Най-дългата война в историята на Европа

И сторията на Европа изобилства от военни конфликти. Един от тях обаче се откроява от останалите със своята ожесточеност и продължителност. Става въпрос за Тридесетгодишната война, обхванала периода от 1618 до 1648 г.

Историците и до днес спорят по въпроса за точния брой на жертвите. Според различни оценки Германия губи около една пета от населението си, а някои градове и села са напълно унищожени.

What happened in the Thirty Years War? The Economist explains https://t.co/5nNs2cHE1g pic.twitter.com/eBhOKzdUWv

— The Economist (@TheEconomist) January 12, 2016

Експертите подчертават, че други продължителни конфликти – като Стогодишната война например включват и дълги периоди на мир. Не такъв е случаят с Тридесетгодишната война, по време на която сблъсъците между враждуващите армии изобщо не стихнали и обхванали по-голямата част от Стария континент.

Пражката дефенестрация

Тридесетгодишната война се състои от серия сблъсъци, започнали от владенията на влиятелната династия на Хабсбургите. Тя е последната от дългата поредица религиозни конфликти, избухнали след появата на протестантството в началото на XVI в. Повратен момент настъпил през 1555 г., когато императорът на Свещената Римска империя Карл V подписал Аугсбургския мирен договор. Това довело до близо половинвековно прекратяване на сблъсъците между германските лутерани и католици.

Примирието обаче не довело до изглаждането на острите религиозни противоречия. По това време в Германия се появил и калвинизмът – протестантско учение, основано в Швейцария. Тук трябва да се отбележи, че в края на XVI и началото на XVII в. Свещената Римска империя се състояла от над 200 различни държави и наследствени владения, зависими от централната власт. Най-голямо влияние имали Хабсбургите, които контролирали Ерцхерцогство Австрия, Кралство Чехия (Бохемия), земи по горното течение на река Рейн, както и Унгария. Останалите държави в империята се стремели да утвърдят своята независимост и появата на протестантството се оказало добра възможност за постигането на тази цел. Постепенно почти цяла Европа се оказала разделена на два лагера – католически и протестантски. Много от старите конфликти пък започнали да се интерпретират като религиозни.

The Thirty Years War (1618-1648) wasnt a conflict as much as a vortex that sucked every major European power into it only to spit them out battered and bruised a few years later.

Read more https://t.co/Vx9DXmybeo#history pic.twitter.com/On9lhnpud1

— History Guild (@HistoryGuild) November 13, 2022

През 1617 г. Фердинанд II Австрийски бил обявен за крал на Бохемия (две години по-късно той станал и владетел на Свещената Римска империя). Представител на Хабсбургите и йезуитски възпитаник, той бил ревностен католик, което го правело крайно непопулярен сред чешките протестанти. Скоро след коронацията си, Фердинанд II забранил построяването на две протестантски църкви. В резултат негови представители били заловени в Прага и хвърлени през един от прозорците на местния замък. Те оцелели, като някои източници твърдят, че ангели се спуснали от небето и ги хванали във въздуха. Повечето свидетелства обаче сочат друга причина – те паднали върху голяма купчина конска тор. Въпросното събитие, случило се на 23 май 1618 г., останало в историята с името Пражка дефенестрация (думата идва от латински и означава „изхвърляне през прозореца“. Любопитна подробност е, че в чешката история има цели три подобни събития).

Ожесточени сражения

Малко след дефенестрацията, чешките въстаници обявили Фердинанд II за детрониран, а престолът бил предложен на владетеля на Пфалц – Фридрих V. Бойните действия обхванали и други владения на Хабсбургите – Силезия и Моравия, а Габриел Бетлен нападнал Унгария от Трансилвания. Фердинанд II се обърнал за помощ към Католическата лига. През ноември 1620 г. нейната армия, командвана от граф фон Тили, нанесла тежко поражение на въстаниците при Бялата планина. Предполага се, че католическите сили били значително по-многобройни, което обяснява защо сражението приключило за по-малко от час. Фридрих V загубил короната на Бохемия, а през следващите няколко години войските на фон Тили постигнали още няколко убедителни победи над бунтовниците. Междувременно населението на Чехия било подложено на жестоки репресии. Много хора били принудени да приемат католицизма, а властите конфискували имотите на местните благородници. Историците отбелязват, че в хода на войната населението на Бохемия намаляло от 3 млн. на 800 000 души.

#OnThisDay in #History:
We have a double feature!!
In 1620, the Hapsburgs defeat the Bohemians at the Battle of White Mountain, the first major battle of the Thirty Years’ War and one of the most decisive in Czech history. [Part 2 below] pic.twitter.com/0JDDy50aTf

— The History Club at UIC (@HistoryClubUIC) November 8, 2022

На пръв поглед изглеждало, че Фердинанд II успял да се справи със своите врагове. Това обаче изобщо не било така. Конфликтът се разраснал, след като кралят на Дания Кристиан IV нахлул в Германия. Официално той посочил религиозни причини за решението си, но всъщност се опасявал от разрастващото се влияние на Хабсбургите и искал да разшири своите владения. Освен това, Кристиан IV получил значителна финансова помощ от Англия и Холандия. Имперските сили, обаче, нанесли няколко тежки поражения на своите противници, което принудило Дания да сключи мирен договор през 1629 г. Този шанс да се сложи край на войната бил пропилян от Фердинанд II, който издал едикт за отнемането на титлите на протестантските владетели. Това разгневило някои от германските принцове, а през 1630 г. във войната се включил и шведският крал Густав II Адолф. Самият той бил протестант, но получил помощ от католическа Франция, управлявана по това време от кардинал Ришельо.

Повратен момент се оказало превземането на Магдебург от армията на фон Тили. Обсадата на града продължила близо месец. Когато имперските сили нахлули в него, започнало масово клане, продължило няколко дни. Предполага се, че около 20 000 души, включително много жени и деца, били убити. Густав II Адолф използвал случилото се, за да убеди колебаещите се протестантски принцове да го подкрепят. Обединените сили на шведите и саксонците нанесли няколко поражения на фон Тили, който бил смъртоносно ранен в битката при Лех през 1632 г.

Mass grave from Thirty Years' War reveals massive, brutal cavalry attack https://t.co/LrLaTVuj12 pic.twitter.com/HuumSYLqYG

— Forbes (@Forbes) May 25, 2017

През същата година бил убит и Густав II Адолф. Последвали още няколко години на безспирни сражения, а през 1635 г. в Прага бил подписан договор, който трябвало да помири католиците и протестантите. Той бил приет от почти всички германски принцове и свободни градове.

Вестфалските мирни договори

Последният етап от Тридесетгодишната война започнал през 1635 г., когато в нея официално се включила Франция. В резултат конфликтът обхванал почти цяла Европа. През 1637 г. император Фердинанд II починал и бил наследен от сина си Фердинанд III, който не бил такъв краен католик и бил по-склонен към компромиси. Мирните преговори започнали още през 1641 г., но се проточили, тъй като нито една от страните, участвали в конфликта, не успяла да постигне категоричен успех.

Условията на Париж и Стокхолм за сключването на мир станали ясни през 1646 г. Фердинанд III първоначално ги отхвърлил, но след това бил принуден да ги приеме, макар и редуцирани. Така през 1648 г. били подписани общо три мирни договора. Единият от тях бил между Испания и Нидерландия, а другите два – между Свещената Римска империя от една страна и Франция и Швеция от друга. Договорите съдържали и важни религиозни клаузи. Потвърдени били правата на лутераните и калвинистите, а германските принцове вече можели сами да определят религията в своите владения.

От политическа гледна точка войната представлявала провал на опитите на Хабсбургите да превърнат Германия в своя абсолютна монархия. В същото време конфликтът се отразил катастрофално на страната. Около половината от територията на Германия била разорена. Показателен е фактът, че само шведите по време на своите походи разрушили приблизително 2000 замъка, 1500 града, както и 18 000 села. Някои историци обаче смятат, че разказите за нанесените щети са силно преувеличени. Те смятат, че стандартът на живот всъщност се повишил в резултат на войната.

Още от автора:

Войната в Украйна, иранските дронове и дилемата пред Израел

Между фактите и лъжите: Нацистката археология

Възмутените жени, които се опълчиха на краля на Франция 

Вечната война между две от най-могъщите страни в света

От Месалина до Гала Плацидия: Кои са жените, управлявали Римската империя

Най-абсурдните обвинения към евреите през вековете

Убийства, измами и подкупи - 4 скандала, които разтърсиха света