Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри

П рез 1904 г. в американския град Сейнт Луис се провеждат Олимпийски игри, които остават в историята по няколко причини. Именно тогава за пръв път е позволено на цветнокожи атлети да участват в състезанията, въведени са златните, сребърните и бронзовите медали, а гимнастикът Джордж Айзър се превръща в истинска легенда, печелейки цели шест медала, въпреки че е с дървен крак. Олимпиадата не преминава без скандали, като безспорен център на вниманието се оказва маратонското бягане. Днес, то е известно като едно от най-противоречивите и абсурдни надпревари, провеждани някога. Каква е причината за това?

More than half of field who lined up for marathon at the 1904 Olympics in St Louis dropped out because of the heat pic.twitter.com/j8s6JkmjD7

— PAZ (@tortugadiaz) March 24, 2015

• Колоритни състезатели

Олимпиадата в Сейнт Луис се провежда в периода между 1 юли и 23 ноември 1904 г., като за пръв път домакин на спортното събитие е страна извън пределите на Европа. Заради напрежението, породено от избухналата през въпросната година война между Русия и Япония, както и трудностите, свързани с пътуването до американския град, в състезанията вземат участие предимно спортисти, родени в САЩ и Канада. Маратонското бягане не е изключение. Артър Нютън е единственият атлет, който участвал в същата дисциплина на предишната Олимпиада, състояла се през 1900 г. в Париж. Сред останалите състезатели се отличават имената на Сам Мелор, Джон Лордън и Майкъл Спринг, които спечелили Бостънските маратони през 1902, 1903 и 1904 г., както и на опитния бегач Томас Хикс.

Далеч не всички могат да се похвалят с подобни постижения. Фред Лорц, например, е каменоделец, принуден да тренира единствено нощем заради работата си. Дебют в маратонското бягане пък прави Южна Африка, представена от Лен Тауниане и Ян Машиани, като и двамата са от етническата група Тсуана. Някои смятат, че те трябвало да тичат боси, но това едва ли е истина (има снимки, на които се вижда, че единият от тях е с обувки). Несъмнено, най-колоритният участник е роденият в Куба бивш пощальон Феликс Карвахал. Той успява да събере достатъчно средства за участието си в Олимпиадата, обикаляйки острова и демонстрирайки своите умения. Когато пристига в САЩ, Карвахал пропилява всичките си пари. В резултат, той трябва да измине пътя до Сейнт Луис пеша и на автостоп. Заставайки на стартовата линия, той няма подходящи дрехи, а е облечен с риза и дълъг черен панталон. Смята се, че един от неговите опоненти го съжалил, взел ножица и скъсил крачолите му.

Marathon runners, Len Taunyane and Jan Mashiani in the 1904 Olympics in St. Louis, United States. The South Africans (of Tswana heritage) were the first Black Africans to compete. Tau finished 9th and Mashiani 12th. @SportArtsCultur #Olympics pic.twitter.com/SbAZRkPd9j

— Asanda Sizani (@AsandaSizani) August 13, 2024

• Опасно трасе

Дължината на трасето не е класическите 42,195 км, а 40 км., но това по никакъв начин не улеснява състезателите. Стартът на маратона е даден на 30 август, в 15:03 часа. По това време температурата на сянка достига 32 градуса по Целзий. Освен това, пътят е изключително прашен, а по него се движат автомобили, в които са треньорите на бегачите, официални лица, както и журналисти, отразяващи събитието. Прахът, който се вдига, затруднява дишането на състезателите, което се превръща в сериозен проблем. След като изминава около 10 км., американецът Уилям Гарсия дори припада заради вдишаните от него дребни частици. Животът му е спасен от бързата намеса на лекарите. На всичкото отгоре, по пътя има няколко продължителни изкачвания и слизания, както и участъци, осеяни с остри камъни. Организаторът на маратона Джеймс Съливан на свой ред иска да изучи какво е влиянието на обезводняването върху човешкия организъм. По тази причина, има едно единствено място, на което състезателите могат да пият вода – по средата на трасето.

Това не е всичко – самият маршрут минава през Сейнт Луис, а организаторите не са го обезопасили. Така, бегачите трябва да внимават да не ги удари някоя кола, да заобикалят пешеходци и да преминават през железопътни линии. Лен Тауниане се отклонява от пътя, тъй като е подгонен от бездомно куче. Лордън и Мелор, който известно време водел колоната, се отказват заради припадъци и повръщане. Останал без сили, каменоделецът Лорц решава да се качи в автомобила на своя треньор. Преминавайки по трасето, той поздравява както събралите се хора, така и останалите състезатели. Карвахал на свой ред се представя забележително добре. Той се спира край пътя, за да си поговори със зрителите и открадва няколко праскови, които изяжда, докато тича. Тъй като е много гладен, кубинецът се отбива от маршрута и влиза в овощна градина, където похапва няколко ябълки. Те, обаче, се оказват развалени, а Карвахал получава стомашно неразположение. Той решава да легне под едно дърво и да поспи, докато не се почувства по-добре.

At the 1904 Olympics, flagging marathon runner Thomas Hicks was fed a mixture of strychnine, egg whites and brandy during the race. He came first despite hallucinating for the last few miles. pic.twitter.com/x2L6kmAFWm

— Quite Interesting (@qikipedia) August 1, 2024

• Финалът на маратона

До края на трасето успяват да достигнат едва 14 от общо 32-мата участници. Пръв финишира Лорц, като дъщерята на американския президент Теодор Рузвелт – Алис, дори се снима с него, слагайки на главата му лавров венец. Само след няколко минути става ясно, че Лорц е изминал голяма част от дистанцията в автомобил, като самият той си признава веднага. Обяснението му е, че искал да се откаже заради преумора, но треньорът му предложил да го качи в колата. Тя, обаче, се развалила, а Лорц решил да се пошегува и се върнал в състезанието, като добавя, че щял да се откаже от златния медал.

Така, победител става Томас Хикс. Пътят му към финала е повече от драматичен. Няколко километра преди края на трасето, той остава без сили, молейки за чаша вода. Треньорите, които го съпътстват с коли, отказват, но вместо това го „подкрепят“ с коктейл от яйчни белтъци и стрихнин (в малки дози, това отровно вещество стимулира нервната система). Историците отбелязват, че това е първият документиран случай на използване на допинг, което тогава не било забранено. Първоначално, Хикс изпитва прилив на енергия, но постепенно започва да се чувства още по-зле. Бегачът пребледнява и едва движи краката и ръцете си, а малко по-късно отново поглъща стрихнин и белтъци, но този път в комбинация с чаша бренди. Хикс започва да получава халюцинации и постоянно моли за храна и вода. До финала достига с помощта на двама от треньорите си, които буквално го носят под мишница. Ето какво пише Чарлз Лукас, който е един от съдиите: „През последните две мили (около 3.2 км.) от трасето, Хикс се движеше механично – като добре смазана машина. Очите му бяха изцъклени, а лицето му беше с пепеляв цвят. Изглеждаше така, все едно към ръцете му са завързани тежести, едва повдигаше краката си, а коленете му бяха сковани.“

Хикс се свестява около час по-късно, като се оказва, че е изминал дистанцията от 40 км. за 3 часа и 28 минути. Освен това, той губи приблизително 4 кг. от теглото си. „Никога през живота си не съм преминавал по толкова тежък маршрут. Ужасяващите хълмове могат да разкъсат човек на парчета“, споделя по-късно той. На второ и трето място се класират американците Олбърт Кори и Артър Нютън, а Карвахал остава четвърти – въпреки своята дрямка. Статистиката сочи, че маратонът в Сейнт Луис може да се „похвали“ с най-лошото съотношение между завършили и стартирали участници (14 от 32), както и с най-бавното време за финиширане. За сравнение, второто най-лошо представяне на победител в подобно състезание е с цели 29 минути по-добро от времето на Хикс.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase 

Още от автора:

Тръмп или Харис – за кого ще гласуват младите американци

Подкрепят ли САЩ създаването на палестинска държава?

„Враждебен сексизъм“: Готови ли са САЩ да изберат жена за президент

Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка

Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували

Непознатата история на Статуята на свободата

Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна

Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп

Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел

Звездният миг на крайната десница

Великобритания по пътя на промяната

Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори

Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои

Севернокорейската авантюра на Путин

Опасната игра на Китай

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха

Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна

Марсианците, които нападнаха Еквадор

Изборите, които ще решат съдбата на ЕС

Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП

Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа

"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ