Скандалът със заразената кръв: Говори лекарят

Едуард Тюденхам е един от малкото останали специалисти по хемофилия, които са лекували пациенти в началото на скандала със заразената кръв в началото на 70-те години на миналия век.

Да заразиш пациенти с ХИВ и хепатит С по време на лечението им "е най-лошото нещо, което можеш да си представиш", казва той пред Sky News.

Професор Тюденхам става един от водещите хематолози в Обединеното кралство, като изолира гена, който произвежда ключовия протеин "фактор 8", липсващ при много хора, страдащи от нарушения на кръвосъсирването.

Неговото откритие доведе до безопасни лечения на хемофилия, които не изискват използването на потенциално заразена дарена човешка кръв - станала причина за мащабен скандал със заразена кръв.

Professor Edward Tuddenham, one of the world's leading haematologists, gives evidence at the @bloodinquiry on Thursday #haemophilia #contaminatedblood @CampaignTB pic.twitter.com/PwNOPFVthy

— Tainted Blood (@CampaignTB) October 21, 2020

Но почти през цялата си кариера той е белязан от ролята си в този скандал.

В началото му той лекува пациенти с хемофилия в болницата Royal Free Hospital в Лондон.

Новото по онова време лечение се нарича факторен концентрат, който се приготвя с помощта на основните фактори на кръвосъсирването, липсващи в кръвта на хемофилиците. То е било революционно.

"Това беше огромна крачка напред. Удобство, предсказуемост, възможност да се даде на пациентите продукт, който те могат да вземат със себе си и да се лекуват с него", казва професор Тюденхам.

Преди концентратите да станат достъпни, често се налагаше тежките хемофилици да остават в болница, където ежеседмично им се преливаше кръвна плазма от пациент донор, за да се контролира кървенето, което в противен случай можеше да бъде фатално.

Но още през 70-те години на миналия век е имало опасения относно безопасността на новите лекарства.

Произведени чрез концентриране на ключовите фактори на кръвосъсирването 8 и 9 от кръвта на хиляди донори, всяко замърсяване на един от тях би замърсило цялата партида.

Фактът, че сериозността на този риск не е била оценена по онова време, го преследва в паметта му.

"Количеството усилия, които е трябвало да се положат за инактивиране на вирусите и които са започнали още в края на 70-те години на миналия век и са започнали да бъдат ефективни, просто не са били положени", казва той.

Ако тези усилия бяха положени, хиляди хемофилици нямаше да се заразят с хепатит С, каквито, както сега знаем, са били много от тях през 70-те и 80-те години на миналия век.

Това щеше да спаси хемофилиците и от нов вирус, който лекари като професор Тюденхам неволно са инжектирали във вените им - ХИВ.

Вирусът попада в концентратите на фактори от американски кръводарители в самото начало на епидемията от ХИВ в САЩ в началото на 80-те години.

Нови, по-безопасни лечения се появяват около 1986 г., но тогава "вече е твърде късно", казва професор Тюденхам.

"Постоянно ходех на погребения"

По това време професор Тюденхам вече е напуснал клиниката, за да работи на пълен работен ден върху генетиката на фактор 8 - работа, която ще доведе до много по-безопасни, синтетични лечения.

Но той продължава да поддържа връзка с бившите си пациенти.

"Постоянно ходех на погребения", казва той.

Професор Тюденхам не е популярна фигура сред оцелелите от скандала със заразената кръв.

Той защитава някои от действията си по онова време, както и тези на колегите си, включително решението за провеждане на опити с деца, за да се проучи ефективността на нови лечения, за които лекарите са знаели, че могат да бъдат заразени със смъртоносни вируси.

"Разбира се, че не бихте могли да го оправдаете сега. Но можеше ли да го оправдаеш тогава?" - попита той.

"По онова време начинът за разграничаване на ефикасността е бил опит върху човек. Но да, това е експериментална медицина.

"Ретроспекцията, разбира се, ни казва, че това е довело до заразяването на много хора, до смъртта на много хора в резултат на това по това време. Така че балансът между риска и ползата е бил сериозно дезинформиран", казва професор Тюденхам.

Задачата на разследването на заразената кръв е да реши какво е можело да бъде приемливо или дори неизбежно по онова време, от това какво е било погрешно - дори по тогавашните стандарти.

Разследването трябва да публикува окончателния си доклад на 20 май.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase