационната възраст. Тетяна Дерюха е не само детска медицинска сестра във военно време, тя е и майка: "Ако тези деца се изпращат на смърт, какво ще стане с Украйна след десет години? Да, разбирам, че натискът спрямо нас за намаляване на мобилизационната възраст расте. Но макар да имам син на фронта, когото някой би могъл да замести, съм против това да се изпращат на война 18-годишни момчета и момичета", заявява Тетяна.
В дома си тя показва видео на сина си Богдан. Той от месеци се сражава в Донбас, в един от най-опасните участъци от фронта. "Много се страхувам за него. Сутрин първо чета новините", казва жената. Почти всички мъже от семейството на Тетяна са били или са на война. Всеки ден пред очите ѝ са последствията от руските нападения: от къщата, в която е живяла майката на Тетяна, са останали само основите. Свекърва ѝ била убита при обстрел през 2022 година, къщата ѝ е разрушена.
"Проявявам разбиране към това, че родителите извеждат децата си от страната. И то въпреки че две от моите момчета са войници и това може да сполети и най-малкия ми син", споделя Тетяна.
Бъдещето на младите украинци е неясно
От класната стая направо на фронта: така звучи идеята на американското правителство за осигуряване на повече войници за украинската армия. Украйна би трябвало да мобилизира вече и 18-годишните, настояват от САЩ. Но украинското военно ръководство засега твърдо отказва. Въпреки това има родители, които изпращат синовете си в чужбина, след като завършат училище. Темата се обсъжда интензивно и в гимназиите в Чернигов. Дали младите хора да останат в страната и евентуално да бъдат изпратени на фронта - или да напуснат Украйна, докато това още е възможно?
16-годишният Дмитро казва пред ARD следното: "Всичко това оказва голямо влияние върху живота ни, върху нашите планове. Хора умират и хора биват изпращани на война. В тези времена не може да се живее спокойно. Вероятно сега най-доброто решение е да се отиде в някоя друга страна и там да се гради нов живот".
Германската обществено-правна медия цитира и неговия съученик Максим, на 15 години: "Обичам родината си и смятам, че е граждански дълг да я защитаваш с оръжие в ръка. Затова планирам, когато навърша 18, да отида в армията".
Всъщност Максим би искал да следва история, Дмитро пък би искал да стане софтуерен инженер. Сега обаче войната определя плановете им за живота. И застрашава бъдещето на Украйна. В никоя друга страна по света раждаемостта не е толкова ниска, а смъртността - толкова висока. Украйна е в демографска криза, казва икономистката Елла Либанова.
В момента Русия е окупирала около 20 процента от територията на Украйна. Милиони хора, които са останали там, вече не са на разположение на украинската икономика. За да се противодейства на демографските тенденции, войната трява да приключи.
"Никой не знае къде е границата, отвъд която Украйна вече не би могла да се възстанови - имам предвид демографската граница. И аз не знам къде е тя, но се опасявам, че вече я доближаваме. Естествено има такъв риск - нас постоянно ни избиват, а деца почти не се раждат", казва Либанова пред ARD.
През това време в акушеро-гинекологичната болница в Чернигов вече са проплакали малкият Лев и малката София. Майките им се надяват войната да приключи максимално бързо и да настъпи мир.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
